Решение № 316 от 17.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. С.З., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900038 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ А.С.“ ООД /в неплатежоспособност/ със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ****, ЕИК: ****, представлявано от управителя Е.С.Ч.Д., чрез адв. В. Ч. срещу С.М., ЛЛС (****, LLC), с предишно наименование ИНТЛ Ф.С.М., ЛЛС (****, LLC), С., А., ****, , дружество регистрирано в С. с № ****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност по т.д.№ 1241/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З.. На 23.01.2023г. по партидата му в Търговския регистър към Агенция по вписванията, на основание чл.692, ал.4 от ТЗ, е обявено определение № 44/20,01.2023г. по същото т.д., с което съдът по несъстоятелността е разгледал всички постъпили възражения срещу изготвените от синдика Е. Н. П. от гр.

С.З. списъци на приети и неприети предявени вземания на кредитори на дружеството.

Първоначално е изготвен и обявен в ТР списък по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите вземания, в който синдикът е включил ответника С.М., ЛЛС в т.22 и т.23 със следните предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ вземания:

-2 341 702.53 лв., представляващи левова равностойност на 1 315 821.95 щ.д. главница наречена „Нетна сетълмент сума“ по договор за търговски условия 1 за суапове и извънборсови (ОТС) деривати от 12.09.2017г. към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 11.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.04.2022г. /датата на предявяване на вземането/ до окончателното изплащане на задължението.

Едновременно с него в ТР е публикуван и списък по чл.686, ал.1, т.3 от ТЗ на предявените и неприети вземания в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ. В т.6 - т.10 и т.13 от списъка синдика е отказал да приеме следните предявени от ответника вземания:

24 105.86 лв. - част от посочена в молбата за предявяване левова равностойност на вземане в щатски долари от 1 315 821.95 щ.д. нетна сетълмент сума по договора от 12.09.2017г. с мотива, че сумата представлява разлика между изчислената към датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ сума по официален курс на БНБ и левовата равностойност на същото вземане, посочено в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ.

654 386.54 лв. представляващи левова равностойност на 363 958.54 щ.д. претендирани като договорна лихва за забава по договор за търговски условия за суапове и извънборсови деривати от 12.09.2017г., начислена от датата на падежа на нетната сетълмент сума - 19.09.2018г. до датата на решението по (чл.630, ал.1 от ТЗ с мотива, че не са представени доказателства за приложимост на приложения от ответника базов лихвен процент.

17 922.06 лв. - левова равностойност на 9 967.94 щ.д. - договорна лихва за забава по договора от 12.09.2017г. за периода от датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ до датата на предявяване на вземането - 15.04.2022г. с мотива, че не са представени доказателства за приложимост на приложения от ответника базов лихвен процент.

30 166.53 лв. - левова равностойност на 15 423.90 Евро, изплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и др. адвокатски услуги, представени във връзка с производството по несъстоятелност, съгласно ф-ри №№ 2705/29.09.2021г., 2736/30.11.2021г. и 2761/09.02.2022г. с мотива, че представените документи не установяват валидно възникване на предявеното вземане.

-567 311.80 лв. - левова равностойност на 315 529.07 щ.д. за адвокатски 2 възнаграждения във връзка с подадени на 30.03.2020г. пред Федерален районен съд - С. - южет район на Н.Й. искове срещу „А.С.“ ООД с мотива, че представените документи не установяват валидно възникнало вземане за кревдитора от длъжника.

28 254.60 лв. - левова равностойност на 15 714.72 щ.д. за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и др. адвокатски услуги във връзка с подадени на 30.03.2020г. пред Федерален районен съд - С. - южен район на Н.Й. искове против „А.С.“ ООД с мотив, че представените документи не установяват валидно възникване на предявеното вземане.

Срещу така изготвените и обявени от синдика списъци на приетите и неприети предявени вземания са подадени възражения от „А.С.“ ООД /н./ по чл.690, ал. 1 от ТЗ относно приетите вземания, описани по-горе и от „С.М., ЛЛС срещу неприемането на част от предявените от него вземания, също подробно описани по-горе.

