Определение № 497 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100711 по описа за 2024 година

Производството е по чл.118,ал.2 от ГПК във вр. с чл.104,ал.4 и чл.103 вр. с чл.115 от ГПК.

Образувано е по предявена искова молба с вх. №9794/22.10.2024г. на М. М. С. от гр.Ст.Загора против „Център за психично здраве-Ст.Загора“ЕООД с правно осн.чл.45 и чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.193 от ГПК и чл.86 от ЗЗД. Цената на предявените искове е в р-р на 25 100лв.

След неколкократно оставяне на исковата молба без движение и дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба–като се посочат еднозначно,ясно и категорично,кои са действията и бездействията на ответника или негови длъжностни лица,които са довели до претърпяната/нематериална“вреда ,да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на исковете против посочения ответник ,съответно се коркретизират и индивидуализират поотделно всички неимуществени вреди по естество и размер и досежно причинно-следстеванта връзка с поведението на ответника ,като се посочи ясно от какво произтичат отделните вреди и по какъв начин са причинени и как е формиран размера на обезщетението от 25 100лв. , с молба вх.№7510/09.07.2025г. ищеца,чрез особения представител адв.А.П. от ПАК е направила уточнение в следния смисъл - На 30.12.2022г. по гр.д.№3240/2022г. по описа на РС Пазарджик е бил представен отговор по искова молба от „Център за психично здраве-Ст.Загора“ЕООД представлявано от у-ля д-р.П.М.Г. в който отговор Д-р.Г. в качеството си на представител на цитираното заведение е изложил неверни твърдения според ищеца по настоящото производство ,като е заявил,че М. С. е извършил „нападение с брадва на съседката си И.“.Това обстоятелство ищеца категорично отрича да се е случвало ,като твърди,че в следствие на заявеното от Д-р.Г. в отговора на исковата молба по гр.д.№3240/2022г. по описа на РС Пазарджик същият се е почуствал оскърбен,било е засегнато неговите чест и достойнство.Ищецът заявява,че публичното му уличаване в престъпление по реда на НК , а именно уличаването му в опит за убийство ,за което са били изнесени данни в отговора на исковата молба по гр.д.№3240/2022г. по описа на РС Пазарджик са му причинили голям стрес и страдание,които са продължили почти две години. За уронване на честта и достойнството ищеца претендира сумата от 15 000лв. , и съответно за причинените силни душевни и страдания ищеца е претендирал сумата от 10 100лв. ,които обезщетения същия е преценил,че биха го удовлетворили и обезвъзмездили причинените му неимуществени вреди. Формулиран е и петитум на исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000лв.

,представляваща парично обезщетение за нанесените му нематериални щети от които за уронване на честта и досдтойнството сумата от 15 000лв. и сумата от 10 100лв. за причинените силни душевни болки и страдания,продължили по-вече от две години в слредствие на това,че на датата 30.`12.2022г. в отговора на искова молба по гр.д.

1

№3240/2022г по описа на РС Пазарджик –„Център за психично здраве-Ст.Загора“+ЕООД представлявано от Д-р.Г. в качеството си на представител на цитираното заведение е изложил неверни твърдения като е заявил,че М. С. е извършил „нападение с брадва на съседката си „И.“.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:

Последователно в непротиворечивата си практика формирана по реда на чл. 290 ГПК и изразена в множество решения: № 92/21.07.2015 г., по т. д. № 911/2014 г. на I т. о.; № 17/24.03.2011 г., по т. д. № 328/2010 г.; № 208 от 25.02.2010 г., по т. д. № 635/2008 г. на I т. о. и постановените определения по чл. 274, ал. 3 ГПК: № 193 от 16. 04. 2015 г., по т.д.№ 1886/14 г. нa IIт.о., № 335 от 2.07.2010 г., по ч.гр.д.№ 349/2010 г. на III г.о. Върховният касационен съд е застъпвал становището, че при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общия сбор от цената на всички искове.

Същевременно според възприетото в правната доктрина и трайната съдебна практика на касационната инстанция, при обективно съединяване на искове всякога се касае до съвместно предявяване на няколко твърдяни правни последици, по повод на които се иска правната защита. Следователно при обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, а тези правни последици могат да произтичат както от един и същ фактически състав, така и от разни фактически състави. Поради това, за да определи дали се касае до една искова претенция, или до заявени в обективно съединяване искове ,съдът следва да съобрази онази съвкупност от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като основание на иска, които оправдават и съответния заявен петитум. Непременно условие за обективно съединение на исковете е и еднаквостта на съдопроизводствения ред за тяхното разглеждане.

Видно от съдържанието на исковата молба, всеки един от исковете на ищеца М.

М.С. срещу „Център за психично здраве Ст.Загора“ЕООД , съобразно посочените факти и обстоятелства и съответната търсена с него правна защита, обективирана в заявения петитума, е могъл да бъде и самостоятелно предявен. В този смисъл всяка от тези обективно съединени искови претенция представлява самостоятелно спорно право, по което съдът е длъжен да се произнесе - главна по чл. 45, във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за нанесените му нематериални щети – за неверни твърдения,че М. С. е извършил „нападение с брадва на съседката си И.“-от които за уронване на честта и достойнството сумата от 15 000лв. и сумата от 10 100лв. за причинените силни душевни болки и страдания,продължили по-вече от две години- за уличаването му в опит за убийство ,за което са били изнесени данни в отговора на исковата молба по гр.д.

№3240/2022г. по описа на РС Пазарджик и акцесорни по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на дължима главница.

Поради това и цената на всяка искова претенция е следвало да бъде съобразена поотделно, а не сумарно, независимо каква е заявената от ищеца сума. Следователно при безспорната констатация, че цената на отделните предявени искове е под 25 000 лева, настоящата искова молба по която е образувано гр.д.№771/2024г. по описа на ПОС следва да бъде изпратена по подсъдност на компетентния да я разгледа съд – Пазарджишки районен съд/чл.103 ГПК -/ родово компетентният съд по местоизвършване на деянието /чл.115 от ГПК/ .

Воден от горното и на осн. чл. 118, ал. 2 във вр. с чл.103 и чл.115 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по гр.д.№711/2024 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.

2

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Пазарджишки районен съд.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред АС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3