Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1059 от 16.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1953/2024
Вид
Решение № 1059
Подписан
16.07.2025
Състав
Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20241100901953 по описа за 2024 година

Ищeцът „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди, че е в облигационни отношения с ответника „Софийска вода“ АД по Договор за извършване на услуги водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен на 15.04.2004 г., за обект завод за производство и преработка на стъклен амбалаж, находящ се в гр. София, р-н Сердика, ул. „*********. Твърди, че на 02.08.2023 г. от ответника е извършена проверка, за която е съставен Формуляр за извършен мониторинг № 2220485/02.08.2023 г., която е извършена в нарушение на чл. 17, ал.2, изр. второ от Договора за вземане на две проби, тъй като не са взети две проби, една от които да стои при клиента.

Сочи, че при вземане на тази проба са нарушени международните стандарти за вземане на проби от отпадни води – ISO 5667-10 второ издание, 2020-11, според които по т. 5 съдът, с който се взема проба трябва да се постави на около половината от водния стълб и на достатъчно разстояние от стените и отлаганията, за да се избегне отклонение при измерванията. Вместо това ищецът сочи, че служителите на ответника целенасочено са използвали замърсен контейнер, който са поставили в близост и контакт с дъното и стените на шахтата, което е довело до замърсяване на пробата и я е направило негодно за установяване на средна концентрация на вещества. Сочи, че е направено възражение относно начина на вземане на пробата, но не е направен друг опит за вземане. Сочи, че с писмо от 22.08.2023 г. е направил оспорване на резултатите от взетата на 02.08.2023 г. проба, като е направил искане за повторна проба по реда на чл. 17, ал.6 от договора. Твърди, че и извършването на втората проба не е съобразно правилата на договора и стандартите за това.

Повторното пробонабиране било извършено на 30.08.2023 г. и за него е съставен протокол за извършен мониторинг, неподписан от представител на ищеца, поради несъгласие с начина на взимането й, въз основа на която е съставен протокол за изпитване № 22370153/07.09.2023 г., в който вече показателите на арсен, олово и биологична потребност на кислород са в норма, като единствено са останали завишени показателите на суспендирани 1 вещества и химична потребност от кислород. Сочи, че тези показатели до момента не са отчитани като завишени и за тях не са налице производствени или каквито и да е други причини да бъдат отчетени като завишени. Твърди, че тази втора проба също не може да бъде приета за меродавна, тъй като е взета при неспазване на приложимия международен стандарт относно отстоянието на мястото на пробонабиране от стените и дъното на шахтата и по този начин са я замърсили. Сочи, че така взетата проба не е изследвана в независима акредитирана лаборатория, съгласно предвиденото в договора, а от Лабораторния изпитателен комплекс „Софийска вода“ АД, „Отпадъчни води“, което поставя под съмнение резултата, предвид повдигнатия спор.

Ищецът твърди, че тази втора проба също е оспорена и с писмо от 15.09.2023 г. са заявени нови проби, които за да бъдат извършени ответникът е принудил ищеца да заплати издадената до този момент фактура за наложена санкция № 0125374822/31.08.2023 г. Сочи, че междувременно е инициирал самостоятелно независим мониторинг, като пробонабирането се е състояло на 18.09.2023 г. и пробите са обективирани в Протокол за изпитване № ХЛ 357 Б/25.09.2023 г., според който нито един от показателите не е в отклонение от допустимите стойности. На 25.09.2023 г. от страна на ответника „Софийска вода“ АД е извършено ново пробонабиране, при което са взети две проби за всяка от страните. Твърди, че пробата отново не е взета съобразно приложимите стандарти, като твърди, че резултатите са компроментирани и поради факта, че са различни, като този, изготвен от лаборатория на „Софийска вода“ АД е по-лош и отчита завишение на показатели, което липсва в резултата от изпитването, възложено от ищеца на независима лаборатория. Сочи, че на 27.11.2023 г. от страна на ответника е извършено ново четвърто пробонабиране, от друг екип, като резултатите на пробата на ищеца, изследвана от независима лаборатория и тези на ответника, изследвани в собствената му лаборатория, съвпадат и сочат, че не е налице отклонение в изследваните показатели. Счита, че пробите взети на 02.08.2023 г., 30.08.2023 г. и 25.09.2023 г. не са годна основа за установяване на договорно нарушение, поради което оспорва в полза на ответника да е възникнало вземане за суми, начислени като „санкция“ фактура № 0125112084/17.08.2023 г. – за сумата от 11 558,92 лева, и фактура № 0125374822/31.08.2023 г. – за сумата от 21 702,71 лева, които твърди да са заплатени и предявява осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за тези суми. Оспорва в пола на ответника да е възникнало вземане за наложена санкция по фактури с №№ 0125725646/14.09.2023 г. – за сумата от 124 780,42 лева, 0125725647/14.09.2023 г. – за сумата от 52000,57 лева, 0126484539/13.10.2023 г. – за сумата от 55446,94 лева, 0126463277/13.10.2023 г. – 27916,33 лева, 0126836941/27.10.2023 г. – 14733,18 лева, 0127221529/14.11.2023 г. – 18261,73 лева, **********/14.11.2023 г. – 7583,84 лева, 1257050881/08.11.2023 г. – 50,64 лева, 128194351/22.12.2023 г. – 62,40 лева , 128194350/22.12.2023 г. – 5 972,42 лева и предявява отрицателен установителен иск за тези суми.

Твърди, че за процесния период ответникът неправилно е изчислил и дължимата цена по договора, прилагайки ставка за пречистване на вода III степен на замърсяване, попадаща в категория I и предявява иск по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за надплатената сумата от 557,12 лева по фактура № 0125112084/17.08.2023 г. и от 1 045,28 лева по фактура с № 0125374822/31.08.2023 г. По тази причина оспорва размера на дължимата цена и предявява отрицателен установителен иск по фактури с №№ 0125725646/14.09.2023 г. за сумата от 6365,57 лева, 0125725647/14.09.2023 г.