С определение № 44/20.01.2023г. по т.д.№ 1241/2021 г. на ОС - С.З. по чл.692. ал.4 от ТЗ. съдът по несъстоятелността се е произнесъл по всички подадени възражения от длъжника и кредитори и касателно настоящия иск е постановил:

Изключил е от списъка с неприети вземания следните предявени от ответника в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ такива:

418 277.71 лв. - левова равностойност на 235 033.69 щ.д. договорна лихва за периода 20.09.2018г. - 11.03.2022г. с основание: договорна лихва за забава по договор за търговски условия за суапове и извънборсови деривати от 12.09.2017г., изчисена от датата на падежа на нетната сетълмент сума - 19.09.2018г. до датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ.

11 149.66 лв. - равностойност на 6 265.08 щ.д., представляващи договорна лихва за забава по договора от 12.09.2017г. за периода 12.03.2022г.

- 15.04.2022г., изчислена от датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ до датата на предявяване на вземането - 15.04.2022г.

30 166.53 лв. - равностойност в лева на 15 423.90 Евро за адвокатски 3 възнаграждения за процесуално представителство и други адвокатски услуги по ф-ри №№ 2705/29.09.2021г., 2736/30.11.2021г. и 2761/09.02.2022г., като със следващ диспозитив на определението е включил същите в списъка с приети вземания.

Останалите възражения на ответника срещу списъка по чл.686, ал. 1т.3 от ТЗ /неприети вземания/ са оставени без уважение и същите не са предмет на оспорване с настоящия иск. Същевременно са оставени без уважение възраженията на ищеца против списъка с приети вземания по отношение на вземането в размер на 2 341 702.53 лв. за нетна сетълмент сума по договора от 12.09.2017г., което е включено под № 22 в списъка по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен по партидата на ищеца под № 20220510170607 в ТРРЮЛНЦ към АВ.

Предмет на оспорване с предявените отрицателни установителни искове по чл.694, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ са следните вземания на ответника С.М., ЛЛС, включени в списъка с приети такива, а именно:

-2 341 702.53 лв., представляващи левова равностойност на 1 315 821.95 щ.д. главница наречена „Нетна сетълмент сума“ по договор за търговски условия за суапове и извънборсови (ОТС) деривати от 12.09.2017г. към датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.04.2022г. /датата на предявяване на вземането/ до окончателното изплащане на задължението.

418 277.71 лв. - левова равностойност на 235 033.69 щ.д. договорна лихва за периода 20.09.2018г. - 11.03.2022г. с основание: договорна лихва за забава по договор за търговски условия за суапове и извънборсови деривати от 12.09.2017г., изчислена от датата на падежа на нетната сетълмент сума - 19.09.2018г. до датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ.

11 149.66 лв. - равностойност на 6 265.08 щ.д., представляващи договорна лихва за забава по договора от 12.09.2017г. за периода 12.03.2022г.- 15.04.2022г., изчислена от датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ до датата на предявяване на вземането - 15.04.2022г.

30166.53 лв. - равностойност в лева на 15 423.90 eвро за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и други адвокатски услуги по ф-ри №№ 2705/29.09.2021г., 2736/30.11.2021г. и 2761/09.02.2022г.

4

Твърди се, че приетите от синдика и допълнително от съда с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ вземания на ответника С.М., ЛЛС - С. спрямо „А.С.“ ООД /н./ не съществуват поради следните съображения:

Посочва се, че от представените от ответника писмени доказателства с молбата му по чл.685, ал.1 от ТЗ за предявяване на спорните вземания не се установява тяхното валидно възникване и съществуване. Доколкото искането за договорна лихва за забава и приетото от съда вземане за разноски за адвокатски услуги в размер на 30 166.53 лв. са акцесорни на главното вземане, същите са обусловени от съществуването на вземането за т. нар. „нетна сетълмент сума“ в размер на 2 341 702.53 лв.

