Решение № 37 от 02.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600328 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260009/11.03.2022г., по НОХД № 1468/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив подсъдимият М. З. К. от с. *, общ. *, е признат за НЕВИНОВЕН в това на 13.01.2018 г. в с.*, обл. *, при управляване на МПС лек автомобил марка „*“, с рег. № *, да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Г. К., с ЕГН ********** , поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по възведеното обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. В, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, като е постановил – 1 брой лек автомобил „*“ с рег. № *, находящ се на съхранение в РУ - * при ОД на МВР – * да се върне на подсъдимия М. З. К. след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено, направените по 1 делото разноски в размер на 8 457,62 лв. да останат за сметка на Държавата.

Недоволни от присъдата са останали Окръжна прокуратура – Пловдив и частните обвинители А. К. и З. К., както и техния повереник – адв. С. Л. от АК –*, които са подали в законоустановения срок протест и въззивна жалба.

В първоначалния протест и допълнението към него от Окръжна прокуратура – Пловдив се излага оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се отправя искане за нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която подс. К. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. В от НК. На първо място, се счита, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства от съда е прието за доказано, че ПТП е възникнало при интензивно движение на насрещни автомобили, като колите са били в колона, позовавайки се на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К., Ч. и Г.. Това, според прокурора, не е така, защото не са били съобразени обясненията на подсъдимия и показанията на тези трима свидетели, които не са конкретни относно тези обстоятелства. Затова и подсъдимият към момента на предприемане на пресичането от страна на пострадалата не е бил възпрепятстван от страна на движещите се автомобила, за да види опасността и да реагира своевременно. На второ място намира, че съдът неправилно е приел за установено, че пострадалата е пресичала платното за движение като траектория перпендикулярно или почти перпендикулярно като е изключена възможността това да е станало по диагонал. Счита, че, с оглед на установеното от експертизи местоположение на тялото й в момента на удара – с гръб или леко с дясно рамо към автомобила, за по-вероятно пресичането й да е станало косо, с ход, различен от бърз, със средна или висока скорост на движение. На трето място посочва, че по делото са изготвени първоначална и повторна, комплексни СМФАТЕ, в чиито заключения са били установени сериозни различия. Затова намира, че при наличието на две основни групи заключения, изготвени от отделни екипи с автоексперти и физици, при които има констатирани различия, следва да се назначи повторна експертиза с нови експерти, за да бъдат разрешени противоречията. Вместо това е била назначена от съда на 11.10.2021 г. допълнителна, комплексна АТФСМЕ с участието на всички експерти, участвали в предходните експертизи, на които са били поставени отново същите задачи, както и допълнителна задача, без да се преодолеят напълно 2 тези пороци в предходните им заключения. В тази връзка се счита, че по делото има доказателства за посоката на движение на пострадалата и нейния ход, което е позволявало на подсъдимия да реагира.

Частните обвинители А. К. и З. К., чрез техния повереник – адв. С. Л. от АК – *, са подали въззивна жалба и допълнение към нея, в които изразяват недоволството си срещу постановената незаконосъобразна и неправилна оправдателна присъда, като се иска отмяната й и постановяването на осъдителна присъда срещу подс. К.. Изразяват несъгласието си с приетия от окръжния съд интензитет на движещите се превозни средства, за което по делото има събрани противоречиви доказателства. Не е съобразена като найправдоподобна, версията им за траектория и ход на пресичане – при косо движение на пострадалата, с ход различен от бърз, със средна или висока скорост. Присъединяват се към виждането на прокурора за назначаване на нова арбитражна експертиза, която да изясни случая по безспорен начин.

На подсъдимия К. и на неговите защитници – адв. Н. С., адв. В. С. и адв.

Е. К. от АК – *, е било съобщено за подадения протест и въззивна жалба, но не са взели отношение.

