Протокол № 922 от 03.12.2021, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 922 гр. Сливен, 02.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Таня Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230101159 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се лично. По пълномощие се представлява от адв.

В. Д., надлежно упълномощена с вече представено по делото пълномощно.

Съдът се увери в самоличността на ищцата при справка с ЛК № ---.

Ответникът, редовно призован, се представлява по пълномощие от гл. юрисконсулт И. П. М.-Г.. Същата представя пълномощно днес, изходящо от директора на ТП на НОИ Сливен.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Съдът указва, че то е образувано по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 т. 3 във връзка чл. 2 ал. 3 от ЗУТОССР. Искът е предявен пред местно компетентния съд.

На ответника е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК същия е депозирал писмен отговор. Намира, при конкретни доводи, че иска е недопустим, а такива са и исканите гласни доказателствени средства.

Председателят на съдебния състав ще коментира най-напред, преди всичко, т.е. преди да извърши други процесуални действия по делото, допустимостта на иска. Намира, че иска е допустим-както в аспекта на наведените в писмения отговор възражения, така и въобщепри служебното изследване на наличието на правен интерес и останалите предпоставки за допустимост на иска. Така е, защото иска е предявен срещу надлежна страна-ответник; за ищцата е налице правен интерес от него и тъй като е допустим и с оглед изричното 1 изискване на законодателя- чл.5 ал.1 и ал.2 от споменатия ЗУТОССР. Вярно е, че ищцата не представя предвиденото в тази разпоредба нарочно удостоверение, издадено от работодателя й за процесния период от време, респ.- от неговия правоприемник, или пък удостоверение, издадено от ТП на НОИ. Този факт съда съобрази още при образуване на исковата молба в настоящото дело, когато е длъжен да направи първата проверка за допустимост на иска, при това служебно - чл.130 от ГПК, а и след като се запозна със съдържанието на писмения отговор. Съдът счете, че иска е допустими и поради това насрочи делото в днешното заседание. И днес СлРС има същото мнение по въпроса.

Аргументът на съда е, че макар и такова удостоверение да не е издадено, изискването за наличието му не бива да се формализира- защото едно от приложенията на исковата молба е именно изявление на ТП на НОИ- разпореждане № Ц2113-966 9/ 22.01.2021г., стр.втора, че е известно, че правоприемника на ДКМС е заличен и не съществува поне към 02.09.2020г., т.е. няма как работодател, респ.правоприемник да издаде удостоверение, а се съдържа и изявление, че в архивохранилищата на НОИ не са предадени разплащателните ведомости на ДКМС-Сливен, респ. БДМ-Сливен. Т.е. тази информация е идентичната с онази, която би трябвало да се съдържа в нарочно удостоверение, което трябва да се издаде точно от ТП на НОИ.

Може да се допълни, че иска е допустим, съотв. исковата молба е редовна, и защото в нея е спазено изискването на закона- посочени са от ищцата конкретната заемана от нея длъжност; продължителността на работното време, трудовото й възнаграждение.

Всъщност, може да допълни днес къде се е намирало конкретно работното й място през процесния период от време и въз основа на какъв акт-трудов договор ли, е заемала длъжността.

Друг е въпроса допустими ли са, съгласно правилата на закона, исканите гласни доказателствени средства- свидетелски показания. За момента отговора е отрицателен, защото за да са допустими ищцата трябва да представи писмени доказателства, които да правят вероятно основателни твърденията й за положения тр.стаж. Като такъв документ не е възможно да се цени друго от приложенията на исковата молба- издадено от Общ.С на БДМ, защото датата на издаването му е 02.05.2020г., а правоприемника на ДКМС /какъвто е бил БДМ/ трябва да е заличен, което е служебно известен на съда- съдията-докладчик, факт, много преди това- поне през 2014г. В случай, че правоприемника съществува или е съществувал поне към момента на издаване а документа, то ищцата трябва докаже този факт.

Така също, съда указва, че за да бъдат допуснати конкретно поисканите от ищцата свидетели е необходимо те да докажат- напр. със свои трудови книжки, че са работили при същия работодател в процесния период от време.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните по делото да изложат становището си по предявения иск.