Приетите от синдика и съда спорни вземания не са надлежно индивидуализирани по основание и размер. Това е така, защото всяка страна в процеса следва да докаже фактите, на които основа исканията си., а от друга страна следва да бъдат съобразени целите и принципите на производството по несъстоятелност., а именно - да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

Като се отчитат интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници/служители. В молбата за предявяване на вземанията ответникът най-общо е посочил, че поради неизпълнение от страна на „А.С.“ ООД на задължението му по договор за заплащане на вариационен маржин, С.М., ЛЛС е посочило дата на предсрочно прекратяване и съответно е определило едностранно дължима от ищеца нетна сетълмент сума. В молба за предявяване не са индивидуализирани конкретни задължения на ищеца за заплащане на вариационен маржин, които се твърди, че не са изпълнени, нито е посочено как точно е определен размера на тази нетна сетьлмент сума, представляваща главница на предявеното и прието вземане. Посочените обстоятелства не се установяват и от представените писмени доказателства, тъй като същите не съдържат подробна и ясна информация относно начислявания по всяка конкретна сдЕ. вариационен маржин, нито относно начина на определяне на нетната сетьлмент сума. Липсата на надлежно изложение относно фактите, от които се твърди, че произтича вземането, обуславя недостатъчна индивидуализация на същото и препятства възможността за извършване на реална и обективна преценка за неговото съществуване и размер.

5

Оспорва се законосъобразността на действията на съда по несъстоятелността, който е приел вземания на чуждестранно юридическо лице без да е установил и в най-малка степен приложимото материално право, независимо от записаното в сключения между страните договор от 12.09.2017г., който е напълно възможно да противоречи на императивни правни норми в сферата на международното частно право. Счита се, че по този начин съдът по несъстоятелността е работил на принципа „на доверие“ на написаното от кредитора-ответник. Посочва се, че изрично в договора е записано, че той се подчинява на законодателството на щата Н.Й. без оглед принципите на колизия на правото /чл.8.6 от договора от 12.09.2017г./. По тази причина правното значение и последиците на всички факти и обстоятелства, свързани със сключването и изпълнението на договора, следва да бъдат ценени при съобразяване на законодателството на щата Н.Й., което българският съд не познава. Вземанията са приети без да е изяснено приложимото чуждо материално право, което изцяло опорочава преценката за съществуването им. При недоказаност на приложимото материално право спорни се явяват всички претенции на ответника и основни обстоятелства по случая - начина и времето на сключване на договора, неговото действие и сила, съдържанието на същия, последиците от изпълнението или неизпълнението му и др. Всички тези въпроси могат да получат отговори само при преценка на приложимото чуждо материално право, каквато в случая напълно липсва. Посочва се, че съгласно чл.44 от КМЧП сезирания със спора съд е длъжен да приложи чуждото право, което регулира правоотношението, така както същото се тълкува и прилага в създалата го държава. Това от своя страна предполага развитието на същинско исково производство за установяване на предявените и приети от съда вземания на ответника спрямо ищеца, каквото е производството по чл.694, ал.1 от ТЗ.

Посочва се, че българският законодател е възприел два метода за регулиране на частноправните отношения с международен елемент: 1. Пряк метод на уредба, чрез създаване на специални, преки норми за отношението в съответствие с неговата специфика; 2. Непряк, стълкновителен метод на уредба, чрез създаване на стълкновителни норми. Приложимото право към договори с международен елемент е уредено в глава X от КМЧП, като съгласно чл.3 разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в 6 международен договор, в друг международен акт в сила за Р Б. или в друг закон. Това на първо място налага извършването от страна на съда на проверка относно приложимото материално право към възникналото правоотношение между ищеца и ответника, като следва да се установи налице ли са двустранни или многостранни международни конвенции /договори/, които го уреждат, има ли специални закони и ако такива не съществуват, приложимото право трябва да се определи съобразно разпоредбите на КМЧП. В КМЧП българският законодател е възприел като основна привръзка към приложимото право за уреждане на договорните отношения субективният принцип, изразяващ се в автономия на волята /lex voluntatis/ - чл.93 КМЧП.