Решение № 5838 от 17.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5838 гр. София, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110208452 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-2300260 от 29.05.2023г., издадено от инж. Калинка Йорданова Вълкова – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „****“ ООД с ЕИК *** (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ) е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от „****“ ООД (чрез адв. А. К.). В нея се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при грубо нарушение на административно-производствените правила. Твърди се, че действителните фактически обстоятелства не кореспондирали с отразеното в Акта, респективно в Наказателното постановление. Посочва се, че по-рано във времето е имало интервю с Н.Г., но управителят на Дружеството не е бил в страната при извършване на проверката, съответно не е давал съгласие и не е знаел, че Г. е присъствала в ресторанта, за да престира труда си на 18.04.2023г. Критикува се наказващият орган, че не е проявил достатъчно процесуална активност за разкриване на обективната истина и е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН. Наличието на декларация по чл.62, ал.5 от КТ от 27.04.2023г. за лицето Н.Г., издадена от НАП, разкривало добросъвестност на Дружеството – жалбоподател. Твърди се и че лицето Н.Г. не се била съобразила с доводите на Дружеството – жалбоподател за 1 стартиране на евентуални работни отношения на по-късен етап, когато управителят на „****“ ООД се завърнел в страната. В жалбата се излагат съображения относно работното време на хигиениста и се твърди, че то било „вариативно и неокончателно определено“.

Жалбоподателят твърди, че посоченото в декларацията работно време от 12.00 до 20.00 часа не било доказано. Щом не било определено работното време, значи липсвал съставомерен елемент от характера на трудовото правоотношение и не било изпълнено изискването за прилагане на чл.61, ал.1 от КТ. До датата на подаване на декларацията от жалбоподателя пред НАП /27.04.2023./ липсвало изразено съгласие на работодателя за възникване на трудово правоотношение с въпросното лице, заварено да престира труд. Едновременно жалбоподателят критикува административно – наказващия орган, че основава обвинението на декларацията, попълнена от Н.Г., а същевременно я анализира и посочва, че в нея нямало посочени дата или момент, от който Н.Г. да твърди, че е започнала работа в проверявания обект. Поради това не можело да се твърди, че регулярно е извършвана повтаряема дейност, представляваща престиране на работна сила. Твърди се, че само при регулярна и повтаряема дейност можело да се говори за очакван резултат, който се явявал и цел на работодателя, а постигането на тази цел било съществено основание за сключване на трудов договор.

Според жалбоподателя между АУАН и НП имало разлики относно важни елементи от чл.61, ал.1 от КТ, чията безспорност и еднаквост трябвало да са категорични. В тази връзка се посочва, че в Акта било цитирано трудово възнаграждение от 800 лева на месец, докато в НП бил посочен само размерът от 800 лева. Поради това се прави извод за неизяснена фактическа обстановка, а същевременно и за противоречива такава. Иска се СРС да отмени НП, алтернативно – да го измени като редуцира размера на наложената имуществена санкция до минимума от 1500 лева, тъй като липсвали данни за други нарушения на трудовото законодателство, за които Дружеството да е санкционирано, а и процесното нарушение касаело само едно лице. Претендира се и присъждане на направените от Дружеството – жалбоподател разноски по делото.

В съдебно заседание на 19.09.2023г. жалбоподателят „****“ ООД се представлява от адв. Д., преупълномощена от адв. К.. Защитата заявява, че поддържа жалбата, тъй като НП е незаконосъобразно. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адв. Д. пледира за отмяна на Наказателното постановление, тъй като то било незаконосъобразно, в него не била посочена относимата материално-правна норма (чл.62, ал.1 от КТ), а и била опорочена процедурата по съставяне и връчване на Акта, тъй като призовката по чл.45 от АПК била връчена на неупълномощено лице. Тази призовка се приравнява на покана за съставяне на АУАН и се твърди, че не били изпълнени изискванията на ЗАНН. Адвокат Д. счита, че в Протокола от 24.04.2023г. липсвали констатации за вмененото нарушение. Алтернативно се моли Наказателното постановление да бъде изменено в частта относно размера на имуществената санкция като същата бъде намалена до законовия минимум - предвид смекчаващите обстоятелства, посочени в жалбата. Пред СРС адв. Д. представя писмена защита, договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски.

В писмената защита (представена от адв. Д. в съдебно заседание на 19.09.20203г., но 2 подписана от адв. К.) се казва, че се поддържа жалбата срещу процесното Наказателно постановление. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като Дружеството е осъществило фактическия състав на чл.62, ал.1 от КТ, а не на чл.61, ал.1 от КТ. Според адвоката за деяние по чл.61, ал.1 от КТ не бил предвиден самостоятелен административно-наказателен състав. В писмената защита са развити и съображенията, изнесени устно и непосредствено пред СРС от адв. Д. за нарушение на чл.40 от ЗАНН - доколкото призовката по чл.45, ал.1 от АПК била връчена на сервитьор, който не бил упълномощен да получава документи от името на представляващия Дружеството. Въпреки, че адв. К. приема, че призовката по чл.45 от АПК не е производство по връчване на АУАН, защото нарушението било констатирано в отсъствие на нарушителя, се твърди, че е следвало Актът да се предяви съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, като следвало да се изпрати покана за съставяне на АУАН, тъй като процедурата по чл.45 от АПК не замествала процедурата по уведомяване и изпращане на покана за връчване на Акт.

Липсвали доказателства жалбоподателят да е бил поканен по надлежния ред за съставяне на АУАН, поради което била опорочена процедурата по съставяне и връчване на Акт. Според защитата това било съществено процесуално нарушение, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя, а същевременно не позволявало да се провери дали са спазени преклузивните срокове по ЗАНН за констатиране на нарушението и издаване на НП. В писмената защита се пледира и за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Проверяващият орган не бил съставил протокол от проверката на 18.04.2023г., но си бил послужил с факта на извършена проверка на 18.04.2023г. като основание за издаване на АУАН и НП. Последният бил издаден въз основа на проверка, обективирана в Протокол № ПР2314227 от 24.04.2023г., но в този протокол не било отразено процесното нарушение. Не било посочено и дали проверката е извършена в присъствието или в отсъствието на представляващия Дружеството. В цитирания протокол били посочени две дати – 18.04.2023г. и 24.04.2023г. – но не било отбелязано на коя от тях е присъствал представител на „****“ ООД. Това било съществен порок, създаващ неяснота относно обективната действителност. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено в противоречие с административно-производствените правила. Претендират се и направените пред СРС разноски, за които се представя списък.

В съдебно заседание на 19.09.2023г. въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк.

ИВ., който заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд той моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Според процесуалния представител на въззиваемата страна обстоятелствата дали един от управителите на Дружеството е бил в чужбина и дали е бил запознат с това, че Н.Г. полага труд, не влияе на обвинението, тъй като Дружеството-работодател е следвало да организира дейността си така, че да не допуска нарушения на трудовото законодателство. Декларацията на Г. била попълнена след разрешение, дадено по телефона. На следващо место юрк. ИВ. твърди, че АУАН и НП отговарят на всички процесуални изисквания на закона. Проверката започнала като проверка по АПК и това е административно производство. Тъй като често не се прави 3 разлика между административно и административно-наказателно производство, юрк. ИВ. посочва по време на съдебните прения, че административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН и от конкретния Акт е видно, че по време на проверката по документи е присъствал пълномощник на Дружеството - работодател, който е представил всички необходими документи и АУАН е съставен в негово присъствие, както и му е бил надлежно връчен, което е удостоверено с подпис. Относно дадената правна квалификация на нарушението процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че цифровата и словесна квалификация съвпадат напълно. Това, че в писмените доказателствени материали е приложена ведомост за месец март 2022г. по никакъв начин не опорочавало производството. Твърди се, че ведомостта също има отношение в производството, доколкото в нея не е посочено лицето Н.Г., тъй като отношенията не са били уредени като трудови правоотношения. Във връзка с доводите от жалбата за реквизитите на трудовия договор юрк. ИВ. посочва пред съда, че Дружеството е санкционирано за това, че не е уредило трудовите отношения като трудови правоотношения. Поради това в АУАН и в НП е цитиран и чл.1, ал.2 от КТ. Посочва се, че трудовите отношения стават трудови правоотношения, когато е сключен трудов договор. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на точка 3 от декларацията на Н.Г., където пишело, че тя е „работещ“ в „****“ ООД „от“ 18.04.2023г., като тази дата е саморъчно попълнена от лицето. По време на съдебните прения юрк. ИВ. обяснява и защо в Наказателното постановление е премахнат периодът, за който се получава трудовото възнаграждение, като твърди, че лицето Н.Г. в декларацията си е посочила само сумата от 800 лева. Поради това, въпреки, че в АУАН бил посочен периодът, доколкото административно-наказващият орган има право да поправи Наказателното постановление по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, се твърди, че в случая е станало точно това - посочил е установеното. С тези аргументи юрк.

ИВ. иска от съда да приеме процесното Наказателно постановление за законосъобразно, отговарящо на всички изисквания на процесуалния закон, а нарушението като точно определено и безспорно доказано. Моли се за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Дружеството „****“ ООД има двама управители – А. К. и Никола Кънчев, които представляват Дружеството заедно и по отделно. Седалището и адресът на управление на това юридическо лице се намират в ****.

На 18.04.2023г. около 14:40 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (свидетелите М. К. и Б. И.) извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант „****“ в гр. София, ул. „Чемшир“ № 2В, стопанисван от „****“ ООД. На място свидетелките поискали да се срещнат с управителя, но служителите в обекта 4 обяснили, че го няма. Единият от сервитьорите уведомил единия от управителите на „****“ ООД за започналата проверка на служители от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” в ресторанта. Въпреки това, до края на проверката управител не се явил в проверяваното заведение. Свидетелите И. и К. раздали декларации за попълване на установените в ресторанта работници и служители, като докато проверявали работните места те установили, че лицето Н.Г. работи в кухнята на ресторанта като хигиенист – почиствала мръсните съдове от хранителни отпадъци и ги подготвяла за миене. Пред проверяващите, в попълнена от Н.Г. декларация, същата заявила, че работи в „****“ ООД като хигиенист, с работно време от 12:00 часа до 20:00 часа, с един час почивка в рамките на работния ден, с почивни дни по график, с трудово възнаграждение от 800 лева и без към момента на проверката /18.04.2023г./ да има сключен трудов договор.