Решение № 1107 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502433 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№265094/05.07.2021 г., подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инспектор В. П., срещу Решение №260216/21.06.2021 г. по гр.д.№513/2018 г. на СОС, с което е отхвърлен изцяло предявеният от КПКОНПИ, ТД – София, против П. А. И., иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. §5, ал.1 от ПЗР ЗПКОНПИ, с цена 552 291,50 лв., като е осъден ищецът да заплати разноски по делото в размер на 22 091,60 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът неправилно е определил приложимия закон, като е приел, че приложимият размер на „значителното несъответствие“ е 150 000 лв., съобразно редакцията на ЗОПДНПИ /отм./, обн. ДВ бр.22/2015 г., в сила от 24.03.2015 г. Налице са предвидените в закона предпоставки за отнемане на посоченото имущество на ответника, като незаконно придобито. Съдът необосновано е приел въз основа на удостоверения от МФ, Агенция „Митници“, че декларираните преди проверявания период от ответника парични средства, са били налични в началото на проверявания период, към 29.03.2006 г. – органите на КПКОНПИ не могат да изискват информация и сведения относно имуществото на проверяваното лице за период извън десетгодишния период на проверката по чл.27 от ЗОПДНПИ /отм./ - за начално салдо следва да се вземат предвид само наличните средства по банковите сметки, като органите на Комисията нямат необходимия законов инструментариум за установяването на налични пари в брой. Неправилно съдът е приел, че 1 следва да бъдат взети предвид не пазарните оценки на придобитите недвижими имоти и МПС, а тези, посочени в договорите за придобиването и отчуждаването на имуществото, и че не подлежат на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./. Необосновано съдът не е взел предвид приетата по делото СИЕ в частта, в която е установено несъответствие между нетните доходи на ответника и придобитото от същия имущество в размер на 307 127,41 лева, а съдът в мотивите си сам е извършил хаотични изчисления, като не става ясно на каква база са извършени те, и какви са съображенията на съда да не кредитира СИЕ. От събраните доказателства се установява, че ответникът не е имал законен доход за закупуването на МПС, спрямо които е предявена претенцията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата, поради което претенцията следва да бъде уважена за отнемане на наличните МПС, или равностойността на отчуждените преди края на проверявания период. Не са налице средства от законни източници и за закупуването на недвижимите имоти, спрямо които е предявена претенцията на КПКОНПИ, като за стойността на придобиването и отчуждаването им следва да се вземат предвид съответните пазарни оценки от приетите по делото СИЕ и САТЕ. Неоснователно КПКОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 22 091,66 лв. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, както и на основание чл.84, т.1 от ГПК, поради което неправомерно ищецът е осъден да заплати държавна такса. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ против П. А. И..

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбоподателят не дължи внасяне на държавна такса, на осн. чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, като на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ същата следва да бъде присъдена с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№265472/30.07.2021 г., подаден от П. А. И., чрез особен представител адв. А. Х., назначена с Определение от 27.11.2019 г. на л.633, т.3 от гр.д.№513/2018 г. на СГС. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е определил приложимия закон, и приложимата дефиниция за „значително несъответствие“. В съответствие със закона е приетото от съда, че въпросът дали даден доход е придобит от законен източник следва да бъде поставен едва след като бъде установено превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в началото на проверявания период. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, и да се ограничи незаконното му 2 обогатяване, каквото е налице само в случаите, когато е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период, при това с повече от 150 000 лв. над нетния доход на проверяваното лице, а съгласно приложимата редакция – над 250 000 лв. Оспорват се съжденията на въззивника за доказаност на незаконен характер на придобитото от ответника имущество. Правилно съдът е включил в началното салдо на имуществото на ответника декларираните от него суми по декларации за парични средства при влизане в страната №№5405/369/28.04.2005 г.,

5405/425/17.05.2005 г.,

5405/548/26.06.2005 г.,

5106/366/16.02.2006 г. От непредставянето на декларация от проверявания в началото на проверката не може да обоснове изводи във вреда на проверяваното лице, като е допустимо да се представят доказателства за началното салдо на имуществото му и във фазата на съдебното производство. Част от притежаваните активи на ответника в началото на проверявания период не са били подложени на оценка, а именно – апартамент в гр. ***, на ул.“***“ №***, както и гаражи на същия адрес, с които би следвало да бъде увеличено наличното в началния момент имущество. От приетата СТОЕ в с.з. на 10.09.2020 г. се установява, че е налице погасителна давност по смисъла на чл.73 от ЗОПДНПИ /отм./ за редица обекти от претенцията на ищеца с дата 04.09.2008 г. Тази погасителна давност избирателно се прилага и от самия ищец за някои от обектите, като би следвало тя да се приложи за всички обекти, придобити преди датата 04.09.2008 г. Въпреки погасяването по давност на претенцията на ответника към тези обекти, те следва да бъдат включени в наличното имущество на ответника към началната дата на проверката. На това основание следва да се отхвърлят претенциите спрямо имоти или тяхната парична равностойност за:

ПИ в с. Подгумер, вилна зона „Хумни дол“, апартамент и паркомясто в гр. Варна, местност „Фатрико дере“ /Студен дол/, както и за претендираната парична равностойност на автомобили, придобити преди датата 04.09.2008 г. – „Мерцедес SL 500“ с рег.№ ***, л.а.

