Решение № 5659 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5659 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100501954 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 22 893 от 17.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение с № 16 997/20.10.2023 г. по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС, като в абзац втори от диспозитива на решението след израза „ …сумата от 188 570,00 лева …“ следва да се добави израза: „… ведно със законовата сума за забава върху нея на основание чл.349, ал.5 от ГПК, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.“.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата-съделител М. М.

Т., гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, съдържа фактически и юридически неточности, не кореспондира както с основното решение, постановено от същия съдебен състав, така и на становищата на страните и найвече на приетия с основното решение начина на извършване на делбата – на основание чл.353 ГПК.

Моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира присъждането на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – ищецът С. В. Т. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, е оспорил въззивната жалба. В отговора е изложено становище, че жалбоподателката споделя мнението, че законна лихва върху сумата за уравнение от 188 750,00 лева се дължи по силата на самия закон, което е ясно и за въззиваемата страна и че единственото им желание е да се снабдят с изпълнителен лист за законната лихва. Сочи се и че действително делбеният имот е поставен в дял на основание чл.353 ГПК, а не е възложен по чл.349, ал.1 ГПК и че СРС неправилно е квалифицирал заявлението им за тълкуване като молба по чл.247 ГПК. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

1

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, но че същото е недопустимо.

В нормативната уредба не е налице легална дефиниция за недопустимо съдебно решение, но е безспорно в теорията и в константната съдебна практика, в т.ч. и задължителната такава, обективирана в т.9 на ППВС № 1/10.11.1985 г., че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

В т.9 на ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд следва да изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, съотв. е бил десезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 398/23.05.2010 г. по гр.д.

№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО и мн.други.

Със заявление, подадено в СРС на 05.11.2024 г., молителят С. В. Т. в изпълнение на разпореждане № 154407/25.10.2024 г., е уточнил искането си по подаденото от него заявление с вх.№ 334362/22.10.2024 г., като изрично е посочил, че претендира да бъде извършено тълкуване на в съдебно решение № 16 997/20.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС, 144 състав като се поясни какво включва сумата от 188 570,00 лева, която М. М. Т. е осъдена да заплати на С. В. Т. – „за уравнение на дела“ му и следва ли върху тази сума да се начисли законна лихва за забава по смисъла на чл.86 ЗЗД от датата на влизане в сила на съдебното решение. Вместо да се разгледа това искане по реда на чл.251 ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран – за отстраняване на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК.

От друга страна, с разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК е предвидено от законодателя, че съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на цитираната разпоредба такава грешка е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Недопустимо е по реда на чл.247 ГПК да се изменя формираната и ясно изразена в решение № 16 997/20.10.2023 г. по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС воля на съда относно приетия способ на извършване на делба.

По повод или под предлог на поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да измени или отмени собственото си решение, каквото е конкретната хипотеза. С такива правомощия той не разполага. В писмения текст на обявеното решение от 20.10.2023 г. формираната истинска воля на състава на СРС, личаща от мотивите и диспозитива на този акт, е съсобствеността между съделителите да бъде ликвидирана на основание чл.353 ГПК и че не са налице предпоставките за възлагането на имота на основание чл.349, ал.1 ГПК. В обжалваното решение от 17.12.2024 г. първоинстанционният съд недопустимо е изменил формираната си вече воля по този въпрос и е приел, че волята му за извършване на делбата е чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че СРС е постановил един недопустим съдебен акт, поради което на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК решение № 22893 от 17.12.2024 г. по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав следва да бъде обезсилено, а делото върнато на последния за разглеждане на искането на С. Тететевски за 2 тълкуване на решение № 16 997/20.10.2023 г., постановено по същото дело.

При приетия изход на спора СГС не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА в цялост решение № 22 893 от 17.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 24 825/2022 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.

ВРЪЩА гр.д.№ 24 825/2022 г. на СРС, ГО, 144 състав за произнасяне по заявеното от ищеца С. В. Т. искане по чл.251 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3