Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 25.10.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1717/2023
Вид
Решение № 324
Подписан
25.10.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Пламена Колева Недялкова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Шумен, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.а К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от П.а К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630201717 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №712223 – F707949/11.07.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС на „Максифън“ ООД с ЕИК 204468404, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби. Намира нарушението за недоказано. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като нарушението било формулирано неясно и неконкретно. От друга страна намира, че са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената санкция до минимално предвидения. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. Депозирана е молба по хода на делото. Изразено е становище, с което поддържат жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение

За административно-наказващ орган, издал НП, призоваван съобразно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, редовно призован, се явява представител. Счита НП за правилно и законосъобразно. По отношение искането на жалбоподателя за намаляване размера на санкцията, заявява, че не се противопоставя.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН , поради което е процесуално дапустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 29.05.2023г. свидетелите Р. Т. Р. и П. Б. К. - инспектори по приходите в ТД на НАП – Варна при ЦУ на НАП, посетили търговски обект – автокозметичен комплекс, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ №236, стопанисван от “ „Максифън“ ООД с ЕИК 204468404, гр.Шумен, с цел извършване на проверка. Проверката била извършена в присъствието на Ю.М.Х. – мияч МПС в обекта и на управителя М. Б. П., и е документирана в ПИП, сер. АА №0064867/29.05.2023. Преди контролните органи да се легитимират, св.Р.

1

Т. Р. от бар в обекта извършил контролна покупка в 14.00 часа на 2 кафета, минерална вода и сок Капи на обща стойност 8 лева, която заплатил. Плащането било прието от Ю.М.Х. – мияч МПС в обекта. При започване на проверката, контролните органи в 14.16.11 часа разпечатали дневен отчет №0020885 от ЕКАФП за деня на проверката, съгласно който били регистрирани приходи от продажби в размер на 100 лева. Според дневния отчет последният регистриран документ бил с №0020884. Съгласно фискален бон №00020884 последната регистрирана продажба от фискалното устройство на стойност 1.50 лева била в 12.29.57 часа. Извършената контролна покупка в 14.00 часа не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки.

Видно от описа на паричните средства в касата на обекта, съставен от управителя М. П., е установена наличност на парични средства в касата в размер на 111.50 лева. За установената разлика между разчетената и фактическата касова наличност в размер на 11.50 лева, П. отразил, че се дължи на извършената контролна покупка на стойност 8 лева и 1.50 лева бакшиш.

Предвид направените констатации при проверката св. Р. Р. на 29.05.2023г с ъставил срещу дружеството АУАН серия AN № F707949 в присъствието управителя М. П., за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.При предявяване на акта не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на „Максифън“ ООД с ЕИК 204468404, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свидетелите Р. Т. Р. и П. Б. К.. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките и м впечатления, установила са нарушението и са очевидци на същото.

Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното.Не са противоречиви, кореспондират с приобщените писмени доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП изрично не е посочена дата на извършване на нарушението. Хронологически са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Посочена е датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението. Съдът намира, че съпоставяйки фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на НП и вида и характера на вмененото нарушение, датата на извършване на нарушението може да се извлече, тъй като е вменено нарушение извършено непосредствено преди започване на проверката. Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато , би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса.

Съдът намира, че в конкретният случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

С процесното наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, след като е прието плащане за извършена продажба не е издадена фискална касова бележка от 2 наличния в обекта ЕКАПФ. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е извлечен от направената от проверяващите контролна покупка преди започване на проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Ч р е з тях се констатира спазването от лицата изискванията на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ, и могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол и н аблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай органите на НАП лично са извършили контролна покупка, която е отразена в съставения ПИП.

Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.1 и лицата по чл.3 ал.2 – за всяко плащане, включително и за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.2. В случая безспорно е налице плащане в брой в търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява осъществен състав на нарушението от обективна страна. Показанията на свидетелите кореспондират с приобщените писмени доказателства - дневен отчет №0020885, фискален бон №00020884 и описа на паричните средства. Дневния отчет №0020885 е разпечатан от контролните органи от ФУ в 14.16.11 часа от ЕКАФП. От него е видно, че последният регистриран документ бил с №0020884, а именно фискален бон №00020884, съгласно който последната регистрирана продажба от ФУ стойност 1.50 лева е била в 12.29.57 часа. Извършената контролна покупка в 14.00 часа не е регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки.

В подкрепа на това е и установената разлика между разчетената и фактическата касова наличност в размер на 11.50 лева, за която управителя саморъчно отразил, че се дължи на извършената контролна покупка на стойност 8 лева и 1.50 лева бакшиш.

В случая по отношение на дружеството е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДДС относно задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с регистриран е и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на фискални касови бележки за извършените продажби. Съдът намира, че в конкретния случай извършеното нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните 3 нарушение от този вид, нито са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.185 ал.1 от ЗДДС, действаща към момента на извършване на нарушението, предвижда налагане на “имуществена санкция” в размер от 500 лева до 2000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон.