Решение № 370 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е.ия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500545 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

Н. Б., в качеството на пълномощник на М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П. Х.“ № * против Решение № 997/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3358/2024 г. по описа на РС- Бл., с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено спрямо ответника Община Благоевград, че ищецът М. Т.

Д. е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бл., общ. Бл., одобрени със Заповед № РД 1832/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.

Бл., общ. Благоевград, местност „М.“, с площ на имота от 617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване(от 10 до 15 м), при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, а се е ограничил до изложение на обстоятелствата, използвайки метода на преразказ на твърдения на ответника Община Благоевград, без да обсъди възраженията на ищеца.

1

Според жалбоподателя районният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи за недоказаност на ищцовата претенция. Твърди се, че от ангажираните гласни доказателства било установено непрекъснатото и безспорно владеене на имота от ищеца в продължение на 10 години. Показанията на свидетелите О. и Н. кореспондирали и с останалите доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. От ангажираните гласни доказателства било установено владението на имота от ищеца, което владение било явно и в изискуемия от закона срок, след 1998 г. Сочи се, че свидетелите ясно и категорично заявили, че са преки очевидци на фактическата власт, осъществявана от ищеца М. Д. върху процесния поземлен имот. Твърди се, че от показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, писмените доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, по безспорен и категоричен начин било установено, че процесния имот от 1995 г. и понастоящем се владее от ищеца с намерение същият да се държи като свой.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 997/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3358/2024 г. по описа на РСБлагоевград като неправилно и необосновано и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че районният съд е обсъдил подробно всички събрани в хода на процеса доказателства, като при анализа на доказателствената съвкупност правилно е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд- Благоевград.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред РС- Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от М. Т. Д. срещу Община Благоевград, с която е предявен иск за признаване за установено спрямо ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Благоевград, общ. Благоевград, одобрени със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, общ.

Благоевград, местност „Мандаджи баир“, с площ на имота от 617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, ***, ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание осъществявано от него давностно владение от 1995 г. до предявяване на исковата молба.

Сочи се, че тъй като няма документ за собственост на имота, ищецът предприел действия по снабдяване с такъв документ и на 23.08.2024 г. подал до 2

Община Благоевград молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот. След подаване на молбата ищецът установил, че Община Благоевград е актувала имота с АОС № 10747/04.02.2022 г. и издала удостоверение, че имотът е общинска собственост, което възпрепятствало процедурата по снабдяването му с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.

Твърди се, че ищецът владее имота от 1995 г. и винаги е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем. Сочи се, че процесният имот се поддържа изцяло от ищеца и се ползва като средно застрояване.

Оспорва се издадения АОС № 10747/04.02.2022 г. като незаконосъобразен, като се твърди, че този имот никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на този имот. Твърди се, че имотът е ограден с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се владее в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от ищеца от 1995 г. В условията на евентуалност се твърди, че дори и имотът да е бил общинска собственост, то ответникът е изгубил правото си на собственост върху процесния недвижим имот, поради придобиването му по давност от ищеца и отпадналия мораториум за придобиване на имоти- общинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че собствеността върху процесния имот е придобита на основание осъществявано от ищеца давностно владение, продължило в предвидения от закона срок, като същият е владян и ползван единствено и само от ищеца, владението не е било прекъсвано или отнемано, като винаги е считал недвижимия имот за негова собственост.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Оспорва се твърдението, че от 1995 г. ищецът е във владение на процесния имот и винаги без прекъсване, включително и понастоящем, е осъществявал фактическа власт.

Твърди се, че процесният имот е частна общинска собственост, отреден за жилищно строителство с ПУП-ПРЗ, одобрен на основание чл. 16 ЗУТ с Решение № 316 по Протокол № 7 от 26.06.2015 г. на Общински съвет Благоевград. Сочи се, че поради отчуждително-обезщетителния ефект на този план, имотът е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост на 04.09.2015 г.- с влизане в сила на акта за одобряването му и след това е нанесен в одобрената кадастрална карта.

