Решение № 80 от 29.04.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. В., 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к.

Б. бл. *, вх. *, ап. * чрез адв. П. Р. против Решение №273 от 15.12.21г. по гр.д. №1565/2021г. на РС-В., с което са отхвърлени предявените против ГД „ Г.П.“ МВР- С. с адрес за призоваване: гр. Д. ул. З.С.* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № * от 20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“ - С. за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин /ГПУ Б./, той и шофьор, лек автомобил до 9 места в сектор „Управление на собствеността“ към РД „Г.П.“ - Д. като неоснователни.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Излага се, че заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнеие“ е издадена преждевременно, в нарушение на чл.194, ал.2 КТ.

Към момента на издаване на заповедта е съществувал само съставения акт за управление на МПС след употреба на алкохол, който няма презумптивна доказателствена сила, а подлежи на доказване в съдебно заседание на общо основание. Признат е за виновен и осъден с влязло в сила споразумение за непредпазливо престъпление по чл.343б, ал.1 НК, а съгласно чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР за непредпазливите престъпления не се налага наказание уволнение. Посочва се, че тези 1 обстоятелства не са констатирани от съда и не са съобразени при постановяване на решението. Дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на работодателя, а нарушението „уронването доброто име на предприятието" е изключено като основание за дисциплинарно уволнение в чл.190, ал.1, т.4 от КТ.

Твърди се, че съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил и т.4 от Заповед № 8121з396 от 05.08.2014 год. на Министъра на вътрешните работи, в която е установена забрана за служителите на МВР да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и е с идентично съдържание на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение на закона той е наказан по чл.343б, ал.1 НК. Не може отговорността му да се утежнява само защото законовото нарушение е възпроизведено и в административен акт.

Излага се, че съдът неправилно приел в мотивите си, че извършеното от него съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, като се е позовал на решение на ВКС, което също не е съобразено с нормата по чл.203, ал.1, т.1 -13 ЗМВР.

За да обоснове тежестта на нарушението незаконосъобразно съдът е приел, че причинените материални щети от неправомерното му поведение възлизат на 3072.30 лв., без тези щети да са приети в наказателния процес, като съгласно чл.383, ал.1 НПК, определението, с което се одобрява споразумението има действието на влязла в сила присъда относно.

Посочва се, че тежките нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение са посочени в чл.203, ал.1, т.1- 16 ЗМВР, а към поведението му имат отношение случаите по т.1 и 13. Не е налице хипотезата по чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР, при която се изисква осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност, а той е осъден за непредпазливо престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Не била налице и хипотезата по чл.203, а.1, т.13 ЗМВР, която е предвидена за деяние и прояви, които не са престъпления, но са несъвместими с етичните правила. Недопустимо е по т.1 непредпазливото престъпление да не съставлява тежък случай на нарушаване на служебната дисциплина, а по т.13 същото деяние да съставлява нарушение на етичните правила, налагащо дисциплинарно уволнение.

Твърди се, че при определяне на дисциплинарното наказание, компетентният орган и съда не са оценили съразмерно и справедливо всички обстоятелства, че е млад с виеше образование, не е осъждан досега, не е наказван по Кодекса на труда, има две поощрителни писмени похвали.

Жалбоподателят не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Иска от съда да отмени решението и заповедта със законните последици и му присъди направените разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба ГД „Г.П.“-С. не е подал писмен отговор. На 22.03.2022г. от същият е постъпила писмена защита, с която е взел становище по жалбата, като я оспорва и моли съда да потвърди първоинстанционното 2 решение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания Иска присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за установено следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. КР. К. от гр.В. против ГД „ Г.П.“ – С., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Представил е писмени доказателства.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни.Представил е писмени доказателства.

Между страните по делото не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил на длъжност „домакин, той и шофьор, лек автомобил до 9 места“, по силата на трудов договор, считано от 12.04.2017г. в структурно звено ГПУ - Б. към РДГП- Д. при ГД ГП - МВР.

Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ и е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е връчена на ищеца на 20.05.2021г.