Въззивният състав прецени, че са налице условията за назначаването на изцяло нова, арбитражна, комплексна АТСМЕ с вещи лица проф. д.т.н. инж.

С. К., доц. д-р инж. Х. У. и д-р Й. С., която да отговори отново на поставените въпроси. Депозираното заключение се прие след разпит на вещите лица в съдебно заседание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че не поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Те не намират опора в събраните по делото доказателства и най-вече, изслушаното заключение на назначената от апелативния съд изцяло нова, комплексна АТСМЕ. При условията на тъмнина, лек ръмеж и насрещно движение, внезапното перпендикулярно пресичане на пешеходката, която е била с тъмни дрехи, станало на неподходящо място пред движещия се автомобил със съобразена скорост, водачът не е могъл да реагира в опасната си зона за спиране. Затова и не вижда основания, на които да се стъпи, за да се обоснове една осъдителна присъда.

Частните обвинители А. К. и З. К., както и техният повереник – адв. С.

Л., не се явяват редовно призовани. Последният има преди това получен 3 достъп до електронното съдебно дело и електронни съобщения в ЕПЕП.

Подсъдимият М. К. се явява със защитника си адв. Н. С., като заявяват, че не са обжалвали присъдата, защото са доволни от нея и молят за потвърждаването й, въз основа на заключението и на изготвената арбитражна, комплексна АТСМЕ, която потвърждава изводите за наличието на случайно деяние.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подаденият протест на ОП – Пловдив и въззивната жалба на частните обвинители А. и З. К. са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подс. М. З. К. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, затова че на 13.01.2018 г. в с. *, обл. *, при управляване на МПС - лек автомобил марка „*“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. К., с ЕГН **********.

След провеждане на разпоредително съдебно заседание, производството е продължило по общия ред, с разпит на подсъдимите, на свидетелите, вещите лица и приобщаване по реда на чл. 283 от НПК на събраните по делото писмени доказателства, като е постановена атакуваната присъда.

При тези условия окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. З. К. е роден на 20.03.1970 г. в с. *, обл. *, българин е, български гражданин, женен е, с висше образование, работи като *, неосъждан.

Към инкриминираната дата бил правоспособен водач на МПС, за което притежавал валидно свидетелство за управление на МПС категории „В“ и „М“. Видно от справката му за нарушител, от началото на придобитата правоспособност като водач е наказван веднъж - през 2001 г. за нарушение по чл. 185, т. б от ЗДвП, за което е реабилитиран, съобразно срока по ЗАНН.

Подсъдимият К. живеел със семейството си в с. *, област * и работел в същото населено място като *. Той и съпругата му - св. Р. К., притежавали лек автомобил „*“ с рег. № *.

Пострадалата М. Г. К. живеела в гр. заедно със сина си - свидетеля З.

К.. Последният работел в * автосалон, намиращ се на път II - 64, пътна 4 артерия между с.* и град *, в края на селото /по посока гр. */, от западната страна на платното за движение. Автосалонът се стопанисвал от другия син на пострадалата - св. А. К.. Пострадалата често посещавала синовете си на търговския обект, придвижвайки се до там с обществен транспорт маршрутка.

На 13.01.2018 г. подсъдимият М. К., св. Р. К. и двете им деца пътували със семейния автомобил от гр. * към с. *, обл. *. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. До него на предна дясна седалка седяла съпругата му. Около 17: 40 часа подсъдимият К. навлязъл с управлявания от него лек автомобил „*“ с рег. № * в с. *, обл. *. Времето било облачно, в тъмната част на денонощието, с намалена видимост. Валял ситен дъжд и асфалтовата настилка била равна, но мокра. Подсъдимият управлявал лекия автомобил по път II 64, пътна артерия свързваща с. * и гр.*, обозначена като улица „*“, с две ленти за движение, движейки се в посока от север на юг, в западната лента за движение. Достигайки към края на населеното място в посока гр. * подсъдимият К. навлязъл в участък от пътя, който бил разделен на две ленти за движение с бяла непрекъсната линия. Ширината на платното за движение в конфликтния участък била 9,56 м.

