Решение № 1636 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110110009 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр. *, с която срещу И. П. К., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение за дължими суми във връзка със сключен между страните договор за кредит.

В исковата молба ищецът „*“ ЕАД“ АД твърди, че на *г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на длъжника сума в размер на 1 155,61 лв., от която 1000 лв. е размера на предоставения кредит, а 155,61 лв. е уговорената застраховка. Уговорено е и заплащането на обезщетение за забава при просрочване на уговорените в погасителния план вноски. Излага, че крайното задължение по кредита, заедно с възнаградителната лихва, възлизало на 1 415,51 лв., която сума била разсрочена на 9 погасителни вноски. Уговорен бил ГЛП от 51,14 %. Сочи, че ответникът не погасил изцяло сумите по кредита, поради което за него е налице интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на остатъка от вземанията му във връзка с договора за кредит в общ размер от 550,25 лв., за които му е издадена заповед за незабавно изпълнение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът И. П. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че не му е била предоставяна възможност да избере дали договорът за кредит да бъде сключен със застраховка или не, като всички документи били предварително подготвени от банката. В тази връзка сочи, че не е подписвал декларацията за застраховка, както и приложеният сертификат. Счита, че не е имал възможност да избере застраховател и счита, че клаузата в договора, която предвижда главницата да се формира като в нея се включва и застраховката, е нищожна и неравноправна. Излага, че не са спазени изискванията на ГПК при формиране на ГПР, доколкото в него не е включена застрахователната премия, която е приета като главница, а не като разход по кредита. В тази връзка ако застрахователната премия се включи в разхода по кредита, то ГПР ще бъде различен и ще надвишава законовия максимум. Счита, че процесният договор за кредит е 1 недействителен, на основание чл. 21 ЗПК. Твърди, че тогава дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която е предоставената сума, като всички заплатени от него суми следва да се отнесат за това вземане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за потребителски кредит № *от *г. /л. 6-10/ от който се установява, че „*“ се е задължил да предостави на И. П. К. кредит в размер на 1 000 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок до 25.12.2024 г., при ГПР 57.45 %. Общата дължима сума по договора е 1 415,51 лв. В Договора е уговорено и заплащането на застрахователна премия в размер на 155,61 лв.

Представени са като приложения към договора и Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Застрахователна програма „Защита на кредита“, Искане-договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти, Информационен бюлетин на вложителите, Застраховка на кредитополучатели, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователни програми, Сертификат, Общи условия за застрахователни програми /всички документи на л.

11-40/, от които книжа се установяват уговорките между страните.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 73-74/ се установява, че на 11.03.2024 г. по предоставената банкова сметка са постъпили 1 155,61 лв., от които на същата дата банката е събрала сумата от 155,61 лв. за застрахователна премия. Вписаният в договора ГПР от 57.45 % не включва застрахователна премия, ако същата е включена, тогава ГПР би станал 120.65 %. Размерът на законната лихва е 13.79 % към датата на сключване на договора. По кредита са погасени общо 1 125,79 лв., които са отнесени за погасяване на 721,31 лв. главница, 222,3 лв. лихва, 26,50 лв. наказателна лихва и 155,61 лв. застраховка.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове са за реално изпълнение на задължения за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за банков кредит, сключен с потребител, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл. 422 ГПК, след проведено заповедно производство и издаване на заповед за незабавно изпълнение. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже, че с ответника е във валидно облигационно отношение по договор за банков кредит, че е предоставена и ответника е усвоил претендираната сума за главница, както и нейното основание и размер; изпадането в забава на длъжника и основанието и размера на претендираните суми за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за банков кредит или че е настъпило друго основание за погасяване или недължимост на вземанията.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, за което може да се съди по това, че в представените по делото писмени доказателства липсват положени подписи на страните, 2 макар и твърдения в тази насока да не са наведени. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че с ответника е във валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, в която доказателствена тежест се включва и доказване спазване на изискванията на специалните закони за кредитирането.

Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в интернет платформата на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н.

Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът можеше да отправи доказателствено искане за допускане на съответната експертиза, която да установи горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено.

Предвид изложеното, може да се достигне до вероятен извод, че процесният договор за кредит би бил недействителен, само на това основание, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител.

Независимо от горното, ответникът не оспорва, че е сключил договора за кредит и от допуснатата ССЕ се установява, че действително му е отпусната сума, като дори са извършвани плащания по кредита. В този смисъл и може да се приеме, че процесът по сключване на договора не е оспорен, както и наличието на обвързване между страните с определени права и задължения.

Не се оспорва от кредитора и се установява от доказателствата по делото, че по сметката на кредитополучателя е преведена сумата от 1 155,61 лв., като веднага след това от тази сума банката е отнесла за погасяване сумата в размер на 155,61 лв. за дължимата по договора застрахователна премия. Счетоводно банката е отразила, че усвоената главница е 1 155,61 лв., а не 1 000 лв., какъвто е размера на кредита, съгласно Договора, т.е. приема, че застрахователната премия е част от главницата. Няма спор, че същата не е включена в ГПР, доколкото не била разход по кредита, според банката.

Основните спорни въпроси по делото са: Следва ли застрахователната премия, дължима във връзка с Договора за кредит и обезпечаваща същия, да се включва в размера на главницата, същата част ли е от годишния процент на разходите и отразява ли се на неговия размер?

Настоящият състав е запознат с дългогодишната практика на конкретната банка ищец да предоставя кредит на клиентите си, със сумите по който последните заплащат дължимата във връзка с този кредит застрахователна премия за ползване на определени застрахователни продукти, предлагани от трето лице - застраховател. Видно е и от самия погасителен план, че след това тази застрахователна премия (доколкото се счита за главница) се олихвява с предвидената в договора договорна лихва и при забава на плащанията се дължи и съответна мораторна неустойка (наказателна лихва).

В тази връзка, в множество свои произнасяния, настоящият състав, още на етап заповедно производство, е отхвърлял заявленията по отношение на претенциите за застраховки (части от главница), както и начисляваните върху тях възнаградителни лихви и обезщетения за забава при неизпълнение. Във връзка с подадени частни жалби от заявителя 3 са образувани въззивни частни производства, във връзка с които се е формирала противоречива практика на ВОС.

В преобладаващите случаи разпорежданията на настоящия състав са отменяни и заповеди за незабавно изпълнение са били издавани от въззивния съд. Без да се претендира за изчерпателност само ще се посочат няколко такива пъровинстанционни дела - ч.гр.д. № 11819/2020 г. на ВРС, ч.гр.д. № 11750/2020 г. на ВРС, ч.гр.д. № 9264/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 6156/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 1235/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 5241/2020 г. на ВРС.

Въпреки това, в достатъчен брой от останалите случаи разпорежданията са потвърждавани и становището на заповедния съд е било споделяно. Такива произнасяния на ВОС са например с Определение № 2398 от 07.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1614/2021 г.;

Определение № 3019 от 26.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2114/2021 г.; Определение № 2886 от 12.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1977/2021 г.; Определение № 2744 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1870/2021 г., Определение № 2500 от 14.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1613/2021 г., Определение № 3409 от 15.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1733/2022 г. и др.

Предвид формиралата се противоречива съдебна практика и липсата на уеднаквяването й от въззивната инстанция към онзи момент настоящият състав е преустановил практиката си да извършва проверка за неравноправни и нищожни клаузи по отношение на този конкретен заявител и е започнал да издава заповеди за изпълнение за всички суми. Мотивите за това решение основно са свързани с начина, по който се оценява качеството на работата на магистрата- на база на потвърдени/отменени съдебни актове и нежеланието на съдията-докладчик да оставя това оценяване на случайността.