Решение № 109 от 24.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. К., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500077 по описа за 2025 година С решение № 21 от 13.02.2025 г., постановено по гр. д. № 238/2024 г., Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Р. Х. Ю. от гр. К., че Ю. Н. Ю. от с. С., общ. К., обл. К., не дължи изпълнение, изразяващо се в премахване както от него, така и от когото и да било на 24 кв. м., представляващи монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор, трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди тип "турски", построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI - 42 в кв. 7, която част е разположена на регулационната граница между двата имота, без да е спазено законовото отстояние на собствения на взискателя У. V. в кв. 7 по ПУП на с. С., одобрен със заповед № 522 /16.09.1983 г. на кмета на Община К., както и че не дължи заплащане на сумата в размер на 20 лева - разноски по изп.д. № 20245130400017 по описа на СИС при К.ския районен съд, поради изтекла погасителна давност. Осъдил е Р. Х. Ю. да заплати Ю. Н. Ю. сумата в общ размер на 1080 лева, представляваща направени по делото разноски, от които: 1000 лева адвокатско възнаграждение и 80 лева - внесена държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. Х.

Ю., който го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния и 1 процесуалния закон. Излагат се съображения, че правото на принудително изпълнение не е погА.о по давност, тъй като се касаело за действие, което длъжникът не е сторил, както и че оправомощаването му да извърши действието по премахването на постройката вместо и за сметка на длъжника, не му било връчено по надлежния ред. Моли съда да отмени обжалваното решение.

С представена по делото молба поддържа жалбата и излага съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ю. Н. Ю., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, моли съдът да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие зе установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен иск от Ю. Н. Ю. срещу Р. Х. Ю., с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи изпълнение, изразяващо се в премахване както от него, така и от когото и да било на 24 кв. м., представляващи монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор, трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди тип "турски", построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI - 42 в кв. 7, която част е разположена на регулационната граница между двата имота, без да е спазено законовото отстояние на собствения на взискателя У. V. в кв. 7 по ПУП на с. С., одобрен със заповед № 522 /16.09.1983 г. на кмета на Община К., както и че не дължи заплащане на сумата в размер на 20 лева - разноски по изп. д. № 20245130400017 по описа на СИС при К.ския районен съд.

Твърдението на ищеца е, че не дължи изпълнение поради изтекла погасителна давност.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът Р. Х. Ю. е подал писмен отговор, с който е оспорил твърдението за изтекла погасителна давност на правото му на принудително изпълнение за премахване на сградата от 24 кв. м., позовавайки се на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГК, съгласно която когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

По делото не е спорно, че въз основа изпълнителен лист от 15.01.2015 г. на РС – К., издаден на основание влязло в сила на 01.12.2014 г. решение № 48 от 10.05.2014 г. по гр. д. № 163/2013 г. по описа на РС – К., за премахване на съществуваща като незаконен строеж монолитна сграда с площ от 24 кв.м. и за заплащане на деловодни разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 508.33 лева, е образувано на 11.01.2016 г. изп. дело № 20169020400004 г. по описа на ЧСИ с рег. №***, със страни: Р. Х. Ю. – взискател (ответник по предявения иск и въззивник в настоящото производство), и Ю. Н. Ю. – длъжник (ищец в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото).

От приложеното изп. дело № 20169020400004 г. по описа на ЧСИ с рег.

№*** (заверено копие) се установява, че длъжникът Ю. Н. Ю. е изплатил напълно задължението си по изпълнителното дело. Установява се също така, че с Постановление от 20.05.2016 г. на ЧСИ с рег. №*** взискателят Р. Х. Ю. е бил оправомощен, на основание чл. 526, ал. 1 от ГПК, да извърши за сметка на длъжника Ю. Н. Ю. заместимо действие, а именно – премахване на 24 кв. м., представляващи монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор, трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди тип "турски", построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI - 42 в кв. 7, която част е разположена на регулационната граница между двата имота. С протокол от 10.02.2017 г. ЧСИ е приключил изпълнително дело № 4/2016 г. (№ 20169020400004 г.), на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК – поради изпълнение на задължението.

На 04.09.2024 г., въз основа на подадена от Р. Х. Ю. молба и приложен същия изпълнителен лист от 15.01.2015 г. на РС – К. (въз основа на който е 3 било образувано изпълнително дело № 20169020400004 на ЧСИ с рег. №***), е образувано изпълнително дело № 17/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – К. за премахване на горепосочената монолитна сграда с площ от 24 кв. м. По това изпълнително дело е изпратена показа за доброволно изпълнение, като с постановление от 24.10.2024 г., на основание издадена обезпечителна заповед, изпълнението по изпълнително дело № 17/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – К. е спряно.

При така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение – правилно. Спорния по делото въпрос е погА.о ли е по давност правото на Р. Х. Ю. на принудително изпълнение за премахване на процесната сграда от 24 кв. м. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка, с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. А съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В тази връзка, в мотивите по т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. е прието следното: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на 4 длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“.

Във връзка с гореизложеното, по делото безспорно се установява, че образуваното, по искане на Р. Х. Ю., изпълнително дело № 20169020400004 на ЧСИ с рег. №*** за премахване на горепосочената монолитна сграда с площ от 24 кв. м. е било приключено на 10.02.2017 г., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК – поради изпълнение на задължението. В тази връзка, установява се, че с Постановление от 20.05.2016 г. на ЧСИ с рег. №*** взискателят Р. Х. Ю. е бил оправомощен, на основание чл. 526, ал. 1 от ГПК, да извърши за сметка на длъжника Ю. Н. Ю. заместимо действие, а именно – премахване на 24 кв. м., представляващи процесната монолитна сграда. От тази дата – 10.02.2017 г.

(когато е приключено изпълнително дело № 20169020400004), до 04.09.2024 г.

(когато е образувано изпълнително дело № 17/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – К.), взискателят Р. Х. Ю. (въззивник в настоящото производство) не е предприемал каквито и да са изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което с изтичане на 5-годишния давностен срок правото му на принудително изпълнение за премахване на процесната сграда от 24 кв. м. е погА.о по давност. Следва да се посочи също и че образуването на изпълнително дело № 17/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – К. и изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представляват изпълнителни действия, които прекъсват давността.

Що се касае до довода във въззивната жалба, че оправомощаването му да извърши действието по премахването на постройката вместо и за сметка на длъжника, не му било връчено по надлежния ред, то на първо място следва да се посочи, че същият е преклудиран, доколкото в отговора на исковата молба такова възражение не е релевирано. На следващо място, този довод е и неоснователен, тъй като от приложеното изпълнително дело № 20169020400004 се установява, че оправомощаването на Р. Х. Ю. да извърши действието по премахването на постройката вместо и за сметка на длъжника, е извършено по негова молба и същият е бил уведомен за това на 20.05.2016 г. чрез своя представител по пълномощие. Впрочем, Р. Х. Ю. е бил уведомен чрез своя представител по пълномощие и за подадената от длъжника Ю. Н. Ю. жалба срещу постановлението за опровомощаване на взискателя да извърши 5 исканото заместимо действие.

Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна, а решението на районният съд – правилно, поради което следва същото да бъде потвърдено.

При този изход на делото, следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемия направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1 000 лева, съгласно представения списък на разноските и доказателствата за тяхната направа.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 13.02.2025 г., постановено по гр. д.

№ 238/2024 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Р. Х. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К., ул.

„Н. Й. В." № 20, обл. К., да заплати на Ю. Н. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., Извън регулацията № *, общ. К., обл. К., сумата в размер на 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.