АДВ. Д.: Поддържаме предявения иск. Ще се ползваме от удостоверението, 2 представено с исковата молба. Представям удостоверение за липсата на писмени данни в архивите на НОИ за положен от доверителката ми стаж. Представям и намерен от моята доверителка документ- Оценка за работата й, която е за периода м. декември 1982 г. - м. януари 1984 г. Представям и един паспорт; тя го е запазила като е заминала за САЩ, а в него е отразено, че е постъпила на работа на 01.08.1982 г. в Окр. комитет на ДКМС Сливен.

Водя исканите от нас свидетели, като една от свидетелките, която сме посочили- В. Г., поради тежко заболяване не може да се яви и я заменям с друга- Л. К..

ИЩЦАТА отговаря на поставени й от съда и адв. Д. въпроси: Започнах работа след училище в завод „Васил Коларов“. Това е някъде 1970 г., когато по разпределение започнах по специалността си- ел. техник. След това, през 1982 г. постъпих на работа в Окр. комитет на ДКМС, като зам. комсомолски секретар на ДКМС в завода. Бях избрана на изборно събрание на комсомола - на ДКМС. До към м. май-юни 1987 г. работих все на тази длъжност - зам. комсомолски секретар. Тогава ми беше предложено, от директора на завода, да започна работа като административен ръководител на администрацията на завода и аз приех, с което приключих работата си в ДКМС. Докато бях на работа в ДКМС, заплатата си получавах от Окръжния комитет на комсомола. Приключих работа в завода 1991-1992 г. и заминах за Америка, откъдето се върнах миналата година.

ЮРИСК. Г.: Искам да взема становище по доказателствата, които ищцата представи днес. Оценката по своята същност е проект на документ – защото липсва достоверна дата, липсват подписите на лицата, които са я съставили; липсва подпис на този, който би трябвало да е съгласен с оценката; липсва и печат. В тази връзка считам, че не може да бъде начало на писмено доказателство, т.е. да направи свидетелските показания допустими.

Щемпелът, който е поставен в зеления паспорт, който е документ за самоличност до 1992 г., прави впечатление, че там е посочена дата на постъпване 01.08.1982 г., а дори и в самата оценка, отново представена от ищцата, е посочено, че е зам. секретар от м. декември 1982 г. В днешното съдебно заседание ищцата твърди, че е получавала своето възнаграждение от Окр. комитет на ДКМС. Щемпелът в паспорта й е също от Окр. комитет на ДКМС, но в исковата молба е записала Общински съвет на ДКМС/БДМ. Т.е., трябва да уточни кой точно е работодателя й и в тази връзка считам, че предявения иск от 01.01.1982 г. до 01.08.1982 г. е недопустим, а в останалата част е допустим, но неоснователен.

АДВ. Д.: Характеристиката е издадена от КК на заседание на Бюрото на Общински комитет на ДКМС и е за изминал период от време и затова е записано м. декември 1982 г., защото не може при постъпването да й е направена оценка.

ЮРИСК. Г.: Представям, тъй като разбрах, че ищцата ще се ползва от удостоверението, което беше представено от нея днес, писмо от последния председател на БДМ, в което заявява, че към 04.10.2006 г. БДМ не съществува и той ще предприеме процедура за предаване на разплащателните ведомости. В действителност, разплащателните ведомости за ДКМС- Сливен не са предадени на нашето териториално поделение.

Представям и удостоверение обр. УП-30, тъй като разбрахме коя е една от 3 свидетелките- В. Ш., за нейния стаж в ДКМС. Това е през периода 01.09.1982 – 07.10.1985 г.

Тъй като пред залата ми беше представен документ за трудовия стаж и на другата свидетелка- Л. К., а той е до 18.08.1986 г., считам че само до тази дата, като период от време, може да свидетелства свидетелката. Това, което казах и преди малко и тъй като едната от свидетелките е с работодател ОК на ДКМС, а другата е с работодател Общински съвет на ДКМС, може би трябва да се изясни каква и била структурата на комсомола; един и същ ли е този работодател; ако не е – има ли връзка между тях, за да знаем какво установяваме.