2 за сумата от 2673,95 лева, 0126463277/13.10.2023 г. за сумата от 1852,06 лева, 0126484539/13.10.2023 г. за сумата от 3449,58 лева, 0126836941/27.10.2023 г. за сумата от 1571,78 лева.

Ответникът “Софийска вода“ АД оспорва исковете. Твърди, че съгласно предвиденото в договора и нормативната уредба – Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потебителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Наредба № 7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствените отпадъчни води в канализационните системи на населените места, като ВиК оператор е длъжен да извършва мониторинг на отпадъчни води. Твърди, че е извършил правилно изчисление на дължимата цена, съобразно чл. 20, ал.1 от договора, предвид отклоненията в показателите, констатирани по проба, взета на 02.08.2023 г. Сочи, че санкция не е наложена за отклонение на показател олово, а за показател суспендирани вещества, като посочването на отклонение в показател олово се дължало на техническа грешка при изписване на писмото. Твърди, че пробата взета на 30.08.2023 г. по искане на ищеца нямала характер на „арбитражна“, поради което е извършено само едно изследване по нея от лаборатория на ВиК оператора, като същата е показала също отклонение в няколко показателя, поради което клиентът е уведомен, че ще бъде начислена санкция. Счита, че пробите са взети надлежно, тъй като всички негови служители, упълномощени да извършват пробовземане, са сертифицирани по съответния международен стандарт, а лабораторния изпитателен комплекс на „Софийска вода“ АД е акредитиран за извършване на анализ на проби от води и пробовземане от компетентния национален орган.

Твърди, че третата извършена проба в процесния период е от 25.09.2023 г., когато отново от ВиК оператора е констатирано отклонение. Сочи, че в пробата на „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е констатирано отклонение в показател желязо, тъй като той изобщо не е изследван. „Софийска вода“ АД излага доводи, че пробовзимането, извършено от дружеството е акредитирано, което значи, че техниките и пособията за вземане на проби, съхранението и транспортирането им се извършва съобразно БДС ISO 5667-1, БДС ISO 56673, БДС ISO 5667-10. Твърди, че начинът на пробовзимане не може да се отрази на резултата от пробите, най-вече на този на желязо от пробата на 25.09.2023 г., както и не може да се отрази на наличието на мазна, тъмна субстанция по уредите за пробовземане при взимането на проба на 23.10.2023 г. На тази дата сочи, че в шахтата е констатирано наличието на строителни материали, което е възможно да влоши качеството на отпадната вода, като на представите на ищеца същите са показани, както и е препоръчано да се извърши анализ и контрол на системата за пречистване на отпадъчни води от завода, както и редовно почистване и поддържане на ревизионната шахта, като за правилната й поддръжка е препоръчано капакът й да се държи затворен.

В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че основното му оспорване е, че при процесните три пробонабирания вземането е извършено от един и същ екип с некомпетентно и тенденциозно отношение, който не е спазил приложимите стандарти – използваното техническо средство е било телескопичен прът на чийто край е бил нестабилно прикачен с обикновена тел пластмасов съд, който и в трите случая е бил във видимо замърсено и лошо състояние. Сочи, че свободното движение на съда е позволявало безконтролно, под напора на течението в шахтата, да се опира в дъното и стените й. Твърди, че при вземане на пробата от 23.10.2023 г. представителят на ищеца не е отказал пробонабиране, а само е отказал да подпише протокола, 3 тъй като е имало груби нарушения на методиката за това. Сочи, че екипът на ответника е отказал да отрази в протокола направените от служителя на „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД възражения, които са били следните: нивото на водата в шахтата е било твърде ниско, почти на дъното, и не е позволявало надлежно пробонабиране, тъй като на дъното са концентрирани отлаганията и пробонабиране от там не се извършва; техническото средства за пробонабиране е било с нестабилен съд, който е бил видимо замърсен, поради което е поискана замяната му. Замененият съд представлявал изрязан на половина пластмасов контейнер за съхранение на проби, който бил във видимо използвано състояние и нестабилно прикрепен с тел. Оспорва на 23.10.2023 г. да е имало строителни отпадъци в шахтата. Твърди, че след смяна на екипа на „Софийска вода“ АД, на 27.11.2023 г. пробонабирането е извършено с надлежен уред с чист иноксов съд, който е бил стабилно прикрепен към телескопичния прът чрез завинтване към него.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът сочи, че липсата на паралелна проба при пробонабирането се дължи на поведението на клиента, който следва да осигури съда за съхранението й и да я съхрани. Сочи, че екипът при трите оспорени пробонабирания не е бил един и същ, както и че съдовете за пробонабиране са отговаряли на стандарт БДС ISO 5667-10:2020.

Твърди, че наличието на захабяване на пластмасовия съд е нормално следствие на експлоатацията му, което не нарушава стандарта. Оспорва при пробовзимането на 23.10.2023 г. представителят на ищеца да е имал възражения във връзка с вземането на проба, като сочи, че той е имал възможност да запише това в съставения констативен протокол. Оспорва нивото на водата на тази дата да е било ниско или да е имало слаб отток, тъй като при такива случаи, като например на 15.06.2022 г. и 04.08.2021 г., се е съставял протокол, че проба не е взета по тази причина. Сочи, че мястото на вземане на пробите винаги е едно и също – крайна ревизионна шахта на обекта, което е съгласувано от двете страни и изключва включването на отпадъчна вода от други обекти.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са кумулативни обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, както и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. трето ГПК вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.