Определение № 1929 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1929 гр. София, 21.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501943 по описа за 2025 година С определение № 10453 от 29.05.2025г. постановено по в. гр.д № 20251100501366 по описа за 2025 година на СГС, въззивният съд е върнал въззивна жалба с вх. № 396917/06.12.2024г., подадена от И. И. К., ЕГН ********** чрез адв. К. П. – САК срещу решение № 396917 от 06.12.2024г. постановено по гр.д. № 202411101187 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, като е преценил, че за въззивната жалбоподателка не е налице правен интерес от въззивно обжалване. За да достигне до този извод, съдът е приел, че с обжалваното решение е защитен правният интерес на ответника в исковото производство чрез отхвърляне на иска.

Настоящият съд е сезиран с частна жалба от И. И. К., ЕГН ********** чрез адв. К. П. – САК, която не е доволна от горепосоченото определение и го обжалва като неправилно. Счита, че е носител на правен интерес, да иска неговата отмяна.

Насрещната страна – ищец в исковото производство, а именно „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 чрез пр. представител е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Изложените в отговора аргументи свързани само с практиката по тези спорове без да е цитирана задължителна такава п о чл. 290 от ГПК.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд приема частната жалба 1 като редовна и процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, обосновала правен интерес да иска отмяна на съдебен акт, с който е върната нейната въззивна жалба с вх. Рег. № 396917/06.12.2024г.

Разгледана по същество, частната жалба е не основателна.

Въззивното производство пред Софийски градски съд е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 396917/06.12.2024г., подадена от И.

И. К., ЕГН ********** чрез адв. К. П. – САК срещу решение № 396917 от 06.12.2024г. постановено по гр.д. № 202411101187 по описа за 2024г. на Софийски районен съд. С обжалваното решение е отхвърлен осъдителен иск на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 срещу И. И. К., ЕГН **********. Във въззивната си жалба ответницата в исковото производство К. поддържа тезата, че решението е неправилно, защото осъдителната претенция е отхвърлена поради извършено плащане на задължението, което тя отрича да е извършено и поддържа, че задължението е погасено по давност.

При това положение, изложените във въззивната жалба аргументи могат да бъдат преценявани от въззивния съд в съответствие с неговите правомощия по чл. 269 от ГПК относно допустимостта на обжалваното решение ако въззивната жалба е поцесуално допустима.

Видно от съдържанието на гр.д. № 18 769 по опис на СГС за 2024г. исковото производството е образувано възоснова на осъдителен иск за заплащане на парично задължение в размер на 104.26 лева при условията на субективно съединяване на осъдителните претенции към трима ответници, в съответствие с наследствените квоти, в които участват за задълженията към имот, придобит в съсобственост по наследяване. Преди да постанови определение по реда на чл. 140 от ГПК, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е сезирал съда с молба с вх. Рег. № 248061 от 31.07.2024г. , в която сочи, че на 05.04.2024г. е извършено плащане на сумата по осъдителната искова претенция. При наличие на признание за плащане, отпада правния интерес за ищеца от водене на производството, а претенцията за разноски може и следва да бъде удовлетворена и при прекратяване на исковото производство, в зависимост от това дали ответникът е дал повод за образуване на делото.

Ответникът дава повод за завеждане на делото, ако плащането не било налично към датата на образуване на делото. В съответствие с това развитие на исковото производство, при съблюдаване служебно от съда за наличието на 2 предпоставката правен интерес за ищеца, първоинстнационният съд е следвало да изисква уточняване от ищеца дали оттегля или се отказва от иска.

Видно от съдържанието на молбата с вх. рег. № 248061 от 31.07.2024г. ищецът има интерес само от разноските по делото и иска присъждането им с крайния съдебен акт. Към датата на това изявление на ищеца, за него вече е отпаднал правен интерес от постановяване на съдебен акт по същество. При това положение, исковото производство е следвало да приключи с акт за неговото прекратяване и произнасяне по въпроса за разноските, при съобразяване на факта, постъпило ли е плащане и кога. По претенцията за разноски, ищецът доказва, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато е извършил плащане след образуване на исковото производство. Само тогава ответникът носи отговорността за разноските.

Възражение относно допустимостта на исковото производство ответницата не е направила и съдът не се е занимавал с този въпрос.

Постановил е съдебен акт по същество, който изключва правния интерес на ответницата от обжалване. Съдебният акт остава недопустим, но недопустимостта не може да бъде констатирана от въззивния съд, защото в практиката се е наложило, че правният интерес да се иска отмяна на недопустим съдебен акт е налице само когато решението създава задължение за страната, а не когато го отхвърля. Връщането на въззивна жалба поради липсата на правен интерес, който се преценява от въззивния съд само от изхода от спора по същество, означава да се отрече правомощието на въззивния съд да преценява валидността и допустимостта на съдебен акт по същество. По този начин, се е достигнало и до невъзможността да се констатира нарушение на принципа за добросъвестност на участващите в съдебните производства лица и техните представители. Затова, ответницата е следвало своевременно да възрази липсата на правен интерес от поддържане на осъдителна претенция или да изисква доказателство за твърдяното плащане в контекста на възражение за недопустимост на исковото производство, което възражение не може да направи ако с акт по същество съдът е отрекъл паричното задължение. След като е постановен акт по същество, който отрича претендирано срещу ищцата задължение, за нея остава възможността само да обжалва решението в частта за разноските, като твърди, че плащането е извършено преди завеждане на делото, поради което и тя не е дала повод за образуване на исковото производство. Въззивният съд не сезиран с такова 3 искане за да се приеме, че въззивната жалбоподателка има правен интерес от обжалване на решението в частта за разноските.

Мотивите към решението съдържат редица фактически констатации, които наподобяват официални удостоверявания на факти, преценени възоснова на събраните по делото доказателства, но нямат доказателствената сила на официалните удостоверявания, затова се приема, че не могат да се обжалват отделно от диспозитива на решението. Вярно е, че чл. 269 от ГПК създава императивно процесуално задължение за въззивния съд да извършва проверка на първоинстанционния съдебен акт за валидност изцяло и за допустимост в обжалваната част, но това задължение е под условието, че въззивният съд е сезиран с процесуално допустима въззивна жалба, а въззивна жалба с вх. № 396917/06.12.2024г., подадена от И. И. К., ЕГН ********** чрез адв. К. П. – САК е процесуално недопустима, защото е насочена срещу съдебен акт, с който е отхвърлен предявен срещу нея осъдителен иск.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № 73285 от 16.06.2025г. подадена от И. И. К., ЕГН ********** чрез адв. К. П. – САК срещу Определение № 10453 от 29.05.2025г. постановено по в. гр.д № 20251100501366 по описа за 2025 година на СГС.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5