Решение № 491 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300503387 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. К. срещу Решение № 3 025 от 13.06.2025 г., пост. по гр.д. № 14 086/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с което е отхвърлен иска й по чл. 127а ал. 2 от СК досежно всички държави, с които РБългария е подписала договори за правна помощ и всички държави, ратифицирали Хагската конвенция и по въззивна жалба на К. срещу постановеното по казаното първоинстанционно дело Решение № 3 845 от 04.08.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на основното решение № 3 025/ 13.06.2025 г. чрез постановяване на забрана бащата на децата В. Н. Н. да ги извежда в чужбина през времето, в което не упражнява режима на лични отношения с децата.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на съдебните актове и уважаване на отхвърлените й искания. Претендира разноски.

Ответникът Н. е депозирал отговор за неоснователност на жалбите. Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Субективно съединени искове – първоначален и насрещен, по чл. 127а ал. 2 от СК.

Ищецът по първоначалния иск В. Н. Н. моли съдът да постанови заместващото съгласието на майката разрешение малолетните им деца Р.В.Н. / родена на ****** г. / и О. В.

Н. / роден на ****. / да пътуват, придружени само от него в трети страни, които са: всички държави – членки на ЕС, както и Република Турция, Република Северна Македония, 1

Република Сърбия, Кралство Великобритания и Конфедерация Швейцария – за краткосрочни пътувания с цел екскурзии, почивки, посещения на културни, спортни и други подходящи мероприятия, които пътувания да се осъществяват през времето, когато децата са при него съгласно определения от съда режим на лични отношения на бащата с децата.

С насрещен иск ответницата по първоначалния – Д. С. К., е заявила същата претенция по чл. 127а ал. 2 от СК, като е посочила държавите, в които желае да извежда краткосрочно децата Р. и О. както следва: Държавите – членки на ЕС, Република Турция, Република Северна Македония, „ а също така във всички страни, с които РБългария е подписала договори за правна помощ и във всички страни, подписали и ратифицирали Хагската конвенция „.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че В. Н. и Д. К. са родители на малолетните Р. и О.; бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 20215330113275 по описа на РС – Пловдив; упражняването на родителските права върху двете деца са предоставени на майката; определен е режим на лични отношения на децата с бащата.

Съдът правилно е приел, че по принцип пътуванията на децата поотделно с всеки един от родителите им за кратко време до трети страни с горепосочените цели е в техен интерес, т.к. несъмнено способства за разширяване и обогатяване на техния мироглед, допринася за правилното им личностно развитие, предизвиква положителни емоционални изживявания. Поради което и първоначалният иск е уважен – за всички сочени от бащата конкретни държави, социално - икономическите условия и средата в които са преценени като незастрашаващи живота, здравето и безопасността на децата, а насрещния иск – само за конкретно посочените такива РТурция, РСърбия, както и държавите – членки на ЕС, като е прието че исканите „ всички страни, с които РБългария е подписала договори за правна помощ и във всички страни, подписали и ратифицирали Хагската конвенция „ сочи на твърде широк и неопределен кръг от държави, поради което не може да се прецени отсъствието в същите на пречки относно безопасността на децата.

С постановеното основно решение съдът не е посочил, че даденото по първоначалния иск разрешение по чл. 127а ал. 2 от СК е за времето, през което бащата упражнява постановения от съда режим на лични отношения с децата си / за което време е и предявен този иск съгласно петитума на депозираната от В. Н. искова молба /. Поради което и в срок ответницата по първоначалния иск е поискала неговото допълване в този смисъл – Молба вх. № 73 093/30.06.2025 г.. Съдът е приел, че молбата съставлява искане за налагане на забрана по чл. 127б от СК и я е отхвърлил с доводи, че такъв иск не е предявен - като и същият е несъвместим с производството по чл. 127а от СК, нито са налице данни за реална опасност бащата да извърши незаконно извеждане на децата от страната по смисъла на чл.

127 б ал. 2 от СК.

