Решение № 16 от 15.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500878 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 996/07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 578/2023 г. по описа на РС – Велико Търново е уважен предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между страните, че „Б.С.С.Х.“ ООД , гр. Велико Търново, дължи на З. М. М. от с. Церовище, общ. Омуртаг - производител на биволско мляко, сумата от 4 095,36 лв. - главница, представляваща задължение по фактура № 0000000081 от 01.11.2022г. и фактура № 0000000082 от 08.11.2022г., сумата от 68.56 лв. лихва за забава за периода от датата на издаване на съответната фактура до 19.12.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /20.12.2022г./ до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1251/21.12.2022г. по ч.гр.д.№3223/2022г. по описа на ВТРС и е отхвърлен искът за главница в частта за разликата над 4 095,36 лв. до пълния претендиран размер 5120,64лв., поради извършено плащане в хода на производството на сумата 1025,28лв. С решението е отхвърлено възражението на „Б.С.С.Х.“ ООД за прихващане със сумата 4095,36лв. - неустойка по чл.2 изр.2 от раздел VI-Заключителни разпоредби от договор № 3 за изкупуване на сурово биволско мляко от 01.10.2022г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца общо 1314,83 лв. разноски в 1 заповедното производство и в исковото производство.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.С.С.Х.“ ООД. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради липса на мотиви, необсъждане на възраженията на ответника, противоречието му със събраните доказателства и материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че представените фактури, които не носят подпис на ответника-купувач и не са осчетоводени от него, са доказателство за извършени доставки и възникнало задължение за плащане. Счита, че не е доказана доставката и „уточняването на изкупеното мляко“, поради което не бил започнал да тече установеният с договора 20дневен срок за плащане и ответникът не е в забава, съответно не е неизправна страна по договора. Признава, че в периода 01.10.2022г.-08.11.2022г. ищецът му е доставил 3556 литра сурово биволско мляко. Твърди, че договорът бил прекратен едностранно от ищеца без предизвестие, като същият прекратил доставките от 08.11.2022г. и в този случай дължи на ответника – жалбоподател неустойка по Раздел шести, т.2 от договора, на дължимостта на която е основал възражението за прихващане. По тези съображения счита, че искът е бил неоснователен, като оспорва извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, като бъде уважено възражението му за прихващане. Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответника по жалбата чрез пълномощник адв. Г. Г. АК Шумен е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения относно надлежно възникнало задължение за ответника за заплащане на доставеното в периода 09.10.2022г.-08.11.2022г. количество сурово биволско мляко, което било установено от дневника за предадено сурово мляко, като фактурираното количество е 3149 литра за м. октомври и 407 литра за м. ноември. Доколкото получаването на млякото от жалбоподателя не било оспорено от него, това обстоятелство било прието от районния съд за безспорно и счита за недопустимо оспорването му пред въззивния съд. Признава плащане в хода на делото на сумата от 1025,28 лв., при което неизплатеният остатък е в размер на 4095,36лв. По възражението за прихващане счита, че решението на ВТРС е правилно и обосновано, тъй като в полза на жалбоподателя не е възникнало вземане за неустойка, при условие, че не се твърди и не се доказва някоя от страните да е прекратила договора без предизвестие, а се твърди неизпълнение на задължението за доставка на мляко, което не е основание за дължимост на посочената неустойка. Счита ищецът за изправна страна по договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема следното:

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 200, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

2

Ищцовата страна - З. М. М., излага в исковата си молба, е сключил договор с ответника „Б.С.С.Х.“ ООД на 01.10.2022г., по силата на който се задължил да продаде на ответника-купувач приблизително количество от 4000л. сурово биволско мляко за период 12 месеца при цена 1.20лв./литър. Твърди, че предавал редовно на ответника сурово биволско мляко, достигнало количество от 3556 литра, което било приемано без забележки. Купувачът следвало да заплаща цената на предаденото му мляко след издаване на фактура за доставката. Ищецът твърди, че за доставените през месец октомври 2022г. 3 149 литра биволско мляко на обща стойност 4 534,56лв. с ДДС издал фактура №0000000081/01.11.2022г., а за доставените през месец ноември 2022г. 407 литра биволско мляко на обща стойност 586,08лв. с ДДС, издал фактура №0000000082/08.11.2022г., които ответното дружество не заплатило. Твърди се изпадане на ответника в забава и се претендира и мораторно обезщетение върху двете суми, като за тях и главниците по двете фактури била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която ответникът възразил.

Ответното дружество оспорва предявените искове с възражение, че ищецът не е изправна страна по договора, тъй като в последния се имало предвид предаване на 4000 литра месечно, а не годишно, които не били предадени и същевременно ищецът преустановил без предупреждение доставките. Излага, че за него като купувач е възникнало право на неустойка, съгласно чл.2 от Раздел „Заключителни условия“, в размер на договорената изкупна цена за предадено от продавача сурово биволско мляко за последните 30 дни, което твърди да е в размер на 2844 литра или на стойност 4095,36лв., в който размер претендира неустойка и моли да бъде прихваната с претендираните от ищеца суми. Излага че, разликата между стойността на доставеното му мляко и дължимата му неустойка е 1025,28 лева, които е заплатил в хода на първоинстанционното производство.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема следното:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложения договор, че е налице писмен договор между тях от 01.10.2022г. с предмет изкупуване на сурово биволско мляко, произведено от ищеца с купувач ответника при договорена цена от 1,20лв. /литър без ДДС или 1,44лв/литър с ДДС. Уговореното количество е 4000 литра за година, като договорът е безсрочен, с периодични доставки. Не е доказано твърдението на купувача за техническа грешка в договора и уговорка за месечно количество от 4000 литра, а и то няма връзка с премета на делото. Липсва уговорена конкретика за периодичност и количества в рамките на периода на договора, уточнено е само, че приемането е всеки ден или през ден в пункт на купувача, посочен в договора. Установено е, че ищецът е предал на ответника през месец октомври 2022г.- 3149 литра биволско мляко, а през месец ноември 2022г.407 литра биволско мляко, което се признава от жалбоподателя – ответник в отговора на исковата молба и от пълномощника му в с.з. За стойността на двете доставки са издадени фактури №№ 0000000081/01.11.2022г. на стойност 4 534,56лв. 0000000082/08.11.2022г. на стойност 586,08лв. съобразно 3 уговорената изкупна цена.

