Решение № 675 от 21.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Плевен, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430100010 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.“***”, бл. ***, вх.*** ап.*** чрез пълномощника си *** „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***" № ***, ет. ***., представлявано от Д. М. М. ***, против „Сити кеш" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. "***" № ***, представлявано от Н.П.П., в която се твърди следното : на 29.12.2021г. между Д. П., в качеството й на заемополучател, и „Сити Кеш" ООД с търговска марка „***", в качеството му на заемодател, е сключен Договор за потребителски заем № *** към искане № ***. В чл.3 от Договора страните уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 600 лв. с краен срок за погасяване 08.06.2022 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградигелна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл.3, т.5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,81%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 23 седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които 2 вноски по 4,67 лв. и 21 вноски по 31,08лв.

В чл. 5.1 от Договора страните се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна 1 бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно чл.11, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл.

5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 326,98 лв.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 326,98 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 43 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 989 лв.

Заявява се, че към договора следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

Счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.

26 от ЗЗД е нищожна.

Твърди се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар.1, т.1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от които е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 62,02 лв., а неустойката в размер на 326,98лв., с което реалният ГПР става близо 966.31% Определянето в Договора на сумата в размер на 326,98 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл.19 ал.4 от ЗПК.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън 2 присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 55% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.

Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл.26 ал.1 и чл.9 от ЗЗД. В този смисъл Решение №181 от 26.02.2015г., по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение №247 от 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл.71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

На следващо място счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК. В нея cе предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Счита, че клаузата на чл.6 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моля да се 3 произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението.

Не предявяваме самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора па ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по е. гр.д.

№3657/2021 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд: „...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК."

Ето защо считам, че е налице правен интерес за доверителката ми от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:

1. Да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл.11 ал.2 от Договор за паричен заем №***, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна па основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

2. Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал. 1, предл. oт ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, да заплати на Д. И. П. сумата в размер на 5лв. /частична претенция от общо 326,98 лв./, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното и изплащане;

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез *** „***.“, чрез адвокат Х. М. - САК, Съдебен адрес: гр.София, ул.„***“ №***, с който исковете се оспорват, като се твърди следното: навежда се доводи за недопустимост на исковете, които съдът намира за несъстоятелни. Прави се искане за съединяване на настоящото дело за общо разглеждане с още пет дела, образувани в съда, което искане съдът намира за неоснователно предмет на делата са различни договори, сключени между страните, отделно от това искането следва да се отправи по първото образувано дело. Навежда се довод за нередовност на исковата молба, който не се споделя от съда.

4

Исковата молба е редовна и ясна. Ясна е също така претенцията по осъдителния иск, предявена частично за сумата от 5лв. - претендирана от общо 326,98лв. - заплатена неустойка.

По същество се заявява следното : Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Действителността на клаузите от Договора за потребителски кредит, включително на клаузата за неустойка, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Предвид наведените доводи за недействителност на договора в цялост, се твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.