С оглед така установеното настоящата инстанция намира въззивната жалба на К. срещу основното решение в обжалваната му част за неоснователна. Съгласно ТР № 1/3.7.2017 г. на ВКС, ОСГК разрешението по чл. 127а ал. 2 от СК на родителя се дава за конкретно посочени определени държави или определяем кръг държави – с цел защита интересите на детето. Държавите по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. са – към м. април 2026 г., над 100 държави от всички континенти, освен това - поради особения режим на присъединяване към тази конвенция, за да се приложи същата между две конкретни държави, то същите трябва освен да са се присъединили по нея и да са признали присъединяването си една към друга. С оглед което – както правилно е приел и районния съд, искането на въззивницата в тази му част е за неопределяем кръг трети страни, съответно не може да бъде уважено.

Т.е. основното решение е валидно, а в обжалваната му част – допустимо и правилно.

2

Въззивната жалба срещу допълнителното решение е основателна. Съдът неправилно е квалифицирал молбата на К. по чл. 250 от ГПК като претенция по чл. 127б от СК. Макар в същата да е употребен термина „ забрана „ за бащата да извежда децата извън РБългария през времето, когато не упражнява режима си на лични отношения с тях съгласно съдебното решение, то от цялостното съдържание на молбата във вр. и със заявените от страните претенции и становища по делото е явно, че се касае за искане даденото на бащата с основното решение разрешение по чл. 127а ал. 2 от СК да бъде ограничено само до определените с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №20215330113275 периоди от време, през които той упражнява режима на лични отношения с децата – за които периоди е и предявеният от него иск. По същество това искане е основателно, поради което и следва да бъде уважено.

С оглед така постановения инстанционен резултат, на въззивницата се присъждат направените разноски за жалбата й срещу допълнителното решение, които са 25 лв. ДТ и 250 лв. възнаграждение за един адвокат / половината от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение и за двете жалби /. Или общо 140, 61 евро / 275 лв. /.

Въззиваемият Н. не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 3 025 от 13.06.2025 г., пост. по гр.д. № 14 086/2024 г. по описа на РС – Пловдив в обжалваната част - с която е отхвърлен предявеният от Д. С. К., ЕГН - ********** срещу В. Н. Н., ЕГН – ********** иск по чл. 127а ал. 2 от СК за пътуване с децата Р. В.Н. и О. В. Н. без съгласието на баща им В. Н. Н. във всички държави, с които Република България е подписала договори за правна помощ и всички държави, ратифицирали Хагската конвенция.

Отменя допълнително Решение № 3 845 от 04.08.2025 г., пост. по гр.д.

№ 14 086/2024 г. по описа на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Допълва Решение № 3 025 от 13.06.2025 г., пост. по гр.д. № 14 086/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която се разрешава на децата Р. В. Н., ЕГН ********** и О.В. Н., ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България до Държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Северна Македония, Република Сърбия, Конфедерация Швейцария и Кралство Великобритания, придружавани от бащата В. Н. Н., ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласието на майката Д. С. К., ЕГН ********** с текста: - само за определените с влязлото сила решение по гр.д.№ 20215330113275 по описа на РС – Пловдив периоди от време, през които се изпълнява режима на лични отношения между бащата В. Н. Н. и децата Р. В. Н. и О. В. Н.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Осъжда В. Н. Н., ЕГН - ********** да заплати на Д. С. К., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 140,61 евро.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300503387 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. К. срещу Решение № 3 025 от 13.06.2025 г., пост. по гр.д. № 14 086/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с което е отхвърлен иска й по чл. 127а ал. 2 от СК досежно всички държави, с които РБългария е подписала договори за правна помощ и всички държави, ратифицирали Хагската конвенция и по въззивна жалба на К. срещу постановеното по казаното първоинстанционно дело Решение № 3 845 от 04.08.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на основното решение № 3 025/ 13.06.2025 г. чрез постановяване на забрана бащата на децата В. Н. Н. да ги извежда в чужбина през времето, в което не упражнява режима на лични отношения с децата.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на съдебните актове и уважаване на отхвърлените й искания. Претендира разноски.

Ответникът Н. е депозирал отговор за неоснователност на жалбите. Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Субективно съединени искове – първоначален и насрещен, по чл. 127а ал. 2 от СК.