Решение № 94 от 29.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20213000500497 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по жалба от „ТИТАН БКС“ ЕООД, гр. Шумен, насочена против решение № 58/22.07.21г., постановено по в.гр.д. № 258/21г. по описа на ОС-Шумен, с което съдът по негова жалба вх.

№ 17071/15.06.21г. по регистъра на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие – ШОС (и вх. № 1179/22.06.21г. по вх. регистър на ШОС), е отменил разпределението, извършено с разпределителен протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.21г. по изпълнително дело № 20218760400143 по описа на ЧСИ Д.З., поправен с разпределителен протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год., само в частта, с която е удържана сумата от 2 237.63 лева – такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо това е постановено посочената сумата от 2 237.63 лева, получена от постъпления от наложен запор върху вземане на длъжника „ТИТАН БКС“ ЕООД, гр. Шумен, по договор от 19.11.2015 год., сключен между Община Каварна в качеството й на възложител и длъжника - в качеството му на изпълнител, с предмет: сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на община Каварна, което вземане е обременено с 1 особен залог в полза на заложния кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, ДА СЕ ИЗПЛАТИ на заложния кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК: 000694329, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, № 81-83; разпределителният протокол в останалата обжалвана част е бил потвърден. В жалбата е изложено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в отклонение на константната съдебна практика, при неспазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се искането за спиране на настоящото производство до произнасянето на ВКС с тълкувателно решение по т.д. № 2/21г. на ОСГК, което е обуславящо за решението по настоящия спор и по-специално ще даде отговор на въпроса относно правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител (дали е компетентен да реши сам въпроса по същество или да върне делото на съдебния изпълнител за извършване на съответното действие). Изложено е в тази връзка, че предвид контролно-отменителния характер на производството по обжалване на разпределението, извършено от съдебен изпълнител, когато съдът отмени незаконното действие, не може сам да извърши валидно изпълнителното действие. Счита се освен това, че съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя в подадената до съда жалба, а именно: че в разпределителния протокол от 10.06.21г. ЧСИ е посочил сумата от 9 224.25 лв. като разноски по изпълнението без да уточнява на какво основание, за какви конкретни изпълнителни действия и размери на събраните за всяко от тях такси по ТТР към ЗЧСИ представлява тази сума.

Това практически е лишило длъжника от възможността да реализира правото си на защита. В тази връзка е останало неизяснено и дали в тази сума са включени такси, които ЧСИ е следвало авансово да събере от взискателя и за които длъжникът не носи отговорност и тази неяснота не е изправена и с твърдяното разпределение от 25.06.21г. Последното разпределение пък от своя страна няма отношение спрямо извършеното предходно такова и предмет на предприетото от длъжника обжалване на разпределението от 10.06.21г. Счита се, че чрез извършеното разпределение ЧСИ се опитва да въведе в заблуждение съда, което съставлява нарушение на етичните правила.

Отправените искания са да се спре производството по делото до произнасянето на ВКС по посоченото тълкувателно дело, евентуално да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови отмяната на 2 обжалваното разпределение от 10.06.21г. и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

Жалбата е връчена на първоначалния взискател по изпълнителното дело Г. СТ. Г., който не е подал отговор по същата. Преписи от жалбата не са връчвани на останалите взискатели по изпълнителното дело.

Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и насочена срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима и съдът следва да се произнесе по наведените в същата оплаквания.

Съдът счита, че не е налице основание за спиране на настоящото производство до постановяването на решение по цитираното тълкувателно дело на ОСГК на ВКС, макар и поставеният по него въпрос да има значение за произнасянето по делото, тъй като с т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е прието, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Относно характера на производството по обжалване на извършено от съдебния изпълнител разпределение, което определя и правомощията на съда, настоящият съдебен състав застъпва следното становище:

Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ /съдебният изпълнител/ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, да е като при въззивен контрол /за разлика от контролноотменителния характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. № 1040/16г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от последното изменение на нормата на чл. 495 от ГПК, извършено с ДВ, бр.