От приложеното заявление от 15.03.2021г. се установява, че на 15.03.2021г. и 16.03.2021г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Със Заповед № 4078зк-273 от

16.03.2021г., ищецът е бил командирован на 17.03.2021г. до гр. С. със служебен автомобил марка „С.“, модел „К.П.“ с рег. № *. От писмени доказателства по делото, се установява, а и не се оспорва от ищеца, че на 17.03.2021г. около 10.30ч., при управление на посоченото по горе МПС ищецът е самокатастрофирал в землището на с. М. в района на прохода „П.“ между разклона за гр. Г. и с. Г.. При извършена проверка с техническо средство „А.“ дрегер 7510 с фабричен номер *, е установено наличие на алкохол в издишания въздух от ищеца - 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско изследване. Съставени са му два АУАН. Акт №*/17.03.2021г. за установяване на административно нарушение , серия GA за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а другия АУАН е съставен заради неупражнен постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен талон от свидетелството за управление / акт за установяване на административно нарушение серия „GA" № * от 17.03.2021 г./.

Във връзка с деянието на ищеца със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0267-000047/17.03.2021г на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б“б“ от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за 3 управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От Заповед за задържане на лице с рег.№267зз11/17.03.2021г./л.37/ ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за престъпление по чл.

343б от НК.

Вследствие на причиненото от ищеца ПТП са нанесени материални щети на управлявания от него автомобил в размер на 3072.30 лева, видно от опис заключение по щета на ЗД“Б.И.“.

Със Заповед № 3283з-772/18.03.2021г. на Директора на ГДГП, е разпоредено да се извърши проверка по случая заради наличие на предварителни данни за извършено от ищеца нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ - нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ /уронване на доброто име на предприятието/ КТ. В изпълнение на заповедта, е съставена комисия, която е направила изводи, че ищецът виновно е нарушил чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ, чл. 37, т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред в ГД „Г.П.“ - МВР и нейните териториални звена и т. 4 във вр. с т. 11 от Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

Комисията е приела също, че с деянието си ищецът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 126, т. 9, предложение последно и т. 13, предложение първо от КТ, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ и т. 10 от КТ. Комисията е предложила на ищеца да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

Във връзка с назначената проверка, на 24.03.2021г. ищецът е дал обяснения, че вечерта на 16.03.2021г. е употребил алкохол, а преди лягане приел антидепресант по лекарско предписание Коаксил таблетки. Сутринта, когато станал си измил зъбите и е използвал вода за уста Лакалут Актив. Към 10.30ч., при спускане на един от завоите, поради заледяване, изпуснал управлението на автомобила. Дошли органите на МВР и РУ Г., направили му тест за алкохол с дрегер, дали му медицински талон за изследване и т.н.

Преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ с покана от 22.04.2021г. отново са поискани писмени обяснения от ищеца. Поканата е получена от ищеца на 23.04.2021г. На 24.04.2021г. ищецът е депозирал отново обяснения.

Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 20.05.2021г.

На 26.05.2021г. е била изготвена съдебна химико токсикологична експертиза по ДП № 33/2021г. по описа на ОСлС - СОП, която е дала заключение за установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца 1.54 на хиляда.

4

На 24.06.2021г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК. На 15.11.2021г. с протоколно определение по НОХД № 346/2021г. по описа на РС - К., е одобрено споразумение между РП - К. и ищеца, в качеството на обвиняем, с което ищецът се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр.с чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и глоба в размер на 300.00 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.

С решение №273 от 15.12.21г. по гр.д. №1565/21г. по описа на РС-В. са отхвърлени предявените от ищеца Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б. бл. 2, вх. А, ап. 8 против ГД „ Г.П.“ МВР- С. с адрес за призоваване: гр. Д. ул. З.С.* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № * от 20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“ - С. за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин /ГПУ - Б./, той и шофьор, лек автомобил до 9 места в сектор „Управление на собствеността“ към РД „Г.П.“ - Д. като неоснователни.

Пред втората инстанция не са представени нови доказателства и не са правени доказателствени искания.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС правна страна: намира следното от

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.