Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260938 от 10.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 491/2021
Вид
Решение № 260938
Подписан
10.06.2021
Състав
ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

3 състав, в заседание при закрити врати на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

Венета

Цветкова при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 491/2021 г., намери следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят Ю.Г. ЕООД, ЕИК:********твърди, че е кредитор на А.Д.Д. Г. ООД, ЕИК: ******** и има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално - свръхзадълженост.

Ответникът, редовно уведомен, не се ангажира със становище по молбата по чл. 625 ТЗ.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл. 629б ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно - състояние на свръхзадълженост.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му са временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото доказателства – издадени фактури и заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и вярно. Видно от същото, ищецът има изискуеми задължения спрямо ответника за незаплатени в цялост счетоводни и други услуги по издадени в периода 2018 г.

– 2019 г. фактури в общ размер от 6040,09 лева, за които вземания вещото лице е констатирало налични счетоводни документи и записвания. Доказателства за погасяване не са представени.

Ето защо молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т.

1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността е посочена като предпочитано основание.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост е налице, когато имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се установява втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговски сделки /вкл. към молителя/, така и на публични задължения.

Презумпцята не е оборена в процеса.

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този момент да се установи че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в продължителен период назад/. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние, както беше посочено.

От събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано, в обхвата на специални знания на вещото лице и представените по делото доказателства, се установява, че към датата на устните състезания е налице посоченото като главно основание за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособност.

На първо място, съгласно заключението на вещото лице, ответното дружество има просрочени публични задължения в общ размер заедно с начислените лихви върху тях от 23 109,46 лева /дължими суми за държавно обществено осигуряване, данъци и др./, като най-старото от тях е с падеж на 25.05.2018 година и не е погасено. Вещото лице е констатирало и счетоводно отразени и непогасени изискуеми задължения във връзка с облигационни отношения с търговци /вкл. ищеца/ - доставчици, част от които погасени и възникнали преди 2018 година. Според вещото лице, сред задълженията на ответника фигурират и дължими суми по сключени договори за заем, както и са отразени задължения към собственици.

На второ място, според вещото лице, в изследвания период дружеството разполага с активи – както дълготрайни, така и краткотрайни.

Същевременно, обаче, съдът не взима предвид извършената корекция от вещото лице, с която като актив е включена сумата от 28 770, 08 лева, тъй като същата е единствено по данни, декларирани от длъжника и не са налице счетоводни документи, установяващи произхода и наличността на такъв актив през 2020 година, а е и изгоден за дружеството факт. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че търговецът е осчетоводил вземания от 140 048, 12 лева от свързани лица и вземане от 43 028,26 лева, възникнало преди 2018 година и поради тази причина, разгледано като несъбираемо. Вещото лице не е констатирало и сумата от 29 942,62 лева, посочена като касова наличност да е реално разполагаема.

Според вещото лице, дружеството не е разполагало с лица по трудов договор и начисленията за осигуровки и ДОД са по отношение на сключен договор с управителя.

Изводите на вещото лице са, че коефициента за обща ликвидност е под референтните стойности през целия период на изследване. Съдът приема, че това е релевантно и за 2020 година, тъй като в актива са били включени вземания възникнали преди 2018 година, които поради изтеклия период от време могат да се приемат за несъбираеми, сума по каса, която не е доказано да е налична и вземания от свързани лица/собственици, за чиято събираемост и ликвидност също не са ангажирани доказателства. Следва да се кредитира и извода на вещото лице, че за целия период дружеството е зависимо от кредиторите си, въпреки че собственият капитал на дружеството е с положителна стойност.

Съдът възприема извършените от вещото лице корекции в заключението по допусната задача № 6, тъй като вземанията и задълженията, отразени в подадените от дружеството декларации, към и от свързани лица, касовите наличности и вземанията и задълженията, за които не са налице счетоводни документи, не следва да бъдат взети предвид при определяне съотношението на актива към пасива и коефициентното му отражение.

В обобщение се налага извод, че ответното дружество е в невъзможност да погасява своите изискуеми и непогасени задължения, през 2021 година няма данни да извършва стопанска дейност. Следователно, доказа се, че през изследвания период дружеството е с влошени показатели относно финансовото състояние и в невъзможност с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си задължения и поеме дължимите плащания, или – е в невъзможност предприятието му да функционира нормално. И към устните състезания не се установи ответното дружество да разполага с бързо ликвидни активи, достатъчни за изплащане на всички изискуеми парични задължения. Може да се направи извод и за това, че състоянието е трайно и тенденцията за влошаване на показателите е необратима. Дружеството няма наети по трудово правоотношение лица. Тоест, липсва възможност за подновяване и на стопанската дейност, която би генерирала приходи и активи за търговеца.