Решение № 337 от 11.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е №

337

11.03.2020 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД - VIII-ми граждански състав

На 12.02.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА

ЦВЕТКОВА

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

Секретар: ЕЛЕНА ДИМОВА като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2798 по описа за

2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3532 от 22.10.2018 г., поправено с решение от 28.01.2019 г., постановено по гр. дело № 3375 по описа за 2016 г. на ПРС се осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК: *********, да заплати: на Р.Д.К., ЕГН **********, сумата от 3156.72 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004г. сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата от 4206.75 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 3156.72 лева до пълния предявен размер от 5005 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 4206.75 до пълния търсен размер от 6669.96 лева, като е осъдено да му заплати и разноски по делото от 819.87 лева; на Г.Г.Я., ЕГН

**********, сумата от 1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от 1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 до пълния търсен размер от 2223.32 лева, като е осъдено да й заплати и разноски по делото от 378.42 лева; на Ц.Д.К., ЕГН **********, сумата от

1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от 1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 лева до пълния търсен размер от

2223.32 лева, като е осъдено да му заплати и разноски по делото от 378.42 лева; на Я.Г.Л.,

ЕГН **********,***, сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата от 701.12 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от 834.17 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 701.12 лева до пълния търсен размер от

1111.66 лева, като е осъдено да й заплати и разноски по делото от 220.75 лева; на Г.Г.А. ,

ЕГН **********, от София, сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата от 701.12 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането , като отхвърля иска за главницата над размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от 834.17 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 701.12 лева до пълния търсен размер от 1111.66 лева, като е осъдено да му заплати и разноски по делото от 157.67 лева.

„Южноцентрално държавно предприятие” ДП е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт следните суми като държавни такси по исковете – 294.53 лева по исковете на К., по 106.08 лева – по исковете на К. и Я., и по 100 лева по исковете на Л. и А., или общо 706.69 лева; както и да заплати на Р.Д.К., Г.Г.А.,

Я.Г.Л., Ц.Д.К., Г.Г.Я., сумата от 1041.06 лева

-съдебно-деловодни разноски по делото.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали ищците Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л., както и ответникът „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, които са депозирали въззивни жалби.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 66 549/08.11.2018 г. в регистратурата на ПРС от „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И., срещу решението, в частта, с която са уважени исковите претенции на Р.Д.К., Г.Г.Я., Ц.Д.К., Г.Г.А. и Я.Г.Л., последните двама конституирани като правоприемници на починалата в хода на първата инстанция И. Д. А., ЕГН **********, ведно с дължимите лихви, разноски по делата и адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваната част от решението, както и за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции. Възразява се и за недопустимост на исковете с довода, че са предявени срещу ненадлежна страна. Поддържа се, че ответникът не е възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД, тъй като Е.С. не била в трудово-правни отношения с ответника. Намира, че за да е налице възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД е следвало работата да се извършва в интерес на възложителя, а в случая извършването на работата не била в интерес на възложителя, тъй като издаването на разрешителното за сеч не водило до промяна в имуществото на ДДС „Чекерица“. Излага и оплакването за нередовно призоваване с довода, че последно е поучил призовка за съдебното заседание на 22.03.2018г. и от тогава дружеството не било призовавано, с което било лишено от възможността да изложи своите доводи, относно допустимостта и основателността на иска. Моли за отмяна на решението. Представя следните писмени доказателства: заверено копие на поименно разписание на длъжностите на ТП „ДЛС Тракия“ към 31.05.2016 г.; заверено копие на поименно разписание на длъжностите на ТП „ДЛС Тракия“ към 01.06.2016 г.; заверено копие на длъжностна характеристика на лесничей; заверени копия на трудови договори на инж. Е. Д. С.; заверено копие на Заповед № 72/ 10.04.2002 г. на директора на ДДивС – „Чекерица“; извадка от правилника за прилагане на закона за горите с действащи разпоредби към момента на деянието. С молба по делото претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпила отговор на въззивната жалба от Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л., чрез пълномощника си по делото адвокат Г., с който същата се оспорва като неоснователна.Възражението за погасяване на вземанията им по давност се оспорва като недопустимо, тъй като е направено следи изтичане на срока по чл.131 от ГПК. Поддържа се, че исковете са предявени срещу надлежна страна, взема се подробно становище по възраженията в жалбата и се настоява, че „Южноцентрално държавно предприятие” ДП е правоприемник на ДДС „Чекерица“, което от своя страна е било възложител на Е. Д. С. при извършване на противоправното деяние. Моли се за потвърждаване на обжалваната част от решението и за присъждане на разноските по делото.