Разяснява се, че процесният имот е идентичен с УПИ III от кв. 2 на кв.

„Бялата висота“- част 2-ра, местност „Мандаджи баир“, гр. Благоевград, отреден за жилищно строителство по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 316 по Протокол № 7 от 29.06.2015 г., образуван по правилата на „първа регулация“ чл. 16 ЗУТ за сметка на части от имот стар идентификатор ***- частна общинска собственост, имот стар идентификатор *** и имот стар идентификатор *** - частна собственост на физически лица. Посочва се, че със същия план за имот стар идентификатор *** е образуван УПИ II621.59 за жилищно строителство от кв. 2, а за имот стар идентификатор *** е образуван УПИ IV- 621.44 от кв. 2.

Твърди се, че до 04.09.2015 г. процесният имот с идентификатор 3

*** не е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост, поради което ищецът не би могъл да го владее според границите на правото на собственост, определени с ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 316 по Протокол № 7 от 29.06.2015 г. на Общински съвет Благоевград, респективно да го придобие по давност, а от 04.09.2015 г. до датата на завеждане на иска (10.12.2024 г.) десетгодишната придобивна давност в полза на ищеца не е изтекла. Сочи се, че поради наложения с § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр.

18 от 2020 г.) мораториум за придобиване по давност на общински имоти, обявен за противоконституционен с Решение № 3/24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., (обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.), ищецът не е владял процесния имот в продължение на повече от 10 години. Предвид заявения от ищеца период, в който твърди, че е „владял“ процесния имот- от 1995 г., се заявява, че ищецът не е владял процесния имот в нито един момент от посочения в исковата молба период, както преди влизане в сила на ПУП-ПРЗ по чл. 16 ЗУТ, одобрен от Общински съвет Благоевград на 29.06.2015 г., нито след това. Изтъква се, че предвид законовата забрана по чл. 86 ЗС до 01.06.1996 г., а след това- по чл. 7 ЗОС (в първоначалната редакция на разпоредбата) до 09.11.1999 г., ищецът не е могъл да осъществява ефективно владение, годно за придобиване по давност на имот- общинска собственост. Поради наложения с § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.) мораториум, се твърди, че ищецът не е осъществявал ефективно владение, годно за придобиване по давност на общински имот за времето от 01.06.2006 г. до 07.03.2022 г.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Молба- декларация от 23.08.2024 г. чрез Кмета на Община Благоевград до Нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, ищецът М. Т. Д. е декларирал, че притежава в землището на град Благоевград, недвижим имот, който е придобил по давностно владение в продължение на предвидения от закона срок, за който не притежава документ за собственост- нотариален акт, а именно:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, общ. Благоевград, одобрени със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ от 617 кв.м.

На 04.02.2022 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във вр.§ 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС и ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение на Общински съвет Благоевград № 316 по Протокол № 7 от 26.06.2015 г., от Община Благоевград е съставен Акт № 10747 за частна общинска собственост на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ поземлен имот 193, кадастрален район 621, с ЕКАТТЕ 04279, по КККР на град Благоевград, община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителен директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 25.01.2022 г., адрес:

Благоевград, местност „Мандаджи баир“, площ: 617 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 м до 15 м), предишен идентификатор ***, ***, ***,

4 номер по предходен план: квартал: 2 (две), парцел: III (три). Местонахождение на имота: обл. Благоевград, общ. Благоевград, гр. Благоевград, местност „Мандаджи баир“, ЕКАТТЕ 04279, кад. район 621, ПИ № 193. Съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Видно от издадено удостоверение № 94М-00-194(1)/15.10.2024 г. от областен управител на област с административен център Благоевград, за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, община Благоевград, с площ от 617 кв.м., не е регистриран акт за държавна собственост, издаден от областния управител след 01.06.1996 г.