„Мерцедес ML 270“ с рег.№***, л.а. „Пежо 306“ с рег.№ ***, л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.№***, като за л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.№*** и мотоциклет „Кавазаки ZZR600“ следва да се има предвид установеното от експертизата, приета в с.з. на 18.03.2021 г., че същите са унищожени, а пазарната им стойност е като материал за скрап. От изложеното се установява, че една част от претенциите на ищеца са погасени по давност, но е и доказано, че ответникът е разполагал в началото на проверявания период със законни средства за придобиването на описаната собственост. Преди изменението на ЗОПДНПИ /отм./ с ДВ бр.103 от 2016 г. чл.69, ал.2 предвижда имуществото да се оценява към момента на придобиването или отчуждаването му, ако посочената в документа цена не е действително уговорена, или в документа за собственост липсва цена. Въпреки че посочената редакция е приложима към момента на започване на проверката 29.03.2016 г., не е приложена разпоредбата на §15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, а директно е приложена по-неблагоприятната за проверяваното лице последваща редакция. В съответствие с Решение №13/13.10.2012 г. по к.д.№6/2012 г. на КС на РБ, Решение №129/08.06.2015 г. по гр.д.№5562/2013 г. на ВКС – 4 г.о. и Решение №97/18.05.2018 г. по гр.д.№3224/2017 г. на ВКС – 4 г.о., съдът е приел, че преминалите през банковите сметки суми не могат да бъдат предмет на отнемане, ако не са налични в края на проверявания период. От приетата СИЕ се установява, че в края на 3 проверявания период имуществото на ищеца е на стойност 33 336 лв., и е налице намаление на имуществото му спрямо началото на периода на проверката, като в единия вариант нетните доходи превишават придобитото имущество с 19 620,71 лв., а във втория вариант – с 65 931,58 лв. Третият вариант на заключението е изготвен съобразно заданието на ищеца, в което ищецът прилага различни от законовите критерии за определяне както на нетния доход, така и на разходите, в които не са включени заемите, кредитите, лихвите по влогове, пазарната продажна цена на отчуждените имоти и МПС, в резултат от което произлиза и несъответствието със сумата -307172,41 лв., като вещото лице подчертава, че по този начин е нарушен баланса, като съобразно поставената от ищеца задача, кредитите на ответника са включени само в графата разходи, но не са отчетени като приходи. Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност и в частта на присъдената в тежест на ищеца държавна такса. Макар действително да е налице техническа грешка в изписването на част от цифровите изрази на текстовете на ЗПКОНПИ, смисълът на вложените в решението мотиви е ясен и съобразен с относимите законови разпоредби. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение в неговата цялост.

В производството е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.248, ал.3 от ГПК и Частна въззивна жалба вх.№261078/13.04.2022 г., подадена от КПКОНПИ, чрез процесуален представител гл. инспектор в ТД София на КПКОНПИ - В. П., надлежно упълномощена с приложено пълномощно, срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК Определение №260039/28.03.2022 г. по гр.д.№513/2018 г. на СОС, III с-в, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ за изменение на Решение №260216/21.06.2021г., постановено по същото дело, в частта му, с която е осъден ищеца КПКОНПИ да заплати в полза на СОС държавна такса в размер на 22 091,60 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че на основание чл.154, а.3 от ЗПКОНПИ ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, а на осн. чл.84, ал.1 от ГПК не дължи такава, тъй като в производството ЗПКОНПИ участва като процесуален субституент на Държавата.Настоява се за отмяна на обжалваното определение, като неправилно.

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, по аргумент от чл.154, ал.3 от ГПК, частният жалбоподател не дължи авансово внасяне на държавна такса за производството.

Производството по тази частна жалба е присъединено за съвместно разглеждане в настоящото производство, след като с Определение №267/1.07.2022 г. по ч.гр.д.№2382/2022 г. на ВКС – 4-то гр.отд. е обезсилен първоначално постановения по частната жалба въззивен акт – Определение №1380/26.05.2022 г. по ч.гр.д.№1408/2022 г. на САС – ТК – 7 състав, и делото е върнато за САС за разглеждане на частната жалба след произнасяне по въззивната жалба на КПКОНПИ. Частната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.