Решение № 79 от 24.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20232100101233 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от В. П. П., ЕГН ********** от *** против Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес гр.София, пл.“Света Неделя“ 6 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно проведеното срещу нея производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва от 25.05.2023г. до изплащането.

Твърди се в исковата молба, че КПКОНПИ е образувало срещу ищцата гражданско дело за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 105294.64 лева.

Производството е гледано на три инстанции, като искът е бил отхвърлен. Проверката на КПКОНПИ против ищцата е започнала през октомври 2018г., а окончателният съдебен акт на ВКС е постановен на 25.05.2023г. Ищцата заявява, че от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите и на длъжностните лица от Комисията, са й нанесени неимуществени вреди. Ищцата до ***г. е била в брак с Д. Т., който е проверявано лице от комисията, тъй като е бил обвиняем за престъпление по чл.354а НК. Комисията не е положила никакви усилия за изясняване на причинно-следствената връзка между активите, на които ищцата е собственик и престъпното поведение на Т.. Не е съобразено, че ищцата няма отношение към действията на Т., тъй като престъплението е извършено на 22.06.2018г., т.е. повече от две години след фактическата им раздяла и около 10 месеца след прекратяване на гражданския брак. Незаконосъобразни са действията на Комисията при установяване на значително несъответствие в имуществото на ищцата. От действията на ответника при образуване и водене на делото ищцата е понесла неимуществени вреди, 1 изразяващи се в гадене, главоболие, световъртеж, високо кръвно налягане, нередовен месечен цикъл, парене и болка при уриниране, отпадналост. Ищцата плачела често без причина, била раздразнителна, чувствала се неразбрана, не можела да спи, била тревожна и безпокойна. Доброто й име било публично уронено, била подложена на грубо и унизително отношение. Като узнала за делото срещу нея и за наложените обезпечителни мерки, тя изпитала силен стрес, получавала нервни кризи, сърцебиене, задух, виене на свят. Била притеснена, връхлитали я депресия и паника. Изтръпвали крайниците й, била с чести неразположения. Стигнало се до срив в личния й живот, накърнени били честта и достойнството й. Хората се отдръпнали и странели от нея. Моли искът да се уважи и да й се присъди търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Искът е по чл.2а ЗОДОВ.

Ответната КПКОНПИ /към момента КОНПИ/ е подала отговор, с който счита иска за недопустим и неоснователен. Няма акт и действие на Комисията, които да са били извършени в разрез със закона. Ищцата е проверявана като бивша съпруга на привлеченото към обвинение лице. Периодът на проверката е бил до фактическата раздяла на ищцата с обвиняемия. От действията на Комисията не са били причинени вреди. Комисията действа при обвързана компетентност и е била длъжна да започне проверка, след като е сезирана.

Проверката срещу Т. е по повод на престъпление, попадащо в обхвата на чл.108 ЗПКОНПИ и е законосъобразна. Няма акт на Комисията, с който да е нарушен законът. Установено е било несъответствие в имуществото на проверяваното лице и затова е внесено искане за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на проверяваното лице и свързаните с него лица. Съдът е допуснал обезпечението, което означава, че действията на Комисията са били приети за законосъобразни. При внасяне на иска за отнемане на имуществото са спазени законовите изисквания и не може от ответника да се търси отговорност, че е изпълнил задълженията си. Оспорва се твърдението, че ищцата е претърпяла заявените от нея вреди. Няма представена медицинска документация за здравословните проблеми. Не е установено, че ищцата е претърпяла уронване на доброто име. Не се доказва причинната връзка между действията на ответника и твърдените вреди.

В съдебно заседание пред БОС ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му, евентуално да се намали търсеното обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на предявения иск, евентуално да се намали търсеното обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От данните по делото е видно, че Бургаската окръжна прокуратура е изпратила до ответната комисия уведомление, че на 02.04.2018г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.354а, ал.1 НК, като лицето Д. С. Т. е било привлечено като обвиняем. С протокол от 25.10.2018г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д. С. Т.. След като е извършила преценка, че са налице предпоставките, визирани в закона комисията е взела решение да се внесе искане в ОС-Бургас за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу проверяваното 2 лице. С определение № 1884 от 08.10.2019г. на БОС по ч.гр.дело № 1513/2019г. съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ против Д. С. Т. и В. П. П. и е издадена обезпечителна заповед.

С решение № 103 от 22.01.2020г. на ответната комисия е прието, че са налице предпоставките на чл.141 вр. чл.144 вр. чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. чл.151 ЗПКОНПИ и следва да се внесе искане в ОС-Бургас за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 105294.64 лева от Д. С. Т. и В. П. П. /бивша съпруга на Т./.

На 27.01.2020г. от КПКОНПИ е внесена искова молба в БОС, по която е образувано гр. д. № 239 по описа на БОС за 2020 г. с предмет предявен иск с правно основание чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ против Д. С. Т. и В. П. П. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 105294.64 лева, от които 15200 лева да се отнемат от двамата ответници заради отчуждени МПС-та, а само от В. П. П. да се отнемат лек автомобил “Ауди А6 Авант Куатро“, рег. № *******, с оценка 8500 лева и сумата от 21093 лева, представляващи вноски и изплатени лихви по банкови депозити.

