Решение № 629 от 14.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Казанлък, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100884 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.г.д.№****г. по описа на PC-Казанлък, издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Д. Д., с ЕГН-********** и подадено възражение по чл.414 от ГПК. С оглед указанията на заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, предявява иска за установяване на вземането му. Твърди, че на 22.02.2021г. около 08:06 часа в гр.К., на ул.**** при магазин “****”, водачът на лек автомобил марка “С.”, модел “****”, с peг.№****, водачът А. Д. Д.,при извършване на маневра завой надясно блъска паркирания лек автомобил марка “****”, модел “****”, peг.№****, собственост на Л.Х.К., като реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП №****г.

Спрямо виновния водач А. Д. Д., бил съставен АК серия GA номер ****, за нарушение на разпоредбата на чл.25, aл.1 от ЗДвП. В хода на разследването било установено от контролните органи, че виновния водач А. Д. Д., напуснала мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Към датата на събитието отговорността на виновния водач на лек автомобил марка “С.”, модел “****”, с peг. №****, собственост на Р.Д.М., бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към ЗК “ЛЕВ ИНС” АД по застрахователна полица №****, със срок на валидност от 08.08.2020 г. до 07.08.2021 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета №****. При извършения оглед на марка “****”, модел “****”, с peг.№****, били констатирани щети по предния десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата. В съответствие с 1 установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било изплатено на собственика на увреденото МПС, Л.Х.К., застрахователно обезщетение в размер на 246.48 лв. с преводно нареждане №152629088/08.03.2021 г. На основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД придобивал право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 246.48 лв., както и за сумата в размер на 10.00 лева, представляващи ликвидационни разноски по щета №****. А. Д. Д. била поканена с писмо изх.№5023/04.06.2021г., получено с обратна разписка на 08.06.2021 г., да възстанови на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, но същото не било възстановено. На основание чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД възниквало и правото да претендира и лихва за забава за периода от 11.02.2022г. до 19.12.2024г. в размер на 89.59 лв. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А. Д. Д., с ЕГН-**********, че дължи на ЗК “Лев Инс“ АД сумите: 256.48 лева главница, 89.59 лева мораторна лихва за периода от 11.02.2022г. до 19.12.2024г. и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

Сочи банкова сметка: IBAN:****, BIC:****, с титуляр ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД по която ответникът може да плати сумите.

Преписа от исковата молба, ведно с приложените към нея документи, разпореждането по чл.131 от ГПК и определението по чл.140 от ГПК са връчени на ответника на 07.04.2025 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подала отговор на исковата молба. В откритото заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, не е взела становище по исковата претенция и не е направила искане делото да се гледа в негово отсъствие, макар да е уведомена за последиците с връченото на определение по чл.140 от ГПК.

С молба вх.№10785/30.06.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№**** г. по описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от Застрахователна компания “ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:121130788 заявление е издадена заповед №**** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Д. Д., с ЕГН-********** с адрес ****, за сумите: 256.48 лв. главница, явяваща се изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“, застрахователна полица №****, със срок на валидност от 08.08.2020 г. до 07.08.2021 г., 89.59 лв. мораторна лихва за периода от 11.02.2022 г. до 19.12.2024 г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. разноски по делото, от които: 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от Регресна претенция по щета №**** на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането. Заповедта е връчена на длъжника на 22.01.2025 г. На 24.02.2025 г. длъжникът е подала 2 възражение по чл.414 от ГПК, за което кредиторът е бил уведомен на 06.03.2025 г. и с оглед указания на съда е предявил на 31.03.2025 г., в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Основателността на предявения иск с предмет регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение; напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и изплащането от застрахователя /ищец/ на увреденото лице застрахователно обезщетение в претендирания размер. Субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: вина на делинквента е налице оборима презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.

По делото такива доказателства не са представени, а и не са наведени правоизключващи и правопогасяващи възражения. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав на предявеният иск, поради което съдът намира, че 3 следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция без да мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава от приетите по делото и неоспорени Протокол за ПТП №**** г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от 22.02.2021 г., застрахователна полица №**** г., опис-заключение по щета от 22.02.2021г., заключителна калкулация и калкулация ремонт №2470076267/25.02.2021 г., свидетелство за регистрация, доклад по щета №****/1/1 от 25.02.2021 г., преводно нареждане от08.03.2021 г., покана за доброволно плащане изх.

№5023/04.06.2021 г. и разписка за връчване от 08.06.2021 г. По делото не са наведени правоизключващи, правопогасяващи възражения от ответника и не са представени от последния доказателства. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответника в хода на производството. Фактическия състав на предявеният иск у доказан, поради което съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция без да мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и 75лв. разноски по ч.гр.д.№**** г. по описа на РС-Казанлък.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Д. Д., с ЕГН-********** с адрес ****, че съществува вземане на Застрахователна компания “ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление ****, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за сумите: 256.48 лв. главница, явяваща се изплатено застрахователно обезщетение по щета №**** на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“, застрахователна полица №**** и ликвидационни разходи, 89.59 лв. мораторна лихва за периода от 11.02.2022 г. до 19.12.2024 г. и законната лихва върху главницата от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед №**** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**** г. по описа на РСКазанлък.

ОСЪЖДА А. Д. Д., с ЕГН-********** с адрес ****, да заплати на Застрахователна компания “ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:121130788, със седалище и 4 адрес на управление ****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 175 лв. и 75 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№**** г. по описа на Районен съд-Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5