Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2967 от 06.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8582/2025
Вид
Определение № 2967
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2967 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508582 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД срещу разпореждане от 14.04.2024 г., постановено по гр.д. № 16083/2024 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба вх. № 93173/20.03.2024 г., подадена от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „КАШЕЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излага оплакване, че с постановеното разпореждане първоинстанционният съд е отказал да изпълни указанията на СГС в противоречие с разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК. Изтъкват се възражения срещу изложените в обжалваното разпореждане аргументи за неприложимост на чл. 278, ал. 3 от ГПК в конкретния случай, както и срещу извода на съда за неприложимост на цитираната в определението на СГС съдебна практика. Излагат се и съображения за необвързаност на ищеца с уговорената в процесния договор за наем арбитражна клауза, доколкото ищецът е придобил имота на публична продан, а не е налице универсално правоприемство или цесия.

Иска се да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна – ответник „КАШЕЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД не е подала отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 16083/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД, с която е предявило срещу „Кашел Мениджмънт” ЕООД иск за признаване за установено, че „Кашел Мениджмънт” ЕООД му дължи сумата 24 904,13 лв., представляваща неплатени наемни вноски за 16 месеца за 1 периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., дължими за ползването на недвижим имот съгласно договор за наем от 25.06.2015 г., сключен между В.Е.П. и Н.П.П., и „Кашел Мениджмънт” ЕООД, за която сума в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1842/2024 г. на СРС, ведно със законната лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Ищецът твърди, че с постановление за възлагане от 05.01.2017 г. е придобил собствеността върху недвижимия имот, който е бил предмет на договор за наем от 25.06.2015 г., сключен между В.П. и Н.П., от една страна, и ответното дружество, от друга – като наемател, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Свищов. С влязло в сила решение от 25.02.2019 г. по гр.д. № 66464/2017 г. на Софийски районен съд било признато за установено, че между „Първа инвестиционна банка” АД и „Кашел Мениджмънт” ЕООД съществува наемно правоотношение по посочения договор за наем от 25.06.2015 г. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите от него наемни вноски за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., в общ размер на 24 904,13 лв. /с ДДС/.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора пред съда с твърдението, че в чл. 12 от процесния договор било уговорено, че всички спорове по договора се разрешават от Арбитражния съд при БТПП.

С разпореждане от 12.07.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че наличието на обвързваща ищеца арбитражна клауза в процесния договор за наем е процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск, като с оглед направения от ответника отвод за недопустимост на предявения иск, на основание чл. 130 от ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Горепосоченото разпореждане е било обжалвано от ищеца и по жалбата му е било образувано ч.гр.д. № 8889/2024 г. на Софийски градски съд, като с определение № 4022/27.02.2025 г. въззивният съд е отменил разпореждането на районния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на направения от ответника отвод за неподведомственост на спора по предявения иск поради уговорена арбитражна клауза.

След връщането на делото първоинстанционият съд с обжалваното разпореждане от 14.04.2024 г. отново е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по същите съображения, а именно - наличието на арбитражна клауза в процесния договор за наем, като е посочил, че следва да преповтори мотивите си, изложени в предходното прекратително определение. След направен критичен анализ на мотивите на въззивния съд, районният съд е приел, че цитираната от въззивния съд практика на ВКС не е относима към конкретния казус и същото е постановено при нарушение на императивни разпоредби. Въз основа на това е приел, че постановеното определение на въззивния съд не е било задължително за него.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

2

С обжалваното разпореждане от 14.04.2024 г. първоинстанционният съд повторно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото на същото основание, на което е върнал исковата молба с предходно свое разпореждане, което е било отменено от въззивния съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК, съгласно която постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. Посочената разпоредба, установяваща обвързаност на долустоящия съд с постановеното от горната инстанция определение по частна жалба, е императивна. При отмяна на прекратително определение от въззивния съд, след връщането на делото първоинстанционният съд е длъжен да съобрази указанията в отменителното определение на горната инстанция. Дължимите от долустоящия съд процесуални действия за изпълнение на указанията са в зависимост от естеството на констатираните от горната инстанция процесуални нарушения или неправилни изводи на съда относно допустимостта на производството. Долустоящият съд не може да прекрати производството повторно на същото основание, на което преди това го е прекратил, освен ако то е било прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба и ищецът не е изпълнил дадените от него в изпълнение на определението на горната инстанция указания за отстраняването им. В случая районният съд е прекратил производството поради неподведомственост на спора предвид наличието на арбитражна клауза в процесния договор за наем, на който се основава исковата претенция, т.е. поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Със задължителното за районния съд въззивно определение по гр.д. № 8889/2024 г. на СГС е прието, че не е налице тази отрицателна предпоставка и делото е върнато на съда за продължаване на процесуалните действия по него. Това определение обвързва първоинстанционния съд и същият е длъжен да приеме, че спорът, с който е сезиран, е подведомствен на съда, съответно да продължи извършването на следващите процесуални действия по него. При наличието на произнасяне от горната инстанция по реда на чл. 278 от ГПК относно липсата на това основание за прекратяване на производството, въпросът за подведомствеността на спора не може да бъде поставян и разглеждан отново от съда, пред който е предявен иска, респективно – същият не може повторно да прекрати делото на това основание.

С оглед на гореизложеното, обжалваното разпореждане от 14.04.2024 г., с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба, подадена от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „Кашел Мениджмънт” ЕООД, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Софийски градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.04.2024 г., постановено по гр.д. № 16083/2024 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба вх. № 93173/20.03.2024 г., подадена от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „Кашел Мениджмънт” ЕООД.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия.

Софийски районен съд за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4