Решение № 12 от 16.01.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Оряхово, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100692 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ул.“Опълченска“ № 24, чрез адв. В. В.-АК Враца против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев - управител, обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца, поради противоречие със закона,за осъждане на ответника, да заплати на ищцата, сума в размер на 203.00 лв., изплатена без основание по Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното изплащане и евентуално прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл.11 от Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски на осн.чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2023г. между ищцата и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, е подписан процесния договор за потребителски кредит № 804261 от 28.01.2023 г., за сума в размер на 600,00 лв., като ищцата се е задължила да върне кредита на 11 седмични вноски и срок до 17.04.2024 г.Твърди се, че общата сума, изплатена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., е в размер на 803.00 лева, като ищцата счита, че не е дължала заплащане на сумата от 203.00 лева и не дължи сумите, посочени в договора за лихва - 30.67 лева и за неустойка за непредставяне на 1 поръчител/гаранция по чл. 11 от договора в размер на 172.33 лева.

Съгласно сключения договор, ищцата е следвало да заплати сума в общ размер на 803.00 лв. за кредит в размер на 600,00 лв. Ищцата счита, че не дължи и не е дължала заплащане на каквито и да било суми над получената чиста стойност на кредита в размер на 600,00 лв.

Твърди се от ищеца, че в процесния договор за кредит са налице нищожни клаузи, които не могат да бъдат заместени по право и договорът не би бил сключен без клаузата, спазвайки изискванията на закона - то води до нищожност на целия договор.

Сочи се,че нищожността на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка влече нищожност на целия договор, тъй като не могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона, не може договорът за бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на кредитора по възмезден по дефиниция договор.

В исковата молба се сочи, че ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.З, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.З от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите. Като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се сочи, че отпуснатият на ищцата като физическо лице кредит, представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на пар.13, т.12 от ЗР на Закона за зашита на потребителите /ЗЗП/ и тя има качеството потребител по смисъла на пар.

13, т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко лице, което придобива стока или ползва услуга, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Сочи се, че доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между ищцата и ответното дружество, от което следва извод, че ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му, респективно на клаузата за неустойка.

Сочи се, че ищцата се е задължила да предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 172.33 лева при размер на кредита 600 лева. Сочи се че, така уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

Ищецът счита, че невключването на неустойката, представлява скрита лихва в ГПР, поради което е нарушен чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т. 11 и т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не 2 поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Твърди се, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, която потребителя дължи, но определени само въз основа на начислените суми за главница и лихви. Сочи се,че размерите на посочените в договора ГЛП 40,05 % /над допустимия 30%/, ГПР 47.28 % и общо дължимата сума по кредита при липса на обезпечение - 803.00 лв. /при кредит от 600,00 лева/, не съответстват на действителните такива Твърди се, че разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК е нарушена, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита.

Счита, че договорката в чл. 11 от договора за заплащане на неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Въз основа на изложеното дотук, счита, че цялото заемно правоотношение е нищожно, а оттук и целият договор за потребителски кредит е такъв, поради което претендира връщане на даденото по договора от ищеца.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез адв. Х. М.-САК, е постъпил писмен такъв.

В отговора се сочи, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на даденото по договора при обявяване на целия договор за нищожен или връщане платената сума за неустойка, при обявена за нищожна само клаузата на чл.11 от договора, уговаряща неустойка. Навеждат се доводи в тази насока.Оспорва се твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. В случая неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят 3 не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в Погасителния план Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Ответникът в отговора си сочи, че в случая договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно основание и не подлежат на реституция.

С отговора са представени и приети писмени доказателства: Искане за сключване на кредит - № 804261/28.01.2023 г., СЕФ, справка за движението и извършените плащания.

Претендират се и направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба преди съдебното заседание, пълномощникът на ищецът адв. В. В.АК Враца,поддържа предявения иск,.

За ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не се явява представител. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника адв. Х. М.-САК, прави искане за даване ход на делото, като поддържа подадения писмен отговор, както.

По делото е допуснатата съдебно - счетоводна експертизи по искане на ищеца,като заключението на вещото лице е прието и неоспорено от страните.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 28.01.2023 г. между „Сити кеш“ ООД и Г. П. К., е сключен Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., по силата на който и е предадена главница в размер на 600.00 лв., при условия посочени в договора.

От приетия Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г. е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 11 вноски за 11 седмици, по погасителен план и при падеж на първа вноска 06.02.2023 г. и краен срок 17.04.2023 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %. В чл. 5 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 47.28 %. Също така е видно, че към вноската включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора, което е разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска е посочена в размер на 73.00 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 630.67 лв., той дължи сумата от общо 803,00 лв.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури Предоставяне на безусловна 4 банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване ни договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия- При едни поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко 2 пъти размера на минималната работна заплата за стрината,При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,Да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, по които е налице неизпълнение;Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от .. Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.