Решение № 383 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Наказателно дело за възобновяване № 20231000601129 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. Е. Н. за възобновяване на основание чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 пр.2 вр. чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 и 2 НПК на нохд № 345/2020 г. на Районен съд – Оряхово, по което с присъда от 09.03.2023г., влязла в сила на 21.08.2023г. (потвърдена с решение № 148/21.08.2023г. по внохд № 432/2023г. по описа на Окръжен съд-Враца ) е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата, през лятото на 2013 година, но преди 17 август 2013г., в гр. ***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с лицата И. С. Т., от гр. ***, обл. ***, Б. П. Л., от гр. ***, обл.

*** и Р. Ж. К., от гр. ***, обл. ***, е набрал, а на 17 август 2013 г., е превел през границата на страната с Република Сърбия - през ГКПП –Брегово отделно лице - С. Ц. Й., от гр. ***, обл. ***, а в последствие е приел и укрил същата в „приват", находящ се на неустановен адрес в гр. Дюрен, ФРГ, с цел да бъде използвана за развратни действия във ФРГ, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез използване на принуда - използвал е сила, като й е нанасял побой - престъпление по чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.2 алт.1 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и на основание чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години и глоба в размер на 20 000 лв.

(двадесет хиляди лева).

На основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в" ЗИНЗС е бил опредeлен строг режим 1 на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.68 ал.1 НК е било приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание по нохд № 375/2012 г. на PС-Оряхово лишаване от свобода за срок от 4 (четири) месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен общ режим за изтърпяването му.

В искането (дословен препис на подадена от същото лице въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, потвърдена от Окръжен съд – Враца с решение от 21.08.2023г. по внохд № 432/2023г.) се развиват оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 пр.1 вр. ал.1 т.2 НПК, изразяващи се в накърняване правото да узнае в какво е обвинен и липса на мотиви към постановените съдебни актове от двете инстанции, което го поставя в невъзможност да узнае в какво престъпление и въз основа на кои доказателства е обвинен, като съдебните състави схематично и дословно са преповторили изложеното в обвинителния акт, „без да го подложат на критичен анализ поне по отношение на безспорно установени факти несъществуваща свидетелка „М.", несъществуващи населени места , където е практикувана проституция и прочие“. Същевременно в изложението се отправят критики само към първостепенния съдебен акт – липса на отговор от кого и къде е била набрана пострадалата, предвид наличното несъотвествие между обвинението на Н. и един от другите съучастници -–И. Т., за когото делото е приключило по реда на Глава 29 от НПК и липсата на повдигнато обвинение на сочената също за съучастник в деянието Р. К., както и липсата в НК на легала дефиниция на понятието „последователно набиране“, което в случая се оспорва от осъдения, доколкото Й.а „ вече е била „пристанала" в гр.Етрополе, но на И. Т., с когото е заминала за гр.Кнежа, за да празнува рождения му ден, но без там да са присъствали останалите подсъдими“, което прави невъзможно последващото й набиране от Н. в гр. Оряхово, където по своя воля му гостувала, без да е заплашвана или насилвана, което кореспондира и с показанията на близките й след завръщането й (съдебно заседание на 09.03.2023г. показания на св.Ц. и Ц. - майка и баща на С. Ц. Й.).“ Оспорва се формата на изпълнителното деяние „транспортиране“, която всъщност отсъства в диспозитива на присъдата, като е редуцирана до „превеждане през границата“, което сочи първо противоречие между мотивите и диспозитива на обвинителния акт, пренесено и в присъдата, а на следващо място прави неясно обвинението, доколкото Н. е бил пътник в същия автомобил и не е участвал в намирането на МПС или на водач на същото, за да е възможно да се приеме, че е участвал в траспортирането и превеждането на пострадалата през границата на страната, а още по малко при обща цел с останалите лица, посочени за съучастници. Подчертава се, че водач на МПС е бил свид. Й. К., който се явява извършител на транспортирането, но за него наказателното производство било прекратено като е прието, че е бил посредствен извършител. Като недоказани се оспорват и осталите две форми на изпълнителното деяние, за които е бил признат за виновен и осъден Н. – „приемане и укриване“, доколкото от една страна липсва яснота къде е станало това, а от друга - показанията на 2 пострадалата са опровергани от показанията на свид.Г. М. и Д., както и от показанията на нейните близки, с които същата е осъществявала връзка по телефон по време на престоя й в Германия и ги е информирала за местонахождението си, като впоследствие, след като не успели да започнат работа, останала да живее там и не пожелала да се върне в България.

