Решение № 409 от 26.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20212120106208 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД и чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод искова молба от А. В. Д.а, представлявана в производството по делото от адвокат М., срещу В. Я. К. и Г.

Д. К. за осъждане на ответниците да платят на ищцата сумата 7 200 лева, представляваща обезщетение за периода от 05.08.2016 година до 05.08.2019 година за това, че не е получавала доходи от закупения от нея апартамент, поради непредаване владението на имота от ответниците, в размер на 200 лева на месец, както и за осъждане на ответниците да платят на ищцата сумата 1 200 лева, представляваща обезщетение в размер на неполучения наем за имота за периода от 05.08.2019 година /денят на влизане в сила на решението за обявяване на предварителен договор за окончателен/ до 17.01.2020 година, когато ищцата била въведена във владение на имота, чрез адвокат – пълномощник, в размер на 200 лева месечно.

Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че на 21.05.2005 година сключила с ответниците предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град Бургас, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата за сумата 70 000 лева, платени изцяло от нея при сключване на предварителния договор. Съгласно т. 7 от договора прехвърлянето на собствеността трябвало да стане в срок от един месец от датата на сключване на договора. Тъй като продавачите не й предали владението на апартамента и не й прехвърлили 1 правото на собственост тя предявила иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. С решение № 369 от 09.11.2017 година, постановено по гражданско дело № 415 по описа на Бургаски окръжен съд за 2007 година предварителният договор бил обявен за окончателен. С решение № 14 от 29.03.2018 година, постановено по гражданско дело № 24 по описа на Бургаски апелативен съд за 2018 година посоченото решение е потвърдено, а решението на Бургаски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение № 656 от 05.08.2019 година, постановено по гражданско дело № 4293/2018 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.

Ищцата излага още, че след като било постановено решението на Апелативен съд – Бургас тя се снабдила с изпълнителен лист въз основа на който е образувано изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител Т.М. рег. № 803 на КЧСИ с район на действия района на Бургаски окръжен съд. На 17.01.2020 година била въведена във владение на посочения недвижим имот чрез неин пълномощник – адвокат. Ищцата твърди, че за периода от 21.07.2005 година, на която дата е изтекъл едномесечния срок за прехвърляне правото на собственост по отношение на имота съгласно договора, до 05.08.2019 година, на която дата е влязло в сила решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, ответниците са ползвали жилището и сумата, платена като продажна цена, а тя понесла вреди поради невъзможността да ползва имота.

В исковата молба от името на ищцата е изложен правен довод, че при това положение за посочения период ответниците са ползвали неоснователно чужд имот, а тя е била лишена от правото да ползва своя имот като собственик. Конкретизира, че е била лишена от възможността да получава доходи от този имот под формата на наем, тъй като била лишена от фактическа власт върху имота поради поведението на ответниците. В уточнението на исковата молба посочва, че ответниците са получили продажната цена, но са продължили да ползват апартамента и след това.

Поради това ищцата счита, че за ответниците е възникнало задължение да й върнат това, с което са се обогатили неоснователно за нейна сметка, до размера на обедняването й, който тя определя в размер на дохода от наем, който би получила и то за периода, за който това вземане не е погасено по давност – от 02.08.2016 година до 05.08.2019 година.

По отношение на втория предявен иск ищцата излага, че за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение /05.08.2019 година/ до датата на въвода /17.01.2020 година/ е налице петмесечен период, в който ответниците са знаели, че предварителния договор за продажба е обявен за окончателен и тя е собственик на имота, но виновно и противоправно не й предоставяли владението на имота. От името на ищцата в исковата молба е изложен правен довод, че по този начин ответниците й причинили непозволено увреждане, като и претърпяната вреда е в размер на месечния наем за периода.

Предвид изложената фактическа обстановка и правни доводи ищцата, 2 предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, ищцата е поискала допуска не съдебна експертиза, вещото лице по която да даде оценка на пазарния наем на имота.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от писмения отговор, ответниците, чрез процесуалния си представител – адвокат М. К., дават писмен отговор на предявения иск. Процесуалният представител на ответниците излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на претенциите. По отношение на иска, основан на твърдения за наличие на състав неоснователно обогатяване в писмения отговор е посочено, че ищцата не е придобила качеството на собственик на имота със сключване на предварителния договор за окончателен, а с влизане в сила на съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Уточнява, че в хода на производството ищците не са получавали покана за заплащане на граждански плодове. Отделно от това ответниците излагат, че за посочения в исковата молба период не само че не са се обогатили от ползване на имота, но и са заплащали данъци за имота, както и са извършвали подобрения, които трайно са увеличили стойността му.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че в случай, че претенцията бъде приета за основателна, ответниците правят възражение за прихващане на тази сума със сума в размер от 820 лева, платена за дограма и сумата 711, 72 лева, представляваща общ размер на данъци, платени за периода от 2016 година до месец август 2019 година. В молба за уточнение на предявения иск ответниците посочват, че ремонта на дограмата извършили през месец октомври 2005 година. Ремонта бил наложителен и необходим за запазване на имота. В молбата за уточнение на възраженията за прихващане задълженията за местен данък са конкретизирани по размер по години и по титуляр. В тази насока в писмения отговор е посочено още, че за поддръжката на имота през описания в исковата молба период говори факта, че на 27.04.2020 година ищцата продава имота за сумата 75 000 евро на сина и дъщерята на ответниците.

