Определение № 19831 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19831 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507908 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от ищеца В. С. С., чрез адвокат Д.М.

/надлежно упълномощен/, частна жалба срещу определение № 14545/16.04.2026 г., постановено по гр. дело № 69766/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното на 15.01.2026 г. решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неправилно приложение на чл. 3 ГПК и квалифициране на отделното предявяване на искове, произтичащи от различни договорни правоотношения, като злоупотреба с процесуални права.

Сочи се, че процесуалният закон предоставя на ищеца възможност да прецени начина на предявяване на претенциите си, като не съществува задължение различни правоотношения да бъдат предмет на едно общо производство.

Поддържа се, че в случая се касае за различни договори за кредит, всеки със собствени индивидуални белези – дата, размер и погасителен план. Поради това се твърди, че отказът да бъдат присъдени направените от ищеца разноски представлява неправилно санкциониране на упражненото от него право на съдебна защита. Изложени са и доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото е определено съобразно минималните размери по Наредба № 1/2004 г. По изложените съображения жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт, с който решението да бъде изменено в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 245,42 евро с ДДС от всеки от ответниците.

Ответниците по частната жалба – „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ 1

ЕООД, не изразяват становище.

Софийският градски съд, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Установява се, че с влязло в сила решение от 15.01.2026 г. е уважен предявеният от В. С. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2885097/13.12.2023 г., както и предявеният от него срещу „Ай Тръст“ ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г., сключен във връзка с посочения договор за потребителски кредит. „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено и да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 88,97 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за предоставяне на поръчителство.

С молба от 14.10.2025 г. ищецът, чрез пълномощника си адвокат Д.М., е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС. В договора е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой при подписването му, поради което извършването на разхода е надлежно удостоверено.

С постановеното по делото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като първоинстанционният съд е приел, че поведението на ищеца съставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

В тази връзка съдът е посочил, че при извършена служебна справка в деловодната система се установява наличие на множество други дела, инициирани от ищеца между същите страни, по които предмет са идентични договори с нисък материален интерес, защитата се осъществява от един и същ адвокат, а разделното водене на производствата води до многократно увеличаване на задълженията за разноски за адвокатско възнаграждение.

Прието е също, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава почти двойно цената на исковете.

С обжалваното определение от 16.04.2026 г. първоинстанционният съд, позовавайки се на изложените в решението съображения, е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с ДДС спрямо всеки от ответниците.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца държавни такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Отговорността за разноски е процесуална последица от изхода на делото и се определя при наличие на предвидените в закона предпоставки. При уважаване на иска страната има право на възстановяване на направените и доказани разноски, доколкото не е налице законово основание за тяхното ограничаване.

2

Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Забраната за злоупотреба с процесуални права намира приложение и в производството по определяне на разноските, когато конкретното процесуално поведение на страната обосновава извод за недобросъвестно упражняване на предоставено от закона право. Самото наличие на неблагоприятни за насрещната страна последици от упражняването на процесуално право обаче не е достатъчно, за да се приеме злоупотреба. Необходимо е да са установени конкретни обстоятелства, от които да следва, че правото е упражнено недобросъвестно и в противоречие с неговото предназначение.

В случая такива обстоятелства не са установени. Процесуалният закон не изключва възможността претенции, произтичащи от отделни договорни правоотношения, да бъдат предявени в самостоятелни производства. Самият избор на този процесуален способ не представлява злоупотреба с процесуални права, ако не са налице конкретни обстоятелства, сочещи на недобросъвестно упражняване на правото на иск. Ищецът не е длъжен във всички случаи да обедини претенциите си в едно производство само поради това, че те са свързани поради идентичност или сходство на страните и фактическата или правната страна на спора. В конкретния случай производствата, на които се е позовал първоинстанционният съд, са свързани с отделни договорни правоотношения. Обстоятелството, че договорите имат сходен предмет, че са сключени между едни и същи страни или че по делата ищецът е представляван от един и същ адвокат, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че разделното предявяване на исковете представлява злоупотреба с процесуални права. Не може да се приеме и че единствено размерът на претендираните разноски или съотношението между адвокатското възнаграждение и материалния интерес обосновават злоупотреба по чл. 3 ГПК. Тези обстоятелства могат да имат значение при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не са тъждествени с недобросъвестно упражняване на процесуално право. В случая не са установени данни разделното предявяване на исковете да е предприето с цел, различна от търсенето на съдебна защита, нито че чрез избрания от ищеца процесуален способ е преследвана цел, несъвместима с предназначението на предоставеното процесуално право, или е извършено процесуално действие, несъвместимо с принципа на добросъвестност. При това положение не е налице основание упражненото от ищеца право на съдебна защита да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. При липса на други установени обстоятелства, сочещи на недобросъвестна цел или начин на упражняване на процесуалните права, самото водене на отделни производства не може да обоснове отказ от присъждане на направените разноски. Следователно отказът на първоинстанционния съд да присъди адвокатско възнаграждение като последица от приетата злоупотреба с процесуални права е неправилен.

3

При този извод следва да бъде извършена преценка относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед своевременно релевирано от ответниците възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение. При определяне на този размер съдът следва да съобрази конкретните особености на спора, включително неговия предмет и материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 при постановяване на решението си съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързват съда при преценката на размера на дължимите разноски, а могат да бъдат съобразявани единствено като ориентир. При определяне на конкретния размер следва да бъде съобразена действително извършената адвокатска работа, а не единствено формалното наличие на процесуално представителство. В случая делото се характеризира с нисък материален интерес и с ограничен обем на извършените процесуални действия. Производството пред първата инстанция е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не е взел участие. Не се установява по делото да са били извършвани множество процесуални действия, нито да са предмет на разглеждане сложни фактически и правни въпроси. Предметът на спора не се отличава с фактическа или правна сложност, доколкото се отнася до преценка на действителността на договор за потребителски кредит и на свързания с него договор за предоставяне на поръчителство, както и до последиците от прогласяването на тяхната нищожност, като по този вид спорове е налице формирана съдебна практика. Съобразявайки предмета и материалния интерес на делото, обема на извършената адвокатска работа, проведеното едно съдебно заседание, в което пълномощникът не е участвал, както и липсата на фактическа и правна сложност, настоящият състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение от 960,00 лв. с ДДС надхвърля разумния размер на възнаграждението, който съответства на действително извършената работа и на сложността на конкретното производство. С оглед на тези обстоятелства настоящият състав приема, че размерът от 360,00 лв. с ДДС представлява справедливо и съразмерно възмездяване на действително извършената адвокатска работа и съответства на характера, обема и сложността на конкретното производство. При тези обстоятелства дължимото като разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на 360,00 лв. с ДДС, или 184,07 евро.

С оглед изложеното обжалваното определение на Софийския районен 4 съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца с правно основание чл.

248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде отменено в посочената част. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 360,00 лв. с ДДС, равностойни на 184,07 евро, като отговорността на двамата ответници за този размер е поравно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14545/16.04.2026 г., постановено по гр. дело № 69766/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 31 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищеца В. С. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждането на адвокатско възнаграждение до размер на сумата 184,07 евро /равностойност на 360,00 лв./, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното на 15.01.2026 г. по гр. дело № 69766/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 31 състав, решение в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на В. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата от 184,07 евро /сто осемдесет и четири евро и седем евроцента/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като отговорността на всеки от ответниците е за половината от посочената сума.