Постъпила е и въззивна жалба с вх.№ 75 747/10.12.2018 г. в регистратурата на ПРС от Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л., чрез пълномощника си по делото адвокат Г., срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, както следва: на Р.Д.К. – за главницата над размер от 3156,72 лева до пълния предявен размер от 5005 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 4 206,75 лева до пълния търсен размер от 6669,96 лева; на Г.Г.Я. – за главницата над размер от 1052,24 лева, до пълния предявен размер от 1668,33 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 1402,23 лева до пълния търсен размер от 2223,32 лева; на Ц.Д.К. – за главницата над размер от 1052,24 лева, до пълния предявен размер от 1668,33 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 1402,23 лева до пълния търсен размер от 2223,32 лева; на Я.Г.Л. – за главницата над размер от 526,12 лева, до пълния предявен размер от 834,17 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 701,12 лева до пълния търсен размер от 1111,66 лева; на Г.Г.А. – за главницата над размер от 526,12 лева, до пълния предявен размер от 834,17 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 701,12 лева до пълния търсен размер от 1111,66 лева. Във въззивна жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Посочва се, че делото се е развило при неизяснен спорен предмет, при което е постановено неправилно решение и молят, в случай, че съдът прецени за необходимо, да им даде допълнителни указания. Посочват, че претендират всички вреди от увреждането, за което се позовават на поставените от тях задачи към приетата в производството съдебно-техническа експертиза. Молят за отмяна на решението в оспорената част и за уважаване на исковете в пълен размер. Претендират разноските за въззивната инстанция, както и тези пред първата инстанция.

Ответникът по въззивната жалба - „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, в срока по чл.263 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, излагат подробни доводи срещу възраженията в нея, както и вземат становище за правилността на решението в обжалваната част с искане за неговото потвърждаване.

С Определение от 12.07.2019 г. постановено по гр. д. № 3375/ 2016 г., първостепенният съд е заличил ищеца Ц.Д.К. като страна в производството, поради смъртта му, и вместо него е конституирал като ищци по предявения от него иск наследниците Х.Г.К. с ЕГН: **********, Г.Ц.Н. с ЕГН: **********, Д.Ц.К. с ЕГН: ********** и В.Ц.Г. с ЕГН: **********.

Първоинстанционното решение е надлежно връчено на новоконституираните страни Х.Г.К., Г.Ц.Н., Д.Ц.К. и В.Ц.Г., които не са обжалвали решението и нямат качеството на жалбоподатели във въззивното производство, а същите са необжалвали обикновени другари на жалбоподателите Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л.. Ето защо, решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът на Ц.Д.К. за главницата над размер от 1052,24 лева, до пълния предявен размер от 1668,33 лева, и за обезщетението за забава – над размер от 1402,23 лева до пълния търсен размер от 2223,32 лева, тъй като правоприемниците на ищеца не са подали въззивна жалба и за това в тази си част решението е влязло в сила.

Х.Г.К., Г.Ц.Н., Д.Ц.К. и В.Ц.Г. не вземат становище по въззивна жалба с вх.№ 66

549/08.11.2018г. на ответника, която им е надлежно връчена. В съдебно заседание Г.Ц.Н. и В.Ц.Г. правят изявление, че предоставят основателността на жалбите на преценката на съда.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 10 010 лева, предявени от Р.Д.К., ЕГН

**********, Ц.Д.К., ЕГН

**********, И. Д. А.,

ЕГН **********, Г.Г.Я., ЕГН **********, против „Южноцентрално държавно предприятие“ с ЕИК: *********. В хода на първоинстанционното производство, И. Д. А., ЕГН ********** е заличена като страна поради настъпила смърт, като вместо нея са конституирани като ищци наследниците й - Я.Г.Л. с ЕГН ********** и Г.Г.А. с ЕГН **********.

Ищците предявяват исковете в качеството си на наследници на И.К. К., а така и като част от съсобствениците на имот, представляващ горски масив, гора, възстановен като имот с кадастрален номер 112001 в местността „***”, землище с.***, община Брезово, област Пловдив, в лесостопанския район на бившата Държавна дивечовъдна станция „Чекерица” /ДДивС „Чекерица/, при квоти в съсобствеността от 3/15 ид. части за Р.Д.К., и по 1/15 ид.части за Ц.Д.К., И. Д. А. и Г.Г.Я..