Акценитира се, че обвинението и присъдата са изградени изцяло върху показанията на пострадалата Й.а, които се окачествяват като „негодни“ с оспорване на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което „ е обратно на становището на съдебния лекар д-р Р. А. (том 1, стр.115 от ДП ) и заявеното от него в с.з. на 28.10.2021г.“. Претендира се, че е нарушена забраната по чл.281 ал.8 НПК, като освен това се подчертава, че разпитът на Й.а е проведен 12 месеца след завръщането й в България, поради което „стои резонният въпрос – що за пострадала е тазаr която 12 месеца не се е чувствала като жертва?“. Оспорват се като доказателствено неподкрепени и непроверени от съда твърденията й за арестуването на Н. в Германия, както и въобще състоятелността на обвинителната теза, доколкото населените места в които се претендира да е укривал и предоставял пострадалата за развратни действия „обективно не съществуват, или е невъзможно да се осъществи „развратна дейност" в тях“. Отправят се критики за липсата на стриктен разбор и съпоставка на събраните по делото доказателствени материали „по начин, че несъмнено да се установи безупречна съдебна дейност, от която да се изведат верни изводи по фактологически положения, случили се с участието на подсъдимия, пострадалия и свидетеля С., като е нарушена разпоредбата на чл.107 ал.5 НПК, което нарушение се субсумира под касационния повод по чл.348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 НПК, предвид ограничаване на процесуалните права на подсъдимия“. В тази връзка се претендира делото да бъде възобновено, за да бъдат отстранени тези и редица други процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалното му право да сочи и да бъдат събрани и оневиняващи доказателства, а именно да бъде издирена М.

Ц.а Б., собственик на регистриран публичен дом; да се изиска от Полицията в гр.Дюрен документ за регистрирани срещу него сигнали и за задържането му във връзка с тях, „така че да се извърши обективно разследване, което да очертае липсата на извършено от обективна и субективна страна престъпление“.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Допълнително отправя критики към правописа при изписването на гр.Етрополе и неточното посочване на съответната община, което по мнение на защитата създавало неяснота в обвинението. Прави възражения за невярна интерпретация в полза на обвинетелната теза на показанията на Л. Й. и Ц. Й., родители на пострадалата С. Й., както и на показанията на „четиримата подсъдими по делото“. Подчертава, че в нито един от проведените телефонни разговори пострадалата не е твърдяла да е отвличана и да е упражнявана принуда спрямо нея. Претендира непълнота на разследването, включително и по линия на международноправното сътрудничество с германските власти, не са били установени съдържателките на местата за разврат „жената М.“ и Д. П. Б. и 3 населените места, в които Й.а е проституирала, според нейните твърдения, опровергани от показанията на свид.Г. М. и показанията на разпитаните в качеството на свидетели на основание чл.118 ал.1 т.1 НПК И. Т., Р. К. и Б. Л., които обаче са били кредитирани избирателно от съда само в частите обслужващи обвинителната претенция. Оспорва резултатите от проведените разпознавания, поради пропуски в съдържанието на съставените протоколи (непосочване на разпознаваните лица, с изслючение на обв.Н. ) и липсата на приложени фотоалбуми към тях, което правело разпознаването „напълно нищожно“. Твърди, че „делото е пълно с множество празни документи, празни пликове за писма“ и „10 страници класирани в делото с постановления за привличане на четиримата обвиняеми, в които не са попълнени нито дата, нито са подписани и така нататък, впоследствие са писани наново“. Намира, че с разделянето на производството по отношение на Р. К. в отделно дело, без ясни мотиви и при липса на яснота за развитието му, е било ограничено правото на защита на подзащитния му, поради което наказателното производство следва да бъде възобновено. Изразява несъгласие и с третирането на условното осъждане на Н. като „утежняващо вината обстоятелство“. В контекста на изложението си защитникът намира, че пострадалата е единственият свидетел, който „дава някакви годни и относими към обвинението обстоятелства“, като първоначалните й обяснения в рамките на предварителната проверка „копи пейст“ са били пренесени в протокола от разпита й като свидетел по досъдебното производство, образувано една година след инкриминираните събития, а според максима от римското право един свидетел, не е свидетел, още повече при заявена липса на спомен при разпита й в съдебна фаза, явни несъответствия, напр. относно цвета на автомобила, с който е била транспортирана и отсъствието на медицинска документация в подкрепа на твърденията за упражнено насилие. В заключение се моли за възобновяване на наказателното производство и връщането му на фаза, която би помогнала да бъдат оценени въпросните нарушения, алтернативно за оправдаването на Н..

В лична защита осъденият П. Н. поддържа казаното от защитника си.

Прокурорът изразява становище за липса на основания за възобновяване на наказателното производство, поради което пледира за оставяне на искането без уважение.

В последната си дума осъденият Н. оспорва да е упражнявал сила спрямо пострадалата, като твърди че уговорката им била друга „да се съберем, ще заживеем заедно, ама се получиха други неща“, впоследствие се запознала с други хора и останала, а като се върнала в България заявила, че е била отвлечена, за да се оправдае пред родителите си. Прави искане, „ако е възможно да се върне следствието, да се разпитат свидетели, които не са разпитани и да се съберат тези доказателства, които сме писали в искането“.

САС, като се запозна с искането и с приложените по делото материали, намира същото за допустимо. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като исканието за възобновяване на наказателното производство е подадено от осъденото лице в рамките на предвидения 4 шестмесечен срок по чл.421 ал.3 НПК. При разглеждането му по същество в светлината на изложената в негова подкрепа аргументация, САС намира следното:

Не могат да бъдат споделени оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани неправилен доказателствен анализ и липса на мотиви.

Анализът на доказателствената съвкупност е извършен при спазване на принципите на чл.13 и чл.14 НПК. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, обсъждането на което би довело до фактически изводи, различни от изложените в мотивите към присъдата и във въззивното решение. Не са нарушени предписанията на чл.305 ал.3 и чл.339 ал.1 и 2 НПК. При обсъждане на гласните доказателствени средства е посочено кои от тях се кредитират и кои не, както и причините за това.