По отношение на втория иск за заплащане на обезщетение за периода след влизане в сила на съдебното решение в писмения отговор е посочено, че искът е неоснователен, тъй като били в преговори с процесуалния представител на ищцата за обратно изкупуване на имота, което със случило на 27.04.2020 година.

По тези подробно изложени фактически твърдения и правни доводи ответниците са поискали предявените искове да бъдат отхвърлени. Към писмения отговор са приложени писмени доказателства и е поискано допускане до разпит на двама свидетели.

В съдебно заседание на осн. чл.214 от ГПК е направено и прието увеличение на размера на иска, като искът за периода от 05.08.2016 г. до 05.08.2019 г. следва да се счита за предявен до размера от сумата 12 750 лв.

В съдебно заседание на осн. чл.214 от ГПК е направено и прието увеличение на размера на иска, като искът за периода от 05.08.2019 г. до 3

17.01.2020 г. следва да се счита за предявен до размера от сумата 2050 лв.

Съдът намира, че действително не е съобразено от страна на процесуалния представител обстоятелството, че са предявени два иска, като в съдебно заседание е посочил общо размера на увеличението, което е до сумата от 14 800 лв., но съдът намира, че размерът на исковете е уточнен, съобразявайки и приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която посочва размерът на месечния наем на процесния имот за процесния период, вкл. и за всеки месец.

Следва да се отбележи, че в рамките на отделяне на спорното от безспорното, в първото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е направил уточнение на исковите претенции, по – конкретно по отношение на първата, която следва да се счита предявена за периода от момента на сключване на предварителния договор до момента, в който е влязло в сила решението на съда, с който е обявен предварителния договор за окончателен, тоест от 05.08.2016 г. до 05.08.2019 г. Посочен е и периодът, за който се търси обезщетение по вторият иск - 05.08.2019 г. до 17.01.2020 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.06.2005 г., по силата на който Г. Д. К. и В. Я. К. продават на купувача А. В. Й. своя недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*********-състояща се от сутерен, партер, три жилищни стажа и един мансарден жилище етаж, изградена в дворно място с площ от 285 кв.м./двеста осемдесет и пет кв.м./ съставлявало имот с пл.№***, за който имот, заедно с имот №* е отреден съсобствен парцел * в кв.54 по плана на ЦГЧ-Бургас и който апартамент є разположен на първи жилищен етаж от описаната по-горе страда на площ -за апартамента-от 89.34 кв.м./осемдесет и девет цяло и тридесет и четири стотни кв.м., при граници: север- „Монолит“ ООД, ИЗТОК- коридор, юг-калканен зид и запад ул. „К.Ф.“ ведно със съответната част от общите части на сградата в същата част от правото на строеж на терена, за сумата от 70 000 лв., която продавачите са получили напълно и в брой от купувача в деня на подписване на предварителния договор. В чл.7 от договора било уговорено владението на имота да бъде предадено от продавачите на купувача в тридневен срок от прехвърлянето на собствеността с нотариален акт. Прехвърлянето на собствеността на индивидуализирания имот следвало да стане в едномесечен срок от датата на предварителния договор.

По делото е представено решение №**от 09.11.2017 г. по гр.д.№**от 2007 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е обявен за окончателен описания по – горе предварителен договор. С решение от 29.03.2018 г. на Апелативен съд – Бургас е оставено в сила първоинстанционното решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен. С определение от 05.08.2019 г., което е влязло в сила от същата дата, решението на Апелативен 4 съд – Бургас не е допуснато до касационно обжалване.

По делото е представен нотариален акт №** г. на нотариус Н.М., с който А. В. Й. продава на Д.Г.К.. и Б.Г.К.. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, който обект представлява именно този, по повод на който е бил сключен и предварителния договор.

По делото е представена квитанции за заплащане по направена поръчка за изработка в размер на общо 820 лв. за дограма. Представени са и приходни квитанции за периода от 15.11.2017 г. до 30.06.2017 г. до 31.10.2019 г. за заплащане на местни данъци за имота, по повод на който е бил сключен описания по – горе предварителен договор.

По делото е разпитан свидетел.

От показанията на св. Д. К., син на ответниците, се установява следното:

Направил е смяна на дограмата в стаята, която била всекидневна в апартамента. Дограмата не била добра и дал идеята за алуминиева дограма.

Направили и други подобрения на терасата. На три пъти било правено плащането за дограмата, като свидетелят мисли, че баща му заплатил 820 лв.

След като излезнало окончателното съдебно решение през 2019 г., родителите му не освободили жилището, тъй като били болни. Свидетелят решил да купи имота, за да не се налага да го напускат неговите родители. В край на сметка, апартаментът бил освободен и предаден на ищцата. Впоследствие апартаментът бил продаден на него и на сестра му. Докато не се е произнесъл ВКС, всички данъци за имота били заплащани от родителите на свидетеля.