86/27.10.2017г., предвиждаща внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от влизането в сила на разпределението.

3

В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Изхождайки от определената по-горе същност на разпределението, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продаден имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. За процесуално допустимо се приема и оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.

Определянето на това производство като въззивно по своята същност означава, че проверката на съда е такава, каквато е по процесуалните или съпътстващите основното исково производство въпроси по частните жалби /чл. 463, ал. 1 препраща към реда по чл. 278 от ГПК/. Поради това се приема, че окръжният съд е компетентен сам да реши въпроса по жалбата, когато отмени обжалваното пред него разпределение, извършено от съдебния изпълнител. Преобладава разбирането, изразено в съдебните актове на съдилищата, че при този контрол подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в 4 изпълнителното производство и съдът следи служебно за прилагането на чл.

136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК, дори и при бланкетни жалби. Специфичният предмет на акта на разпределението налага и съответно модифициране на характеристиките на общото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК в изложените по-горе насоки - в този смисъл е посоченото и в „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1277-1279.

В тази връзка настоящият състав на съда намира, че при осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на извършено разпределение, изхождайки от въззивния характер на производството, бланкетния характер на жалбата не е достатъчен, за да ангажира компетентността на съдебната инстанция да извършва пълна проверка на извършеното разпределение от окръжния съд, а само ако при извършване на проверката за законосъобразност в рамките на наведените в жалбата оплаквания, се стигне до необходимостта от преценка относно законосъобразното прилагане на цитираните по-горе императивни правни норми (относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери), тогава следва да се осъществи съдебен контрол и извън оплакванията на жалбоподателя, което ще рефлектира върху начина на разпределение на сумите.

Поради всичко изложено, както и с оглед служебно установеното от настоящия съд, че жалбата пред ОС-Шумен е била подадената по куриер на 14.06.21г. /съобразно представените пред настоящата инстанция с молба вх.

№ 3801/21.10.21г. доказателства за това/, т.е. в предвидения 3-дневен срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК от деня на предявяване на разпределението /което е станало на 11.06.21г./, следва да се приеме, че обжалваното понастоящем решение на окръжния съд, с което след частичната отмяна на разпределението, извършено от СИ, е извършено ново разпределение, се явява допустимо.

В жалбата на длъжника по изпълнителното дело, по което е образувано въззивното производство пред ОС-Шумен, са били наведени идентични 5 оплаквания против разпределението от 10.06.21г. като наведените в жалбата пред настоящия съд – те касаят неуточнеността на посочената от ЧСИ сума от 9 224.25 лв., удържани като такси по ТТР към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия /относно основанието за тяхното събиране за сметка на длъжника, относно техния размер и изискуемост/. За да се произнесе по същите, настоящият състав на съда съобрази следните обстоятелства:

Производството по изп.д. № 20218760400143 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № 876, с район на действие ШОС, е образувано по молба от 09.03.21г. на взискателя Г. СТ. Г., въз основа на изпълнителен лист № 7 от 08.03.2021г., издаден по ч.гр.д. № 650/2021 г. на ШРС, срещу длъжника „ТИТАН БКС“ ЕООД, гр. Шумен, за събиране на парично вземане – главница от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2021 год. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума от общо 5 780 лева - разноски по заповедното производство. Взискателят е хирографарен кредитор на длъжника. Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение чрез извършване на действия за реализиране на посочените от взискателя изпълнителни способи – налагане на запори върху всички вземания на длъжника от банки и други негови длъжници (в това число и Община Каварна). Запорно съобщение е изпратено и до Централния регистър на особените залози /ЦРЗОЗ/ за налагане на запор върху вземания на длъжника л. 610. Наложени са и възбрани върху 9 недвижими имоти на длъжника, а след извършен опис и оценка на същите е била насрочена и тяхната публична продан. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2021 год. и в същата освен актуалното вземане на взискателя са посочени и дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело – 4 730 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело, заплатен от взискателя, както и сумата от 8 072.24 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 29.03.21г. /л. 178/. По делото е присъединена като взискател на основание чл.