Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 442 от 29.09.2021, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2124/2021
Вид
Определение № 442
Подписан
29.09.2021
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Благоевград, 29.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102124 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощник адвокат Виолета Герова, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.

8 против ХР. Г. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.Освобождение № 30, с която се иска да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 908449 от 29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2208/2020 г. по описа на Районен съд Благоевград.

С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът е изискал ч.гр.д. № 2208/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград.

След като се запозна с исковата молба и със служебно изисканото заповедно производство по ч.гр.д. № 2208/2020г. по описа на РС-Благоевград, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради следното:

В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против ответника-длъжник. Съдът е изпратил заповедта за връчване на длъжника на постоянния му и настоящ адрес. Видно от върнатото съобщение връчителят е удостоверил, че длъжникът е търсен на различни дати, но не е намерена, като по данни на съседи лицето си живее на адреса. Съдът е изискал справка от ТД на НАП за наличие на действащ трудов договор, от която е видно, че длъжникът има действащ такъв.

Съобщението е изпратено по месторабота, от където е върнато с отбелязване, че на посочения а9дрес няма служители, няма табели и отличителни знаци на фирма. Разпоредил е връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.

1

47 ГПК. След изтичане на срока заповедният съд е счел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е подадена настоящата искова молба.

Видно от заповедното производство след дадените указания заповедта е връчена на длъжника и ответник в настоящото производство на 20.08.2021г.

Липсват данни в едномесечния срок да е постъпило възражение.

С изменения публикувани в Държавен вестник бр. 100 от 2019 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Разпоредбата е била в сила към момента на връчване на съобщението по настоящото заповедно производство.

С оглед така приетите промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е не само връчването на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а и връчителят да е събрал данни, че лицето не живее на адреса. В случая са събрани, че лицето живее на адреса. С оглед на тези обстоятелства и на основание на чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист, а не да дава указания за предявяването на установителен иск (връчителят не само не е установил, че длъжницата не живее на адреса, а точно обратното – установил е, че живее на адреса, като е удостоверил това). Отделно от това е видно от заповедното производство, че заповедта е връчена на длъжника редовно и същият в едномесечен срок не е подал възражение.При тези данни заповедта следва да се счете, че е влязла в сила.

Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същия следва на самостоятелно основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и изпълнени ли са предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, обуславящи указание за предявяване на специалния установителен иск.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като настоящия съдия докладчик намира, че не са налице представки за даване на указания за предявяване на установителен иск, доколкото лицето си живее на адреса, както и че заповедта е връчена след това на длъжника и предвид неподаване на възражение в законоустановения срок е влязла в сила.

Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК, поради което същият е недопустим. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото 2 да се прекрати.

Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Доколкото прекратяването касае само исковото производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение, която според настоящия съдия докладчик е влязла в сила. След стабилизиране на определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени какви последващи действия да извърши, доколкото съображенията и доводите на настоящия съд, не го обвързват.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, депозирана от ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК:

205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощник адвокат Виолета Герова, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК, поради недопустимост на предявения установителен иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2124/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд-Благоевград.

След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да се приложи по ч.гр.д № 2208/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3