Решение № 9904 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71238/2022
- Вид
- Решение № 9904
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9904 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20221110171238 по описа за 2022 година
Производствотo е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен е от Д. С. Х., срещу Д. Т. Д., осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – уронване на честта и доброто име, вследствие на изнасяне на позорни за ищеца обстоятелства на 12.01.2022г., разпространени пред неограничен кръг правни субекти, чрез печатно произведение/носител - Сигнал до Столичен общински съвет, в качеството му на лице, изпълняващо публични функции - зам. -директор на общинско предприятие "*****************" - гр. София, като в исковата и в уточнителната молба са посочени конкретни престъпления, които ищецът счита, че ответникът му е приписал тяхното извършване. Смята посочените изрази за клеветнически, като същите довели до увреждане репутацията на ищеца. Твърди, че в резултат на неправомерното поведение на ответника е претърпял следните неимуществени вреди: уронване честта и доброто си име, както и притеснения дали въобще ще остане на работа. В резултат от поведението на ответника, се влошило значително и здравословното състояние на ищеца. Ето защо предявява настоящия иск, както и иск за обезщетение за лихвата за забава от деня на увреждането - 12.01.2022г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение, като претендира и разноски по производството.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. М. П. оспорва предявения иск с твърдение, че не е налице фактическият състав по чл. 45 ЗЗД, поради което моли да бъде отхвърлен в цялост, като неоснователен. Претендира и разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните 1 по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
На 12.01.2022г., ответникът Д. входирал сигнал с вх. № **************/12.01.2022г. до Комисията по обществен ред и сигурност към Столичен общински съвет и до Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичен общински съвет. В сигнала, ответникът подробно разказва за случай от 04.01.2022г., на който станал свидетел и който случай се отнасял, според него, до нарушаване на правилата за превоз на покойник и свързаната с това организация на погребение или съответно кремация и урнополагане. В сигнала било посочено и че ответникът вече е бил входирал до Комисията по обществен ред и сигурност към Столична община, жалба срещу Д. Х., която е с вх. № ***************/22.10.2020г.
Посочва се, че към момента на подаване на инкриминирания сигнал, подсъдимият все още няма отговор по жалбата. Ответникът продължава със следното изложение, в което, според ищеца, фигурират клеветнически и опозоряващи го изрази: „…В тази жалба отразих конкретен случай, в който може да се твърди, че става въпрос за корупционна зависимост… Пред вас заявявам, че управлението на сегашното ръководство на ОП „*****************“ е порочно и пропито с корупция, зависимости и огромен конфликт на интереси. Липсата на обективен и действен контрол върху управленските решения на Я.П. и Д. Х. води до назначаването и насищането на личния състав на предприятието с роднини и приближени на един определен ромски лидер… Охраната на обществения интерес отстъпва пред охраната на личния интерес на този лидер, овеществяван от П. и Х.. А този интерес изисква пълна приватизация на дейността на предприятието и описаният по-горе случай е само „лъсналото връхче“ на почти завършения процес. Обобщена представа за вредите върху обществения интерес и нанесените щети на общинския бюджет може да се добие само ако в спешен порядък с решение на СОС се формира независима анкетна комисия… В противен случай трябва да се подготвим за нови неприятни изненади свързани с некомпетентното и корумпирано управление на общинското предприятие и да се молим да няма човешки жертви. Която и да е проверка направена в условията на продължаващ договор за управление за сегашните директор и заместник-директор П. и Х. е обречена на пълен неуспех. Д. Х. залива правоохранителните и правоприлагащите органи с писмени жалби, тъжби и сигнали срещу някои ваши колеги и в частност срещу мен. Изложеното в тях не отговаря на истината и има за цел само едно – да създаде защитен облак от документи за да се предпази от основателни проверки и установяване на тежката си корупционна зависимост към определени лица и субекти“.
С Присъда №439/10.10.2023г., по н.ч.х.д.№ 3056/2022г. на СРС, НО, 7- състав, потвърдена с Решение №230/11.04.2024г., по в.н.ч.х.д. №747/2024г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 11.04.2024г., съдът е приел, че посочените по -горе изрази не са противоправни и като такива същите са несъставомерни от обективна и субективна страна, и е оправдал ответника в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147, ал.1 от НК. В мотивите си както първоинстанционния, така и въззивния съд, обсъждайки събраните в хода на наказателното производство доказателства, са посочили категорично и 2 безпротиворечиво, че обективираните в подадения от ответника сигнал, изрази и твърдения, сочени и в изложението на фактическите обстоятелства на подадената искова молба, по която е образувано настоящото дело, не са противоправни, тъй като са употребени при упражняване на консттитуционното право на ответника да сезира компетентния да извърши проверка на тяхната вярност, орган, както и че упражняването на това право и подаването на сигнала, са осъществени и в обществен интерес, като се има предвид предмета на дейност и нейния специфичен характер.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, досежно извършването на деянието, неговата противоправност, както и относно вината на дееца, като за да има обвързващо значение за гражданския съд, следва да е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата с присъщите му признаци от обективна и субективна страна, и деянието, предмет на доказване в исковото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че такова тъждество е налице, като постановената и влязла в сила присъда има обвързващо значение относно извода за липса на противоправност на посочените от ищеца в исковата молба, твърдения и изрази, които същия счита за клеветнически и позорящи го. В тази връзка, събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Георев, не следва да бъдат подробно анализирани, тъй като същите са събрани именно във връзка с противоправността като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД.
От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Г., съобразявайки се с евентуалната заинтересованост на свидетелката и в тази връзка, преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът намира, че следва да кредитира показанията й единствено в частта им относно непосредствените впечатления от психо-емоционалното състояние на ищеца непосредствено след процесния инцидент, както и развитието във времето на неговото състояние, на чувството на вина, срам и неудобство, което е изпитал.
На показанията на св. Г., съдът не дава вяра в частта им, в която свидетелката сочи, че в резултат на подаването на процесния сигнал срещу ищеца, същият е бил възприет от неограничен кръг правни субекти - общински съветници и колеги на ищеца, като поради това се влошили отношенията му с колеги, респ. професионалната му репутация. Както самата свидетелка сочи, че самата тя не е възприела пряко и лично промяна в отношението към професионализма от страна на трети лица, като твърдението, че дочувала "да се говори" за случилото се в тези професионални среди, не установява само по себе си по достатъчно категоричен и безпротиворечив начин, верността на твърдението на ищеца за влошаване на професионалната му репутация пред колегите му, респ. пред неограничен кръг трети лица.
На следващо място, действително св. Г. сочи, че здравословното състояние на ищеца започнало да се влошава, като същият е страдал от сърдечни проблеми и диабет, наложило се и да влезе в болница, за да се лекува.
По делото са приети като писмени доказателства няколко епикризи от осъществени хоспитализации на ищеца в периода 2023 - 2024г., както и амбулаторни листи от извършени прегледи на ищеца и издадени на тяхно основание болнични листи. Видно от всички тях е, че ищецът е страдал от няколко заболявания - сърдечно - съдова недостатъчност и 3 хипертония; бъбречно заболяване -пиелонефрит; диабет тип 2, ХОББ. Всички тези заболявания притежават хроничен характер, т.е. видно от приобщената медицинска документация нито едно от тях не е възникнало изначално към датата на посочения в исковата молба, твърдян деликт - 12.01.2022г., поради което следва предмет на преценка от съда да бъдат твърденията на ищеца за тяхното влошаване и то да е именно в резултат на подадения от ответника, сигнал. Съдът намира, че при преценка на приетата медицинска документация, поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, не се установявя, наличието на причинноследствена връзка между твърдяния деликт - 12.01.2022г. и влошаването на здравословното състояние на ищеца. Медицинската документация касае последващ подаването на сигнала от ответника, времеви период, като от датите на първите по време медицински документи /издадени през 2023г./ и твърдяния деликт, е изминал един относително продължителен период от време /около една календарна година/, през които не е известн какво действително е било здравословното състояние на ищеца и налице ли са други обективни събития, които да са повлияли на причинния процес, като в тази част са налице единствено свидетелските показания на св. Г., които обаче преценени по реда на чл.172 от ГПК, не се подкрепят от други събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не са налице доказателства за наличието на причинно- следствена връзка между твърдяния деликт и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психо-емоционални преживявания и влошаване на здравословното му състояние, а по отношение на твърдяните като претърпени неимуществени вреди, изразявящи се във влошаване на професионалната му репутация и отношенията му с колегите, тяхното настъпване не се доказа.
Фактическият състав на отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД, включва наличието на противоправно поведение, осъществено под формата на конкретно/и действие/бездействие, в резултат на което са настъпили конкретни вреди - имуществени и/или неимуществени такива, като наличието на вина се предполага. Както вече бе посочено, настоящият съдебен състав е обвързан от изводите на наказателния съд по влязлата в сила присъда, с която е прието, че посочените от ищеца твърдения и изрази не са противоправни, както и от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, не се доказа наличието и на причинно -следствена връзка между твърдяния деликт и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психо-емоционални преживявания и влошаване на здравословното му състояние, както и не се доказа настъпването на част от твърдените от ищеца в обективната действителност, неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на професионалната му репутация и отношенията му с колегите.
По отношение на претенцията за обезщетение на мораторна лихва върху главницата за обезщетение, с оглед приетото, че последната се явява недоказана, то неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на 4 ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, за които са налице доказателства по делото, в размер на 511,29 евро /1000 лв.