Решение № 131 от 14.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. ХАСКОВО, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500165 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Г. С. С., чрез адв. К.

Г. против Решение № 11/10.01.2025 г., постановено по гр. д. № 203/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 958.32 лева до предявения размер от 6 862 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2023 г., както и в частта, с която са присъдени разноски по делото.

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са твърдения, че съдът е определил дължимото обезщетение неправилно, като е приспаднал от него стойността на запазените части от автомобила. Жалбоподателя счита, че е забранено самостоятелно да продава запазените части, тъй като това можело да се извършва само от лицензирани за това търговци, какъвто той не е. Твърди, че обезщетението следва да бъде определено като от действителната стойност на МПС се извади заплатеното от ответника обезщетение в размер на 5 460 лева, както и сумата получена от предаване на останките на автомобила за скрап съобразно 1

Наредба за ИУМПС. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати и сумата от 5 903.68 лева, представляваща вреди, причинени вследствие на ПТП настъпило на 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да присъди всички разноски и пред двете съдебни инстанции.

„Дженерали застраховане“ АД, чрез процесуалният си представител юрк. В.Т., в законоустановения срок оспорва въззивната жалба, изразявайки становище за основателност на обжалвания съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изчислил размера на дължимото обезщетение и моли за потвърждаване на решението му.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по искова молба, подадена от Г. С. С. против „Дженерали Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6 862 лева (след допуснато изменение на размера на иска, след като първоначално е бил предявен като частичен от 13 000 лева за сумата от 100 лева), представляваща разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2023 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Искът се основава на следните установени по делото факти:

На 07.11.23 г., около 7:50 часа на кръстовището между ул. *** и ул. *** в гр.***, управляващата лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с peг. № ***, Г.К.Ч., ЕГН: ********** , от с. *** не спряла на пътен знак Б-2 /СТОП/ и навлязла от ул. „ Цар Симеон,, в кръстовището с ул. „Цар Освободител“ в момент когато там, по път с предимство, в посока от бул. „Одрин“ към центъра се е движил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с peг . № ***, управляван от Г. С. С., ЕГН: **********, от гр.д ***, вследствие 2 на което настъпил удар в зоната на предна челна и предна странична дясна част на лекият автомобил марка „ Мерцедес „ с peг . № *** с предна челна част на автомобила марка „Форд Ескорт“, с peг . № ***. От така получения удар лекият автомобил марка „Мерцедес“, управляван от Г. С. се отклонил от посоката си на движение и се ударил в намиращата се от лявата му страна тухлена ограда на къща. За настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) бил съставен Протокол № *** за ПТП от 07.11.2023 г., по описа на РУ – МВР - Свиленград. Вследствие на така настъпилия пътен инцидент автомобилът, собственост на ищеца понесъл значителни материални щети.

Към датата на настъпване на пътния инцидент Гражданската отговорност на виновния за катастрофата водач, управляващ лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с peг . № ***, била при ответното дружество — „Дженерали Застраховане” АД.

На 08.11.2023 г. Г. С. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, като в тази връзка била образувана преписка по щета №*** г., по описа на „Дженерали Застраховане” АД. На 21.11.2023 г. бил съставен Опис на претенция № *** г., в който са отразени уврежданията по лек автомобил марка ,,Мерцедес”, с рег. № ***, направена е оценка на действителната стойност и рекапитулация по щетата, като претенцията е оценена като тотална щета. След това, на 01.12.2023 г. ищецът получил банков превод, нареден от ответното дружество, в размер на 5 460 лв., която сума представлявала стойността на определеното и изплатено застрахователно обезщетение.

