Решение № 262906 от 08.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 08.09.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3535 по описа за 2021г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20277055 от 15.12.2020г., постановено по гр.дело №18048/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, са отхвърлени предявените от А.Г.Д., ЕГН **********, срещу

"Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, като правоприемник по чл.227 ГПК на заличения търговец "Р.М." ЕООД, частични искове с правно основание чл.200 КТ за сумата 1000 лв., от които 10% - имуществени вреди от загубата на доход от получаван по-нисък размер пенсия и 90% - неимуществени вреди от ежедневен стрес, в резултат от професионално заболяване, причинило му 78% загуба на работоспособност, като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - А.Г.Д., чрез адв.И.Т., с която се обжалва изцяло решение №20277055 от 15.12.2020г., постановено по гр.дело №18048/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, с което са отхвърлени предявените частични искове с правно основание чл.200 КТ за сумата 1000 лв. /от общ заявен размер от 80000 лв./. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че неправилно съдът приема, че соченият ответник не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по отношение на предявените срещу него искове. Твърди се, че от приложените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин факта, че ищецът е полагал труд в Държавна фирма /ДФ/ "Р.М.", като ответникът - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, е негов универсален правоприемник, поради което исковите претенции по реда на чл.200 от КТ са предявени срещу него и е налице основание за ангажиране на неговата отговорност. Поддържа се още, че не е бил в трудово правоотношение с "П.С." ЕООД-София, поради което изводът на СРС, че ответникът не е правоприемник на РМС "П.С." ЕООД-София е ирелевантен за спора. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените частични искове с правно основание чл.200 КТ за сумата 1000 лв. /от общ заявен размер от 80000 лв./.

Въззиваемата страна - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, чрез Ц.Н.Ц.- ликвидатор, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, е правоприемник на заличения търговец "Р.М." ЕООД, в ликвидация, което заличено дружество, съгласно Приложение №1 на РМС №22/23.09.1991г., считано от 01.10.1991г. е правоприемник на бившите поделения на ДФ "Р.М." – МДП "Възход"-Смолян, МДП "Дружба"-с.Елешница, МДП "Септемврийци"-с.Смоляновци, ПХП "Металург"-гр.Бухово и Централно управление – гр.Бухово. Излага се още, че от представените по делото писмени доказателства – акт за трудова злополука и производствена характеристика, се установява по несъмнен начин факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ПРУ "9-ти септември", в последствие МДП "9-ти септември"- поделение на ДФ "Р.М.", като съгласно Приложение №7 на РМС №22/23.09.1991г., считано от 01.10.1991г. правоприемник на МДП "9-ти септември"- поделение на ДФ "Р.М." е "П.С." ЕООД – гр.София. В тази връзка се поддържа, че не е налице основание в закона за ангажиране на отговорността на конституирания по делото ответник - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу него искове. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Предявени са от А.Г.Д. срещу "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, /конституиран на основание чл.227 ГПК като правоприемник по заличения търговец "Р.М." ЕООД/, частични искове с правно основание чл.200 КТ за сумата 1000 лв. /от общ заявен размер от 80000 лв./, от които 10% - имуществени вреди от загубата на доход от получаван по-нисък размер пенсия и 90% - неимуществени вреди от ежедневен стрес, в резултат от професионално заболяване, причинило му 78% загуба на работоспособност.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно и от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.200 от КТ, първоинстанционният съд е приел, че работодател на ищеца е Минно-добивно предприятие /МДП/ "9-ти септември" – гр.Бухово, представляващо поделение на ДФ "Р.М." – гр.Бухово, като ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответникът - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, е правоприемник на МДП "9-ти септември" – гр.Бухово, представляващо поделение на ДФ "Р.М." – гр.Бухово, предвид на което е прието за основателно възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, което е основание за тяхното отхвърляне. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявените искове е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КТ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

