Протокол № 531 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 531 гр. П., 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500514 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя Гаранционен фонд, редовно призовани, се явява адв.А.

Н., надлежно преупълномощена от адв.С. М., редовно упълномощен.

Ответникът П. И. Д., редовно призован, не се явява. От особения представител А. Г. е постъпило писмено становище, с което поддържа писмения си отговор и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Поддържа, че жалбата е неоснователна.

Адв.Н.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което в отсъствие на представител на ответника и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4312 по описа на 1 съда за 2024 година е осъден П. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Г.Б." № 63, ет. 1, ап. 4, да заплати на ищеца Гаранционен фонд - гр. С., ЕИК ******, сумата 6913,31 лв., платена от Гаранционния фонд на Д. И. М. като обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава на основание решение по гражданско дело № ***/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 04.11.2024 г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 6913,31 лв. до пълния предявен размер от 8203,31 лв.

Осъден е П. И. Д. да заплати на Гаранционния фонд сумата 799,03 лв., разноски по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Гаранционен фонд частично – в частта , с която предявения иск е отхвърлен за сумата в размер на 1 290 лева.

Молят решението в тази част да бъде отменено и и ска уважен изцяло.

Обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Съдът не съобразил съобразил регресното право на Гаранционен фонд, да претендира заплатените суми за съдебни разноски по прекия съдебен иск, който е бил насочен от увреденото лице срещу него и в който ответникът е участвал като трето лице помагач на страната на ГФ.

Неправилно било извършеното граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на правилото на чл. 558, ал. 7 КЗ .

РС - П. не съобразил, че уреденото от закона право на регрес за Гаранционен фонд включва разходите по определяне и изплащане на обезщетенията. Съгласно практиката на ВКС, която е обективирана в Решение № 127 от 18.10.2019 г. по т.д. № ***5/2018 г. на първо г.о. на ВКС, Решение № 8 от 22.06.2022 г. по т.д. № 2144/20 г. на първо г.о. на ВКС, разходите за определяне и изплащане на обезщетението, това са обичайните разходи, необходими за установяване на механизма на ПТП, вида и обема на претърпените вреди от увредените лица вреди, както и причинно следствената връзка между ПТП и вредите. В посочената съдебна практика бирло прието, че единствено разноските в изпълнителните производства не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, 2 доколкото те са направени след установяване със сила на присъдено нещо на подлежащи на обезщетяване вреди и размера на дължимите обезщетения от Фонда и като такива извън обхвата на регресното право на Гаранционен фонд.

Касаело се за единно регресно вземане на Гаранционен фонд по смисъла на чл. 558, ал. 7 от КЗ, което включва както размера на платеното обезщетение по чл. 557, ал. 1 т. 2, б. „а" от КЗ, така и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда.

Първоинстанционното решение противоречало и на Решение № 24 от 30.03.2022 г. по т.д. № 225/21 г., ВКС, ТК I т.о, в което било прието, че след като Гаранционен фонд встъпва в правата на увредения, които права се извеждат от нормата на чл. 45 ЗЗД - дължими са всички настъпили в резултат на неправомерното увреждане вреди, и доколкото напълно е изплатено задължението на делинквента, то сумата се дължи изцяло. Или доколкото тази сума е дължима от делинквента и изплатена от застрахователя, респ. от ГФ, при осъществяване на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите от ПТП, то и тази сума следва да бъде възстановена, така както е заплатена. ВКС приема още, че доколкото е изпълнен изрично съдебен акт (изпълнителен лист), то се налага извод и за надлежно осъществяване на фактическия състав на чл. 91, ал.1 33 /отм./ и успешно встъпване на Гаранционен фонд в правата на увреденото лице.

Претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна , в случай ,че надвишава 550 лв.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. Д.,чрез адв. А.

Г., в качеството му на особен представител.

Изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна.

Съдът отхвърлил иска относно присъдени съдебни разноски в общ размер 1 290 лв., платени по повод водени граждански дела срещу Гаранционния фонд, по които на увреденото лице Д. М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди - главница от 4800 лв. и лихва за забава в размер 2113.31 лв. Разноските, които гаранционният фонд е платил по тези дела (г.д. ***/2020 г. на РС П. и в.г.д. 555/2021 на ОС П.), са в размер на 1 290 лв..

В цитираната съдебна практика се отговаряло на два въпроса: 1) кои 3 разходи са се включват в обема регресното право (обичайните, необходими за установяване механизма на ПТП и т.н.) и 2) кои не се включват - такси и разноски по ТТРЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др., направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица. С решението не се отговаря на въпроса дали разноските по иска на увреденото лице срещу Гаранционния фонд се включват в регресното право.

От гледна точка на закона регресното право включвало в себе си не повече от обема на правото на увреденото лице - фондът встъпва в правата на увреденото лице срещу делинквента (чл. 288. ал. 12 КЗ). Т.е. фондът има право само ако увреденият е имал същото право срещу делинквента. В случая увреденото лице има право от делинквента само на главници и лихви, но не и на разноски от 1 290 лв. Такава сума не се включва в изпълнителния лист на увредения.

Случаят бил подчинен на общото правило, че разноските по едно дело могат да се претендират само по същото дело, но не и по друго.

От гледна точка на формалната логика тези суми не били пряк резултат от действия или бездействия на ответника, а от извън процесуалното и процесуалното поведение на самия Гаранционен фонд, който не е престирал своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимото обезщетение на пострадалото лице.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Адв.Н.: - Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски за двете инстанции.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.Н.: - Ув. Окр. Съдии, от името на доверителя ми моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му от нас част, както и да ни присъдите разноските, за което съм представила надлежен списък.

Съдът счете делото за изяснено, затова

4

О П Р Е Д Е Л И:

Да се изплати на адв.Г., като особен представител внесената сума от 200лв., депозирана за определеното възнаграждение.

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 24.10.2025г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5