Решение № 1042 от 22.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000503085 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 21.07.2023г по гр.д. № 12 460/2017г на Софийски градски съд, IV-ти състав, ЗАД „Армеец“АД е осъден да заплати на Д. Е. К. на осн. чл.432 ал.1 КЗ сумата 36 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.08.2017г., като искът над присъдения размер до пълния претендиран от 170 000лв е отхвърлен като неоснователен.

Против решението в отхвърлителната му част е потъпила въззивна жалба от ищцата Д. Е. К. чрез пъломощници адв.Н.Д. и адв.Ж. Т.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон със съображенията, че съдът не е оценил в достатъчна степен всички факти по делото, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение и в тази връзка се излагат подробни съображения. Изтъква се и довод, че обезщетението освен с критериите по чл.52 ЗЗД, не е съобразено и с нарастващата инфлация. Следващото оплакване се отнася до изводите на съда за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, въпреки липсата на данни за поведението, движението и разположението на пострадалия пешеходец.

Евентуално се сочи, че и да се възприеме принос от въззивната инстанция, то определеният такъв в стойностно изражение от 70% е прекомерно завишен и следва да се намали. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания размер.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от ответника ЗАД „Армеец“ против решението в осъдителната му част с оплаквания за неправилност.

Поддържа се оплакване против размера на обезщетението, който се сочи за прекомерен и несъответстващ на критериите по чл.52 ЗЗД. Следващото оплакване се 1 отнася до стойностното изражение на определения от съда принос, който се твърди, че не отговаря на фактите по делото, тъй като основната отговорност за настъпване на ПТП е на пострадалия. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което исковете бъдат отхвърлени или евентуално се намали по размер присъденото обезщетение.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Д. Е. К., с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция е иск по чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за компенсиране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.

В срока за отговор ответникът-застраховател е оспорвал материалната си легитимация по иска с възражения въобще против наличието на деликт от страна на водача, чиято гражданска отговорност обезпечава, поради настъпване на пътния инцидент изцяло по вина на пострадалия, който се движел на пътното платно и в посока на движение на автомобила. Противоправните действия на пострадалия, способствали пряко за настъпване на инцидента, евентуално се сочат като основание за намаляване на отговорността по чл.51, ал.2 ЗЗД, върху който довод се съсредоточават оплакванията на ответника-въззивник против решението в осъдителната му част пред въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки, обосноваващи легитимацията на ищцата като низходяща – дъщеря на загиналия при ПТП и на ответното застрахователно дружество, произтичаща от наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил, така и вината на водача, установена с влязла в сила присъда, имаща обвързващо действие по чл.300 ГПК относно гражданскоправните последици от деянието.

С оглед нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените оплаквания или възражения против правилността на първоинстанционното решение. Поради това предметът на спор в настоящото производство се свежда до обема на търпените от ищеца неимуществени вреди и правилното приложение на принципа по чл.52 ЗЗД, както и по отношение на въпроса относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

От изяснените пред първата инстанция факти се установява, че ищцата е била еманципирната пълнолетна жена на 33години към момента на пътния инцидент през 2017г, когато е загубил баща си – на 71години, който е неин осиновител. От депозираните пред първата инстанция свидетелски показания на св.Н.Н. се установява, че между тях съществували близки и топли взаимоотношения. Ищцата живеела в отделно домакинство със съпруга и детето си, но с баща си се виждали постоянно през ден-два и той й помагал с каквото може. Пет години преди трагичния инцидент ищцата заминала със семейството си в Германия по чисто финансови причини, но се 2 връщала всяко лято и поддържала отношения с баща си, мъчно й било за семейството, а когато се заговорело за загубата му, едвам сдържала сълзите си.

Тези обсъдени обстоятелства, налагат извод, че решаващият съд правилно е приложил принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие със заложените критерии в ППВС №4/68г. и съдебната практика по тяхното прилагане. Спазването на принципа за справедливо обезщетение изисква обстойната преценка на всички обективни обстоятелства в конкретния случай, които имат отношение към емоционалното и психическо състояние на пострадалите лица, като за база при определяне на паричния еквивалент ще следва да служи икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Неоснователни поради това са оплакванията в жалбата на ищеца, акцентиращи на тежките травмиращи последици за ищцата.

Безспорно от гласните доказателствени средства се установяват обичайните близки отношения между ищцата и загиналия й родител, които не са били прекъсвани, въпреки местопребиваването в чужбина и травмиращите изживявания, свързани с внезапната му смърт при злощастен инцидент. Тези емоционални страдания, обаче са в рамките на обичайните за подобна степен на близост и не биха могли да се определят като изключителни с оглед липсата на данни за тежки последици върху психика и душевно състояние, както и коренна промяна в семейна среда и начин на живот.