Тъй като ищецът не бил съгласен с размера на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, за него възникнал правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за разликата между действително заплатеното от застрахователя и реално дължимото обезщетение, представляващо действителния размер на вредите съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са налице всички елементи на деликта – противоправно поведение на водача на лек автомобил марка„Форд Ескорт“, с peг. № ***; претърпени от ищеца вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинените вреди; както и вината на 3 делинквента – Г.Ч. Съдът е приел, че по отношение на лекия автомобил, водачът на който е причинил произшествието, е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с дружеството - ответник. Съответно, тъй като е налице деликт от застраховано при ответника лице, Районен съд Свиленград е намерил иска за основателен. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че от стойността на увредения автомобил – 12 972 лева, следва да се приспадне стойността на запазените части, определена от заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, а именно сумата в размер на 6 553.68 лева. След това от получената сума – 6 418.32 лева, следвало да бъде приспадната сумата от платеното от застрахователя обезщетение в размер на 5 460 лева и искът да бъде уважен до размера на получената сума. Поради това е приел, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 958.32 лева, а в останалата част, до предявеният размер от 6 862 лева е отхвърлил иска.

Относно лихвата върху присъдената сума първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.1 КЗ - Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Доколкото в конкретния случай не са представени от ищеца доказателства, за това на коя дата същият е представил на ответното дружество удостоверението от СДВР за прекратена регистрация на процесния автомобил, съдът е приел, че такова е било представено към 01.12.2023 г., датата на която ответникът е превел на ищеца определеното от него обезщетение, поради което именно от тази дата следва да се счита лихвата за забава върху присъденото от съда обезщетение.

Окръжен съд – Хасково приема, че пред въззивната инстанция не се спори относно установените пред първата инстанция факти, обуславящи възникването на застрахователната отговорност на ответното дружество, а спорен е останал единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение, начинът на определянето му и съответно присъдените пред първата инстанция 4 разноски. В тази част обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се дефинира като неблагоприятна промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на човешко благо - имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е увредено. В конкретния случай безспорно са установени всички елементи на деликта, наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ на делинквента при ответника, както и причинно-следствената връзка на настъпилите за ищеца вреди от противоправното поведение на застрахования при ответника водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на застрахователното събитие застрахователя дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В конкретния случай вредата по моторното превозно средство на ищеца е оценена като тотална щета, съгласно правилата на чл. 390 КЗ.

Следователно отговорността на застрахователя е да изплати обезщетение, с което да може увреденото лице да възстанови имуществото си с ново от същия вид и качество.

В настоящият случай увреденото имущество представлява лек автомобил, при който стойността на разходите за необходимия му ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. При увреждане „тотална щета“ увредената вещ е приравнена на погинала. Доколкото същата вече е непотребна, застрахователната отговорност следва да покрие сумата, 5 необходима за закупуването на нов, функциониращ автомобил от същия вид и качество. Тази отговорност не е обвързана по никакъв начин с остатъчната стойност на увреденият автомобил. Именно в това се състои риска за застрахователя при отговорността му при увреждане „тотална щета“. За размера на дължимото застрахователно обезщетение е ирелевантно дали остатъка от погиналата вещ притежава някаква стойност, тъй като в случая не се цели възстановяване на увредената вещ, чрез нейния ремонт, а възстановяване действителната стойност на увредената вещ, за да може тя да бъде заменена с нова от същият вид и качество, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Тоест отговорността на застрахователя не е да покрие разноските за ремонтирането на увреденият автомобил, а да покрие разноските за закупуването на нов автомобил от същия вид и качество при средна пазарна стойност на аналогични на увредения автомобили, в качество годно за употреба /каквото е било преди настъпването на увреждане „тотална щета“/.

В тази връзка, за да бъде ангажирана застрахователната отговорност и за да се определи размера на дължимото обезщетение не се изисква активно поведение от страна на увреденото лице, в посока реализирането на печалба от останките на увредения автомобил. Не случайно в чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че увреденото лице, следва да предостави на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Тоест увреденият автомобил вече е извън обръщение и същият следва да бъде заменен с друг от същият вид и качество, който обаче може да бъде ползван по предназначение. Следователно първоинстанционният съд неоснователно е приел, че от застрахователното обезщетение, следва да бъде приспадната стойността на запазените части. За увреденото лице не съществува задължение да търси пазар за евентуално запазените части на погиналия автомобил. За същия не би могло да съществува и гаранция, че ще открие пазар за същите, нито че ще успее да ги продаде на реална цена.