Разпореждане № 10652 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10652 гр. София, 03.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. АТ. П. като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело № 20221110100161 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „АКПЗ“ ЕООД.

Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.

В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).

В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесното вземане, което надхвърля 44 % от заетата главница и значително надхвърля размера на дължимата по договора възнаградителна лихва.

1

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за сумата за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която от заявителят „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК 202527341 е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 265,44 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2