В конкретния случай не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин факта, че работодателят на ищеца е ПРУ "9-ти септември", в последствие МДП "9-ти септември"- поделение на ДФ "Р.М.", в което поделение ищецът е полагал труд за периода – 1988г. – 1989г., когато е диагностициран, че страда от професионално заболяване "Вибрационна болест, ІІ стадии"

В процесната хипотеза с оглед релевираните от ищеца твърдения в исковата молба и многобройни молби-уточнения и предвид поддържаното от ответника възражение за липсата на пасивна материалноправна легитимация по предявените искове съдът приема, че основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали ответникът, срещу когото е насочен искът "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, е правоприемник на определен правен субект - работодателят на ищеца - ПРУ "9-ти септември", в последствие МДП "9-ти септември"- поделение на ДФ "Р.М.", в което поделение ищецът е полагал труд за периода – 1988г. – 1989г., когато е диагностициран, че страда от професионално заболяване "Вибрационна болест, ІІ стадии".

В конкретния случай по делото е прието разпореждане на

Министерския съвет /РМС/ №22 от 23.09.1991г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество на основание чл.1 и чл.2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, съгласно което считано от 01.10.1991г., т.е. след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, ДФ "Р.М." - Бухово и дъщерните й фирми, посочени в разпореждането, са преобразувани в еднолични търговски дружества съобразно приложения от №1 до №17 към него. В постановеното РМС е посочено, че новообразуваните търговски дружества поемат активите и пасивите на ДФ "Р.М." - Бухово и дъщерните й фирми, с чието имущество са образувани, както и тези, определени им съгласно разделителния протокол. Съобразно приложение №1 към РМС №22 от 23.09.1991г., считано от 01.10.1991г. на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "Р.М." ЕООД, със седалище "Р.М." и капитал 98146 лв., което дружество е поело всички активи и пасиви на ДФ "Р.М." - Бухово, а именно МДП "Възход"-Смолян, МДП "Дружба"-с.Елешница,

МДП "Септемврийци"-с.Смоляновци, ПХП "Металург"-гр.Бухово, Външнотърговско предприятие „Редметимпекс“ – Бухово и почивна станция „Мечта“ – местн. „Смолянски езера“ от дъщерна фирма „Георесурс“, поделения на Държавна фирма „Р.М.“ – Бухово, по баланса към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителния протокол. Съгласно справка в Търговския регистър "Р.М." ЕООД е заличен търговец, с правоприемник

- ответника -

"Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация. Съобразно приложение №7 към РМС №22 от 23.09.1991г., считано от 01.10.1991г. на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „П.С.“ ЕООД, със седалище *** и капитал 11267 лв., което дружество е поело всички активи и пасиви на ДФ "Р.М." - Бухово, а именно МДП „9-ти септември“ – Бухово, представляващо поделение на ДФ "Р.М." - Бухово, по баланса към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителния протокол.

От неоспореното от ищеца по съдържание РМС №22 от

23.09.1991г. се налага категоричен извод, че активите и пасивите на работодателя на ищеца - МДП "9-ти септември" - Бухово, представляващо поделение на ДФ "Р.М." - Бухово, са преминали към образуваното, считано от 01.10.1991г. „П.С.“ ЕООД, със седалище ***, което дружество към датата на подаване на исковата молба в съда е заличен търговец /видно от справка в Търговския регистър/. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът през периода - – 1988г. – 1989г., когато е диагностициран, че страда от професионално заболяване "Вибрационна болест, ІІ стадии", е полагал труд в поделение, което е било част от структурата на дейността на праводателя на конституирания по делото ответник - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация. Следователно правилен се явява изводът на първостепенния съд, че след като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че конституираният по делото ответник - "Б.Н.К." ЕООД – в ликвидация, е правоприемник на работодателя му, то в този случай основателно е поддържаното от въззиваемия-ответник възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, т.е. че не е носител на задължението за обезщетяване на претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, което е достатъчно основание да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.200 от КТ.