Решение № 674 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201726 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. К. Х. ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-0769-000639 от 05.05.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Н. К. Х. е наложена „глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, оспорва да е управлявал автомобила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован се явява заедно с адв. А., ангажира доказателства, моли за отмяна на НП, претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, в първо заседание, се явява представител юрк. Ж.а, която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендират се със становище разноски и се прави възражение за прекомерност.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 03.12.2022г. св. В. П. изпълнявал служебни задължения като младши автоконтрольор като в служебен автомобил с рег. № ... било поставено АТСС TFR1-M 510/07 и било в режим на работа от 09,00 часа до 11, 00 часа на път ПП I-6, км. 494+910 от кв. П. к. в посока кв. В. като на 03.12.2022г. на посоченото място в посока от кв. П. к. към кв. В. в 10:51 часа с АТСС било установило движение на МПС лек автомобил Ауди А8 с рег. № ... с наказуема скорост 129 км/ч, при ограничение на скоростта в населено място с пътен знак В26 до 50 км/ч и допълнителна табела Т2- 1300 м. Нарушението било установено и заснето с АТСС TFR1-M 510/07, клип № 47231, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.

Установено е, че МПС е собственост на К. ЕООД. Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от представляващия дружеството собственик на МПС „К.” ЕООД, Б. Б. Й., че 1 автомобилът на непосочена в декларацията дата и час се управлявал от Н. К. Х., представено е копие от СУМПС, контролен талон и саморъчно изписване от Н. Х., че е съгласен данните да се използват за целите на КАТ във връзка с управлението на лекия автомобил.

АУАН е съставен на 14.02.2023г. в отсъствие на Н. К. Х., като е посочено, че покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН не е попълнена. АУАН е връчен лично на Н. Х. като в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е подал писмено възражение.

На 05.05.2023г. е издадено обжалваното наказателно постановление, което е обжалвано и в жалбата Н. Х. заявява, че не е управлявал той автомобила. В хода на съдебно следствие като свидетел се явява св. Н. С., който работил заедно със жалбоподателя и сочи, че е управлявал автомобила на 03.12.2022г. тъй като жалбоподателят не се чувствал добре, купували риба от гр. Бургас.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си противоречат. Относно свидетелските показания съдът се довери на св. В. П., тъй като показанията му се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, но подхожда скептично към показанията на св. Н. С. като се отчитат близките му отношения със жалбоподателя, това, че работят заедно. Въпреки това, чрез разпита на свидетеля се внася съмнение в обвинението към санкционираното лице Н. Х., тъй като и наказващия орган не е спазил процесуланите правила и не е разкрил автора на деянието. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице и при неизяснени в хода на административно-наказателното производство обстоятелства, в следствие на което е нарушено съществено правото на защита на Х..

По правило административно-наказателната отговорност е лична и отклонението от това правило е строго регламентирано, при изрични норми на закона и съблюдаване на формална процедура. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Видно от представените доказателства по делото управителя и законен представител на юридическото лице, собственик на автомобила, е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.

В тази декларация обаче липсва посочен ден и час, в който е бил управляван автомобила л. 9 от делото, идентична л. 41 от делото. Касае се за общо деклариране, посочен е номер на преписка обаче какво точно е било представено на декларатора за запознаване не става ясно, тъй като снимковия материал, поканата са изпратени с писмо рег. № 769р-16131/2022г. на сектор ПП ОДМВР Бургас, а в декларацията е вписана преписка 17454, което евентуално би могъл да е номера на поканата. Очевидно не може да се направи еднозначен извод за точния ден и час, за който деклараторът е попълнил декларация, а се касае за допускане на вероятности, което е недопустимо в наказателното производство. Деклараторът не е заявил дата и час, наказващият орган не е направил опит да изясни деня и часа, в който се твърди Х. да е управлявал автомобила.

Следва да се отбележи и че в представения контролен талон и копие от СУМПС и декларация под тях липсва яснота и кога Х. е дал съгласие за бъдат използвани данните му за целите на КАТ, за какъв период му е било предоставено МПС за управление и пр., а наказващия орган не е направил какъвто и да било опит да разкрие обстоятелствата от значение за отговорността му.

Обстоятелството можеше да бъде изяснено, ако поне наказващия орган беше изпълнил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и беше поканил лицето, посочено като управляващо автомобила да се яви да попълни декларация и за съставяне на АУАН. Това обаче не е сторено. Липсва дори изготвена покана до лицето Н. Х.. Без да се изясни дали в деня и часа 2 на соченото нарушение жалбоподателят е управлявал автомобила е бил съставен АУАН, който му е изпратен за връчване и е връчен, след което е било издадено и обжалваното НП.

Действително нарушителят има възможност да възрази срещу така съставения АУАН, но това е правна възможност като той е реализирал правото си на жалба срещу НП и е посочил, че друго лице е управлявало МПС. При повторно запитване от страна на съда до наказващия орган, отново не е представена покана до Х. за съставяне на АУАН, а са представени вече налични по делото материали.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това правило предвижда чл.

40, ал. 2 ЗАНН - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая не се твърди нито една от двете хипотези – нито има данни нарушителят да е бил търсен и да не е бил намерен, нито пък да е била изпратена покана и да не се яви. Не се установи изобщо да е изготвена покана до Х.. Ето защо и АУАН е издаден при нарушаване на процесуалните правила.

Обстоятелствата кой и кога е управлявал МПС, дали на 03.12.2022г. собственика го е предоставил на Х. за управление в 10:51 часа, са от значение, за да се ангажира отговорността на нарушителя, но те не са били изяснени от наказващия орган и не е възможно да бъдат попълнени пропуските в хода на съдебното следствие, в което е разпитан свидетел, който твърди да е действителният водач на МПС в датата и часа на констатираното нарушение.

В резултат на опорочената процедура по съставяне на АУАН и НП, наказващият орган съществено е нарушил правото на защита на жалбоподателя и не е установил действителния автор на нарушението, поради което и наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно подлежи на отмяна.

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 400 лева като делото не се отличава от фактическа и правна сложност, поради което съдът намира, че възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По делото обаче са представени доказателства л. 29 за платено възнаграждение в размер на 200 лева и тъй като до сумата в размер на 400 лева липсват доказателства за плащане, то следва да се присъди именно сумата в размер на 200 лева в полза на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-000639 от 05.05.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Н. К. Х., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Н. К. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 200 (двеста) лева за разноски за адвокатско възнаграждение за защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4