По същото време пострадалата М. К. се намирала на банкета от източната страна на платното за движение, в района срещу автосалона на сина си, с намерение да пресече от изток на запад. В този участък нямало пешеходна пътека. Движението било натоварено, с движещи се автомобили и в двете посоки. Пострадалата К. предприела пресичане на платното за движение, в направление от изток на запад, отляво надясно по посоката на движение на автомобила, на място и в момент, когато това не било безопасно.

Движела се перпендикулярно или почти перпендикулярно на пътното платно, а с оглед интензивния трафик и в двете пътни платна и ръмящия дъжд и бързала. В този момент управляваният от подсъдимия К. лек автомобил „*“ се движел по западната лента за движение, от север на юг, със скорост от около 48-49 км/ч. Тя била технически съобразена с конкретната пътна обстановка и с движението при включени къси светлини. Дистанцията му на видимост била 48,5 метра и той имал възможност да установи автомобила при възникнала опасност в зоната на видимост.

Пострадалата пешеходка М. К. предприелата пресичане на пътното 5 платно, като започнала да навлиза в източната лента на движение, когато подсъдимият с управляваното от него МПС се намирал на около 48-49 метра от нея. Подсъдимият К. продължил да управлява автомобила със същата скорост, без да намали или спре. Той не е възприел изобщо факта на предприетото пресичане и не е реагирал по никакъв начин при възникналата опасност за движението - пресичащата платното за движение пешеходка. Тя продължила пресичането на улицата много бързо, навлизайки в западната лента за движение пред автомобила на подсъдимия, при което настъпил удар в предната лява част на лекия автомобил „*“ и долните крайници на пешеходката. Вследствие на удара пострадалата се възкачила върху капака на автомобила, при което последвал удар на главата й в предното обзорно стъкло. След удара пострадалата паднала на платното за движение, в източната лента, а подсъдимият веднага задействал спирачната система и спрял автомобила, като го паркирал недалеч от мястото на удара на пътната лента, в която се движел. Включил аварийни светлини, излязъл от автомобила и се насочил към мястото, където била паднала пострадалата.

В същия момент по източната лента за движение, от гр. към с. *, се движел лек автомобил „*“, управляван от дъщерята на св. П. Ч. - св. Ч.. Ч. седял на предната дясна седалка в колата. Навлизайки в с. * св. Ч. видял, че моторното превозно средство, което се движело пред тях, рязко завило наляво, а после пак се върнало по първоначалната си траектория. Това „криволичещо“ движение възприела и управляващата автомобила свидетелка Ч.. Тя в този момент управлявала автомобила си със скорост 50 км/ч. Също извършила маневра „заобикаляне“ спрямо намиращото се препятствие на платното отпред вдясно по посоката й на движение, при което леко навлязла в насрещната пътна лента, когато там нямало кола и веднага се върнала в собствената си лента. В този момент св. Ч. видял, че на пътното платно, в близост до бордюра лежи тяло, което първоначално не разпознал, дали е на човек или животно. Казал на дъщеря си да отбие и спре автомобила, което тя сторила. Слязъл и се върнал до препятствието - тялото на пострадалата К., която издавала хрипове. Непосредствено след него, в рамките на секунди, до пострадалата дошъл и подсъдимият К.. Двамата със свидетеля Ч. преместили М. К. на близкия източен банкет, след което подсъдимият отишъл до автомобила си, взел лекарската си чанта, обадил се на телефон 112, представил се, съобщил за станалото пътно произшествие, подал телефона на 6 жена си - св. К., за да обясни подробности, след което се върнал до тялото на пострадалата. Обаждането било прието в 17.52.40 ч. и с продължителност 02,19 минути, според съдържанието на аудиозаписа /л. 51, т. 2 от ДП/.