С решение № 260036 от 09.03.2022г. на БОС по гр.дело № 239/2020г. така предявеният иск е бил изцяло отхвърлен. Прието е от съда, че за целия проверяван 10годишен период е налице несъответствие между нетните доходи и разходите за придобиване на активи в размер на 53258.60 лева, което не може да се окачестви като значително по смисъла на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, тъй като не надхвърля прага от 150000 лева. Решението е потвърдено от АС- Бургас с решение № 120 от 30.06.2022г. по в. гр. д. № 162/2022г. на БАС и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1243 от 25.05.2023г. на ВКС по гр. д. № 3866/2022г.

С определение от 23.06.2023г. по ч. гр. д. № 1513/2019г. предвид отхвърляне на предявения иск с влязло в сила съдебно решение и отпадане на причината, поради която е допуснато, обезпечението е отменено.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани двама свидетели. Св.П., баща на ищцата, е заявил, че тя е била в брак със съпруга си и до 2017г. двамата са живеели заедно.

След това се развели и свидетелят я е приел да живее в неговия апартамент, като й оказал подкрепа след развода. Ищцата работила при свидетеля в неговия бизнес, като той й помагал при отглеждането на децата. През 2019г. станало ясно, че КПКОНПИ е завела дело срещу ищцата и бившия й съпруг. Оттогава В. започнала да страда от главоболие, притеснявала се и се чувствала зле. Свидетелят я отстранил от хотела, където тя работела, понеже мислел, че тя ще му донесе неприятности и ще му отнемат бизнеса. Ищцата си останала вкъщи, но била подкрепяна финансово от баща си, който й давал и средства, за да заплаща тя на наетите по делото адвокати. Съдебното производство продължило четири години. От медицинските прегледи се установило, че В. има мигрена и главоболието й продължавало. Свидетелят от притеснение да не му бъде отнет бизнесът, го прехвърлил на своя син и така лишил дъщеря си от всички имущества, които притежава. Заявява, че той и дъщеря му били във влошени отношения през цялото време, докато се водело делото от 3

КОНПИ. Отношенията им се влошили след завеждане на делото, понеже свидетелят не бил наясно как стоят нещата и обвинявал дъщеря си, че е допуснала това да се случи. Според свидетеля, заради делото дъщеря му имала постоянни главоболие, повръщане и била нервна.

Не можело да се разговаря спокойно с нея, понеже крещяла и приканвала да я оставят на мира. Св.Т.-Ж.е дългогодишна приятелка на В. и е заявила, че ищцата е била много весел и щастлив човек, обичала да излиза, ходела по екскурзии. След това се разделила със съпруга си, защото разбрала за начина му на живот, когато в жилището бил направен обиск и намерени наркотици. Развела се с него и заживяла в апартамента на родителите си.

Започнала да работи в техния хотел. След развода се възстановила емоционално, била пак щастлива, започнала връзка с друг човек, здравето й било добро. Към края на 2019г. настъпила рязка промяна в поведението й – не си вдигала телефона, не искала да разговаря, отбягвала срещи със свидетелката. Когато свидетелката отишла в дома й, видяла, че В. е много разстроена, не била спала няколко нощи, ноктите й били изгризани, а косата чорлава, била по нощница. Обяснила, че срещу нея се води дело от КОНПИ за много пари. Плачела през цялото време и трудно обяснявала какво точно се е случило. Двете започнали да ходят по банки и учреждения, за да търсят извлечения от счетоводства по повод някакви договори.

Родителите й отначало я поддържали, наели адвокати, но когато делото се проточило, се появило напрежение между тях и В.. Баща й я изгонил от фирмата и забранил да идва в хотела, понеже се срамувал от нея, защото всичко се било вече разчуло. В. си стояла само вкъщи и не излизала никъде. Общувала единствено със свидетелката и децата си. Имало периоди, в които отслабвала от притеснение. Не излизала никъде, постоянно плачела.

Страдала от хронично главоболие, което й пречело да спи, цикълът й закъснявал редовно, имала проблеми и с уринирането. Пиела постоянно успокоителни и хормонални хапчета.

При така събраните доказателства от правна страна съдът намира следното:

Предвид естеството на производство по отнемане на незаконно придобито имущество, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не действа в условията на обвързана компетентност от органите на прокуратурата. Според разпоредбата на чл.107, ал.1 ЗПКОНПИ комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според чл.108, ал.1 ЗПКОНПИ проверката по чл.107, ал.2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за съответното престъпление. Съгласно чл.110, ал.1 от закона проверката в случаите по чл.108, ал.1-3 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от наблюдаващия досъдебното производство или преписката прокурор до директора на съответната териториална дирекция. Уведомлението от прокуратурата до комисията е обаче само законен повод за образуване на проверката, като въз основа на него ответникът може да вземе или да не вземе решение за внасяне пред съда на мотивирано искане за отнемане на имущество. Комисията следва да направи самостоятелна проверка чрез събиране, анализ и оценка на предвидените в закона доказателства относно имущественото състояние на проверяваното лице, като дейността й 4 не е само чисто административна, а включва и дейност като особена юрисдикция, когато взема решенията за внасяне на мотивирано искане. Според закона /чл.140, ал.2 ЗОНПИ/, след приключване на проверката, комисията приема решение или за прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито или за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Следователно, комисията има право на избор, поради което изобщо не може да се поставя въпроса за обвързана компетентност. Тя е длъжна да образува проверка когато лицето е привлечено като обвиняем, но след приключване на проверката трябва да прецени дали данните по преписката сочат на необходимост от предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество.