Решение № 212 от 08.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000269 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25, ал.4, изр. посл. от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба вх. № 11571/08.05.2024 г. по описа на ВОС на М. И. И., ЕГН **********, и Ц. И. И., ЕГН **********, подадена чрез общ пълномощник адвокат Е. С., срещу решение №198 от 29.04.2024г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №173/2024г. по описа на ВОС, с което е потвърден отказ № 20240321132209 от 25.03.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20240321132209/21.03.2024г. за вписване прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ-В. И.“, ЕИК 103725065, на „ЕДИ ВИ“ ООД, ЕИК 204599663.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и неправилност на решаващият извод на първоинстанционния съд, че продажбата на цяло предприятие е продължаване на дейността на търговеца и поради тази причина ЕТ следва да бъде поет от някой от наследниците. Основното възражение на жалбоподателите е свързано с възможността наследниците директно да прехвърлят по реда на чл. 15 ТЗ останалото им в наследство предприятие на ЕТ така, както свободно могат да се разпореждат с останалите части от наследствената маса. Според тях по този въпрос е налице празнота в закона, но това не създава задължение някой от наследниците да поеме предприятието на починалия ЕТ и едва след това да възникне възможността за разпореждане с имущество в него. Смятат за погрешно разбирането, че продажбата на предприятието на ЕТ представлява по съществото си продължаване на търговската му дейност, а не просто разпоредителна сделка с 1 имущество от наследствената маса. Иска се отмяна на постановеното решение и разпореждане да се извърши исканото вписване.

В подадения от Агенцията по вписванията писмен отговор основателността на жалбата се оспорва по съображания, основани изцяло на мотивите за постановения отказ за вписване. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното с нея решение – потвърдено като правилно и обосновано.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявената жалба е допустима, изхожда от легитимирано лице – заявител по отказаното вписване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивното производство е надлежно учредено и допустимо.

Пред Агенция по вписванията е депозирано заявление образец Б1 с вх.

№ 20230503164351/21.03.2024 г., с което е поискано да бъде вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ-В. И.“, ЕИК 103725065, на „ЕДИ ВИ“ ООД, ЕИК 204599663. Видно от представеното удостоверение за наследници (л. 19 от делото), молителите са наследници на починалата В. Ц.

И., действаща и като ЕТ „ЕДИ – В. И.“, ЕИК 103725065. Представени са нотариално заверени декларации, в които наследниците са дали съгласие за прехвърляне на предприятието на ЕТ на трето лице при условията на чл. 15 ТЗ. На 20.03.2024 г. е сключен договор за продажба на търговско предприятие в предвидената форма с нотариално заверени подписи и съдържание, съгласно който наследниците прехвърлят на „ЕДИ ВИ“ ООД (купувач) правото на собственост върху търговското предприятие на ЕТ. По силата на прехвърлителната сделка дружеството - купувач придобива ½ ид. части от апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение и движима вещ (товарен автомобил). В чл. 7 от договора е посочено, че със сключването му се прекратява търговската дейност на ЕТ по отношение правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи в състава на търговското предприятие, предмет на договора, като същите преминават в патримониума на купувача.

Изрично в чл. 8 от договора е записано, че купувачът приема всички права и задължения на ЕТ, възникнали до деня на сключване на договора.

Повдигнатият съдебно спор се отнася до упражняване на правата на наследниците на починалия едноличен търговец да се разпоредят с търговското предприятие на последния. Въззивникът (двамата наследника) повдига този правен по своето естество спор, излагайки съждения относно тълкуването на законовите постановки отнасящи се до – а) възможността по чл.60, ал.2 ТЗ наследниците да запазят фирмата на починалия едноличния търговец; б) правото на разпореждане с търговското предприятие, уредено в чл.15 ТЗ, критикувано във въззивната жалба с довода за празнота в правото по въпроса за правото на наследниците “директно да прехвърлят” включеното в откритото наследство търговско предприятие на ЕТ на починалия.

Въззивникът изгражда повдигнатото от него обжалване на отказа да бъде вписана в ТР желаната от него прехвърлителна сделка с търговското 2 предприятие, опирайки се на признато му от Закона за наследството право на разпоредителни действия с наследственото имущество.

Въззивния съдебен състав въз основа на самостоятелната проверка на характеризиращите спора фактори, намира наведените отменителни основания за необосновани от правна страна, по следните съображения:

Дадената в Търговския закон уредба на правоприемството по наследство в търговското предприятие на починалия едноличен търговец не съдържа конфликт с постановките в Закона за наследството, като действието на ТЗ е на специален закон, прозтичащ от специализацията на търговската дейност и сигурността на свързаните с него отношения. Предметният обхват и субективните предели на тяхната охрана законодателят извежда в повелителен ред и разпростира до сигурността на кредиторите в гражданския и търговския оборот (чл.15), Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и защитата на интересите в областта на трудовото и осигурително право (чл.16), Агенцията по вписванията и сигурността на интересите в областта на режима на недвижимата собственост (чл.16). С охраната на тези интереси законодателят не ограничава непропорционално и не засяга имуществените права на наследниците на търговското предприятие на починалия едноличен търговец, а напротив, осигурява техния баланс, подвеждайки правата на последните в режим на равнопоставеност с правоприемството, имащо за източник различен от наследяването юридически състав. Ключовият момент в този баланс се съдържа в изискването за вписване на самото правоприемство в търговския регистър, изведено по съображения за правна сигурност в конститутивен елемент. С други думи, в случаите на наследяване на търговското предприятие на починалия едноличен търговец само по себе си откриването на наследството не е достатъчно за възникването и упражняването на правата от правоприемството, а само основополагащия елемент от правопораждащия фактически състав. Вторият елемент е вписването на правата на наследниците като правоприемници на търговското предприятие. Така в чл.16, ал.1 ТЗ е установено изискването за едновременното вписване на правоприемството по партидата на праводателя и на правоприемнка. Предвиждането на специален ред и форма за приемане в наследство на търговското предприятие, не е новаторски подход при законодателната уредба в наследяването на имуществените права от наследствената маса, предопредопределена и следваща от тяхната специфика и правната сигурност. Трябва да се отбележи също, че законодателната воля тук държи сметка и за охраната на интересите на самите правоприемници по наследство, като предвидената в чл.15, ал.3 ТЗ солидарна отговорност в задълженията на праводателя и правоприемника на търговското предприятие ще възникне едва при конститувното вписване на това правоприемство съгласно чл.16, ал.1 ТЗ.

Анализът на последователно систематизираната уредба на правоприемството в търговското предприятие на едноличния търговец ясно показва, първо, че правата на наследниците са поставени в условията на 3 равностойно третиране с правата на правоприемниците на търговското предприятие, легитимиращи се като такива на различно от наследяването придобивно основание. Второ, охраняваните интереси на третите лица с въведения фактически състав за възникване и упражняването на правата от правоприемството на търговското предприятие, са балансирани с интересите на правоприемнците. И трето, съотнасянето на специалната уредба в ТЗ на правоприемството в търговското предприятие към общия ЗН завършва в пълнота уредбата на наследяването на търговското предприятие, изключвайки по този начин празнота в закона по отношение на тези специална хипотеза на наследствените права и предоставяйки им пълна правна сигурност.

В заключение на горното въззивният съд приема, че като не са упражнили предоставеното от чл.16, ал.1 ТЗ право да поискат вписване в ТЗ на приетото от тях правоприемство в търговското предприятие на едноличния търговец - техен праводател, наследниците сами са се поставили в невъзможност да осъществят желаната от тях продажба.

По тези съображения въззивният съдебен състав приема, че постановеният в случая отказ на ДЛР да извърши вписване на заявеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ЕДИ – В. И.“ на „ЕДИ ВИ“ ООД като резултат от сключен от наследниците на починалия собственик В.

И . договор по чл. 15 ТЗ за продажба на търговско предприятие, е законосъобразен като краен резултат. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед горното и на основание чл.25, а л.4 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.278 ГПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 29.04.2024 г . на Варненски окръжен съд, постановено по т. д. № 173/2024 г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4