Решение № 35 от 14.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Русе, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520102062 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно съединяване искове с процесуалноправно основание чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и с материалноправно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощника юрисконсулт Елина Цолова, против М. П. Б., с адрес: гр. Русе.

Ищецът твърди, че на 15.02.2019 г. ответницата е сключила с „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 273883, по силата на който е предоставена сумата 800,00 лв., при задължение за връщането на 10 месечни погасителни вноски в размер на по 187,00 лв., съгласно погасителен план – неразделна част от договора, с краен падеж 16.12.2019 г.

По договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,63 %.

Договорът е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, като от отправяне на предложението до сключването му страните са използвали изключително средства за комуникация от разстояние. При сключването на договора на ответницата е предоставена изискуемата от закона преддоговорна и договорна информация. В тази връзка ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на 1 финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г.

„Сити Кеш“ ООД, в качеството на цедент, е прехвърлило на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията си срещу ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Поддържа се, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочения от него настоящ адрес, както и чрез СМС на заявения телефонен номер.

До изтичане на крайния срок за погасяване на кредита ответницата не е изпълнила задълженията си по договора.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6650/2024 г., а именно 1151,95 лв., формирана както следва:

800,00 лв. – главница;

190,38 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 16.12.2019 г.;

161,57 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 19.11.2024 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответницата, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. С., в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който намира предявените искове за допустими, но неоснователни, и моли съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения Договор за паричен заем Кредирект № 273889, се установява, че на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който „Сити Кеш“ ООД – заемодател предоставила на ответника – заемател сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде погасена на 10 месечни вноски, като първата вноска следвало да бъде платена на 18.03.2019 г., а последната – на 16.12.2019 г. Общата сума за плащане била определена на 990.38 лв., фиксираният годишният лихвен процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите – 48.52%. Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да 2 представи обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 879.62 лв., която се начислява автоматично с подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план (т. 6.1. и т. 6.2.).

Приложени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредитът. В приложения към исковата молба лог файл е отразено, че е наредено плащане на 800 лв. по Изипей на 15.02.2019 г. Приложена е и разписка за извършено плащане от същата дата с № 2000000172339344, от която е видно, че сумата от 800 лв. е била преведена на ответника.

На 05.04.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "Сити Кеш" ООД прехвърля на "АПС Бета България" ЕООД вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Анекс 1 към договора.

Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител. "Сити Кеш" ООД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия. Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 6650/2024 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 3429/29.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно: 800 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, 190.38 – договорна лихва за период от 15.02.2019 г. до 16.12.2019 г., 161.57 лв. - лихва за забава за периода 16.12.2019 г. до 19.11.2024 г., както и за сумата 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С оглед връчване на заповедта на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са установителни за вземането на „АПС Бета България“ ЕООД към ответника, с правно основание чл. 422 ГПК. Предявени са в срока по чл.

415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на 3 кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД по договора се доказва и от приетата по делото разписка за извършено плащане № 2000000172339344/15.02.2019 г. чрез електронната платформа ePay видно от която "Сити Кеш" ООД е наредил на получателя М. П. Б. с ЕГН ********** сумата от 800 лв. – стойността на отпуснатия кредит по договора. С оглед изложеното съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и "Сити Кеш" ООД, от което произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, съгласно условията и срока на договора. В този аспект наведеното възражение от ответника за недоказаност на облигационна връзка между кредитора и ответника е неоснователно.

От представените по делото писмени доказателства - договор за цесия от 05.04.2023 г. и Приложение № 1 към него безспорно се установява още, че ищецът като цесионер е придобил по договор за цесия, сключен със "Сити Кеш" ООД вземанията срещу М. П. Б.. Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно материално легитимиран да предяви иск за възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника. Относно възражението за липсата на уведомяване за цесията, същото е неоснователно. Законът - чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор. По делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, които ответникът лично да е получил. В конкретния случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Решение № 436 от 24.10.2024 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 612/2024 г./. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор.

Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените 4 суми в качеството на цесионер.

Същевременно от приложеното ч.г.д. №6650/24 г. е видно, че с разпореждане №10518/29.11.2024г. заявлението е било отхвърлено по отношение на суми в размер на 319.00 лв. - неплатени дължими такси и 879.62 лв. – неустойка по чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит № 273889, сключен на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и М. П. Б.. В мотивите на разпореждането са изложени доводи за това, че уговарянето им представлява неравноправна клауза. Това се потвърждава и по настоящото дело.

Представеният договор за паричен заем потребителски кредит № 273889 е сключен на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и М. П. Б. (длъжник) в противоречие на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. посоченият в договора размер на ГПР не е верен, защото със сигурност не включва възнаграждението за неустойка по чл.6.2 и за такси по договора. Общата претендирана сума по заповедното производсво е била 2350.57 лв., което дори надвишава общия размер на дължими суми по договора с включена неустойка. Така задъжението става в неколкократно по-висок размер спрямо фиксирания ГЛП и значително надвишава законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, с оглед на което искът следва да се уважи само за неплатената главницата, но не се дължат лихви, както договорна, така и законна, още повече, че няма доводи и данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.

Разноските по настоящото делото, вкл. и за държавна такса, следва да се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 409.56 евро /798.65 лева/. Разноски по заповедното производство не следва да се присъждат в полза на ищеца изобщо, т.к. към заявлението не са били представени доказателства за съобщаване на цесията на длъжника и най-ранното съобщаване представлява фингираното връчване на уведомлението за цесия при условията на неоткриване на ответника на адреса му при връчването на книжата по чл.131 от ГПК, съдържащи и копие от въпросното уведомление.