Решение № 732 от 06.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200051 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от ХР. Г. Т., против наказателно постановление № 21-1030-011407/ 02.12.2021г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.638 ал.5 от КЗ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева, за извършено нарушение на чл.638 ал.5 от КЗ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка била непълна и неясна. Не било посочено като водач или собственик му е наложено нарушението. Нормата на чл.638 ал.3 от КЗ посочвала и санкцията на нарушението. С наказателното постановление се изменяло нарушението, а именно по чл.638 ал.5 от КЗ. Съществувало несъответствие между правните квалификации и деянието. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение 1 подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 19.11.2021г. в 14.21 часа в гр.

Пловдив на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „Дунав“ посока запад, жалбоподателят като водач, управлява лек автомобил Мерцедес С 350 ЦДИ 4 Матик, с рег. № **** (чужда собственост) като към момента на проверката, за МПС не е изпълнено задължението да се сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На водача се налага глоба за повторност, тъй като с НП 20-1030-007876, влязло в сила на 13.04.2021г. е наказван за същото нарушение.

Актосъстаавителят свид. Н.Я. в открито съдебно заседание изрично потвърди констатациите посочени в АУАН и съдържанието му. Заяви изрично, че той е съставил АУАН и го е предявил надлежно на нарушителя.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този 2 смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото справка за собственост на МПС се установява, че автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на „Вит-74“ ЕООД.

От приложената по делото справка за нарушител се установява, че нарушителят е санкциониран с наказателно постановление № 20-1030007876/ 10.08.2020г. на Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 13.04.2021г., за същото такова по вид нарушение, а именно по чл.638 ал.3 от КЗ.

От приложената по делото заповед № 317з- 7973- 30.08.2021г. на директора на ОД на МВР- Пловдив се установява, че Н П е издадено от 3 упълномощено за това длъжностно лице.

Компетентността на актосъставителя разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ. произтича директно от

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Съгласно чл.638 ал.5 от КС при повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.

Съгласно параграф 1 т.51 от ДР на КЗ, " Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на 4 наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. Чл. 638, ал. 3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

5

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП са посочени два различни състава на нарушения. Както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е санкциониран като водач, който управлява лекият автомобил, чужда собственост. Много ясно и точно е описано самото извършено нарушение с всички негови признаци от обективна и субективна страна. Точно и ясно както словесно, така и цифрово са посочени елементите от обективна страна на извършеното нарушение. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, като в АУАН е посочил „нямам възражения“, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.