Ответникът макар да признава обема на доставеното количество биволско мляко, оспорва издадените фактури и фактурираната цена, като счита, че се дължи плащане само за признатото като отговарящо и на показателите за качество мляко, което се установявало в процедурата по „уточняване на изкупеното мляко“. Такава процедура не била проведена, фактурите били издадени преждевременно и жалбоподателят не бил в забава. Едва след отговора на исковата молба се излагат твърдения в какво се изразява тази процедура, а именно – в измерване на показатели и отразяване на качеството на млякото в дневник на мандрата за всеки доставчик. Във връзка с тези твърдения доказателства не са ангажирани, а от текста на договора, съдържанието на подобна процедура не се установява като предпоставка за дължимост на цената на млякото. Така уточняване на изкупеното мляко, при липса на възражения за неговото качество в разумен срок след получаването му, се изразява в уточняване само на полученото количество, което е безспорно, при което се дължи уговорената цена. В хода на производството самият жалбоподател е признал и размерът на цената на предаденото мляко за цялото количество, като е осчетоводил в дневника за покупки процесните фактури, а още при първоинстанционното разглеждане е направи плащане на сумата 1025,28лв. – частично плащане по договора. Остатъкът след това плащане на стойността по фактурите възлиза на 4 095,36 лв., за колкото е уважен предявения иск.

След като е безспорно, че по силата на договора е прието предаденото количество биволско мляко на стойността, на която същото е фактурирано от земеделския производител, правилно първоинстанционния съд е разгледал възражението за прихващане. Възражението е за сумата от 4095,36лв., която се твърди продавачът да дължи на купувача като неустойка по чл.2 изр.2 от раздел VI-Заключителни разпоредби от договор № 3 за изкупуване на сурово биволско мляко от 01.10.2022г. Съгласно посочената уговорка, всяка от страните има право да прекрати договора за изкупуване на сурово биволско мляко с 30 дневно писмено предизвестие, но ако не спази посочения срок, прекратяващата договора страна дължи неустойка в размер на стойността на предаденото мляко от продавача за последните тридесет дни.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане. Не е налице прекратяване на договора едностранно от продавача изобщо, още по-малко при неспазен срок за предизвестие. Жалбоподателят твърди това прекратяване да е станало с конклудентни действия – чрез спиране на предаването на мляко след края на м. октомври 2022г., което твърдение е необосновано. Предприемането на прекратяване на един договор едностранно се извършва чрез изрично волеизявление – устно или писмено, каквото в случая не се твърди и не се доказва да изхожда от продавача. По естеството си спирането на предаване на мляко може да съставлява неизпълнение на договорно задължение и да даде основание на другата страна да развили договора, но не може да се тълкува или приравни на едностранно волеизявление за прекратяването му. Определени фактически действия или 4 бездействия имат правни последици на юридически факт само ако това е изрично предвидено в закона.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът не е прекратен едностранно от продавача и за другата страна не е възникнало вземане за неустойка по чл.2 изр.2 от раздел VI-Заключителни разпоредби от договора.

По изложените съображения претенцията на ищеца правилно е уважена в посочения размер, с отчитане само на частичното плащане.

По отношение на претенциите за мораторно обезщетение, такова е претендирано за периода от датата на издаване на всяка от фактурите, до предявяване на заявлението в заповедното производство. Жалбоподателят – ответник възразява да е била в забава към предявяване на заявлението, тъй като фактурите били издадени преди уточняване на предаденото мляко и счита, че разпоредбата в договора за дължимост на плащането в срок от 20 дни, предвижда срокът да тече от това уточняване. Твърдението на жалбоподателя не намира опора в текста на договора, според който в т.3 от раздел Възнаграждение на продавача, цени и плащане е уговорено плащането на доставеното мляко да става в срок до 20 дни – не е уточнено от кога тече той, но общият смисъл и думата „изкупуване“ и изразът „изкупеното мляко“, водят към тълкуване този начален момент да е предаване на съответното количество. В допълнение освен срок има уговорени и две предпоставки, за да се извърши плащането – изкупеното мляко да е уточнено и да е издадена фактура от продавача, но не е предвидено изместване на началния момент на 20-дневния срок от някоя от тези дати. В случая предаването/приемането на млякото не е установено като точни дати, по делото не са представени приемателните документи, които би следвало да са двустранно подписани, но не се спори предаването в рамките на двата периода, посочени във фактурите и ИМ, поради което съдът приема, че млякото, предмет на първата фактура е предадено/прието към 31.10.2022г., а това предмет на втората фактура - към 08.11.2022г. Количествата за съответните периоди не се спорят, като не се твърди и не се установява да са релевирани възражения по качеството на млякото. Фактурите са издадени на 01.11.2022г. и 19.12.2022г., т.е. датите им на издаване съвпадат с датите на уточняване на количеството, респ. общата стойност за всеки от двата периода. Плащане е не извършено, поради което жалбоподателят е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва. Доколкото се касае за отношения между търговци /земеделския производител и търговско дружество/ и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ плащането се дължи от предаване на стоката, доколкото в договора няма уговорено друго.