ИЩЦАТА: Разликата в тези споменати понятия е, че Окръжен комитет ни назначава;

Общински комитет няма разплащателни ведомости, всички документи са в Окръжния комитет на ДКМС. Общинският комитет на комсомола е градската организация. Тя се управляваше от жената, която щеше да ми бъде свидетел, но тя е много болна и не може да свидетелства. Т.е., Общинския комитет е подструктура на Окръжния комитет. Имаше и районни комитети. Аз работех в Общинския комитет от 01.08.1982 г.

На основание чл. 148 от ГПК, съда трябва да се произнесе по доказателствените искания на страните.

Като писмени доказателства следва да бъдат приети приложенията на исковата молба, както и приложението на писмения отговор.

Като допустими доказателствени средства съда преценя част от представените днес документи, това са: удостоверение, издадено от ТП на НОИ № 5510-19-11 от 30.11.2021 г.

То ще бъде приобщено към доказателствата, въпреки вече изложеното от съда съображение, че тази информация се съдържа в друг, издаден отново от ТП на НОИ документ, представен с исковата молба.

Като писмено доказателство следва да бъде приобщено и писмото на председателя на БДМ- К. А. до управителя на НОИ, което е от 04.10.2006 г. То е необходимо за делото, тъй като в него се съдържа информация кога правоприемника на ДКМС - БДМ, е прекратило дейността си, съществуването си.

Впрочем тези коментирани факти според съда налагат за яснота по делото да се ОБЯВИ, че е безспорно обстоятелството, че БДМ е правоприемник на ДКМС.

В този смисъл съда счита, че всъщност едно от приложенията на исковата молбадокумент, представляващ лист № 6 от делото- удостоверение, издадено от Общински съвет на БДМ, не може да бъде приобщен към доказателствата, тъй като не е възможно да е бил създаден на посочената в него дата- 02.09.2020 г., след като още към м. октомври 2006 г.

БДМ е било прекратило дейността си.

АДВ. Д.: Документът е издаден от последния главен секретар на Окръжния комитет на ДКМС - Л. Ч.. Той е издаден от нея сега, през 2020 г., но за факти, които са настъпили порано във времето. Тази жена всъщност е оформила трудовата книжка на ищцата.

Съдът указва, че не променя мнението си по този документ, въпреки изложеното от пълномощника на ищцата.

4

СЪДЪТ: като писмено доказателство няма да бъде приета и представената днес Оценка за работата на Н. Г. - зам. секретар…, тъй като съда се съобразява с възражението на ответната страна, което е основателно, че това е незавършен документ по смисъла на ГПК, защото липсват подписи на неговите автори, а и не е поставен печат.

При изложеното съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателствени средства: представените с исковата молба разпореждане № Ц 2113-19-966 #9/22.01.2021 г. и декларация от ищцата; представеното с писмения отговор удостоверение от ТП на НОИ Сливен, изх. № Ц 5526-19-33 от 14.08.2020 г., както и представените днес: писмо № 92-781-1 от 04.10.2006 г. на председателя на БДМ и удостоверение, изх. № 5510-19-11/30.11.2021 г., на ТП на НОИ - Сливен.

НЕ ПРИЕМА като писмени по делото доказателства: удостоверение № 07/02.09.2020 г., в което е посочено че е издадено от Общински съвет на БДМ, както и представената днес Оценка за работата на др. Н. Г. - зам. секретар…

Въпреки че съда не прие като доказателство удостоверението, обр УП-3, обявява, че иска е допустим, а и са допустими и свидетелски показания, тъй като днес от ищцата бе представен документ, посочен от законодателя в чл. 6, ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, който прави вероятно основателно твърдението й за полагания трудов стаж. Това е паспорта на ищцата, който за времето, за което ищцата иска да докаже в това дело полаган от нея трудов стаж, бе официалния ползван от гражданите на Република България документ за самоличност. На съдът е служебно известно също, а това е и общоизвестно, че на страниците на тези паспорти се поставяха печати за удостоверяването на различни обстоятелства- печати, каквито фигурират и в паспорт № ..., напр., че лицето е гласувало; за местоработата му и други.