От значение за размера на обезщетението освен обема и интензитета на моралните страдания, е от значение и създаденият в съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото би следвало да намери най-явен израз. При определяне на паричен размер на обезщетението ще следва да се съобразят икономическите условия в страната към релевантния момент /2017г./ и практиката на съдилищата по аналогични случаи, затова приетият за компенсация размер от 120 000лв е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.

Неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба на застрахователя против наличието на вреди в приетия обем, акцентиращи на отделното местоживеене, както и на отсъствието на ищцата от страната. Въпреки, че не са били в ежедневен контакт, в отношенията им е съществувала характерната близост между родител и неговото вече пораснало самостоятелно дете, което съвсем естествено създава собствен дом и семейна среда и общото местоживеене в този случай е по-скоро изключение, отколкото правило. Действително последните пет години /според показанията на св.Н./ ищцата е отсъствала от страната по разбираеми обективни причини, свързани с търсене на по-добра материална реализация за семейството, което само по себе си не означава прекъсване на отношения и преустановяване на близост с починалия. Както се установява от свидетелските показания, те са продължили да поддържат контакт, ищцата се е връщала поне веднъж в годината и тъгувала за семейството си. Поради това и фактът на отсъствието й от страната не е от естество да омаловажи душевните страдания от загубата на осиновителя си, с когото са били свързани в близки отношения, идентични по естество с родствените между баща и дъщеря.

Неоснователни на следващо място са оплакванията във въззивната жалба на ищцата против изводите на съда по чл.51, ал.2 ЗЗД за наличието на принос от страна на пострадалия като основание за намаляване на обезщетението.

От фактическа страна не е спорно и се установява с влязла в сила присъда по ВНОХД № 80/2021г на Великотърновски апелативен съд, че процесното ПТП е 3 настъпило на 15.05.2017г., на ПП I-4, в посока гр.София - гр.Варна, между разклоните за с.Джулюница, обл.В.Търново, където подсъдимият И. Т. Г., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с per. № ********, нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, движейки се с несъобразена с конкретните условия скорост и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Е. И. Е. — осиновител на ищцата.

Пред първата инстанция е изслушана автотехническа експертиза на в.л. инж.А., от която допълнително е изяснено, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на първокласен път /София-Варна/ в разклонението за с.Джурковица, т.е. извън населено место, където пострадалият се е движел с тъмни дрехи на пътното платно. Според неоспорените констатации на автотехническата експертиза, мястото на удара между л.а. БМВ и пешеходеца е настъпил в южната лента за движение на 1,79м от границата на пътното платно или както е обобщил експерта, пешеходецът се е намирал почти в средата на дясната пътна лента, в която се е движел автомобила попътно на посоката му на движение.

Анализът на събраните по делото доказателства потвърждава от фактическа и правна страна изводите на първата инстанция за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, обосноваващо намаляване отговорността на застрахователя. За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по смисъла на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д.

№ 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№ 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./.

По делото се установи, че инцидентът е настъпил при движение на пострадалия пешеходец извън населено място в условия на силно ограничена видимост, в тъмни дрехи и в нарушение на изискванията на чл.108 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Безспорно е, че пешеходецът се е намирал на нерегламентирано място /пътното за движение на автомобили/ на първокласен път, с което /както е посочил съдебният експерт/ е създал неочаквана опасност за възникване на ПТП в необичайно място и време, като е имал възможност да види осветяването в дясно от пътя /от над 100м/ и разполагал с време да излезе от десния банкет и осигури безопасността си.

Неговият принос, обаче неправилно е приет за по-висок в сравнение с този на водача на автомобила, чиято вина е установена с влязла в сила присъда. Категоричен е фактът, че водачът в усложнена обстановка се е движел с несъобразена скорост /над 90км/ч/. В конкретната пътна ситуация при насрещно движещ се автомобил преди да превключи на къси светлини е следвало да намали до технически безопасната скорост 50-60км/ч, в който случай според изводите на експертизата, е можел да предотврати удара с пешеходеца, ако действително е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил. Посоченото представлява утежняващо отговорността на водача обстоятелство, поради което неговият принос следва да се цени като равностоен с този на пострадалия пешеходец, допуснал от своя страна редица нарушения и поставил в риск собствената си безопасност. При този извод отговорността на застрахователя ще следва да се намали с 50%, колкото в стойностно изражение се изразява приносът на 4 пострадалият или приетото за дължимо обезщетение от 120 000лв се намали на 60 000лв.