Решение № 2470 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100506592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №208/04.01.2024г., постановено по гр.дело №62396/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в, е признато за установено по предявените от "Топлофикация София"ЕАД с ЕИК:831609046 срещу Б. Б. Д. с ЕГН:**********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 169,90лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №22 в гр.София, ж.к.„********* ет.8, абонатен №4*********, за периода 01.03.2019г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 33,92лв.- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 27.06.2022г. и сумата от 13,62лв.главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2019г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2022г. по ч.гр.д.№38994/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като са отхвърлени исковете за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над уважения размер до сумата от 272,42лв. и за периода 01.05.2018г.- 28.02.2019г. включително, мораторна лихва върху нея за сумата над уважения размер до сумата от 61,94лв. и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 3,20лв. за периода 31.07.2019г.- 27.06.2022г., предмет на същата заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 46,50лв.

1 разноски за заповедното производство и 201,50лв. разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника 152лв. съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта с която исковете са уважени е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди, че погасени по давност са всички вземания с настъпил падеж преди 20.07.2019г., предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 20.07.2022г. Твърди също така, че техническият преглед на общия топломер в абонатната станция на сградата е изтекъл на 10.10.2019г.- две години след извършване на последния преглед на 10.10.2017г. и от 10.10.2019г. е технически негоден да извършва измерване. Едва на 04.06.2020г. общият топломер бил подменен с нов и годен за измерване такъв, поради което претенцията на ищеца за периода след 10.10.2019г. била недоказана.

Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство в подадения в срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната инстанция.

В законовоустановения срок е подадена и частна жалба от ответника срещу определение на СРС №13927/29,03,2024г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че адекватната и компетентна защита на лицата обърнали се към адвокат, не може да бъде оценена с минимума на съответния хонорар, който бил въведен с цел да се пресече нелоялната конкуренция и изкуственото завишаване на хонорарите. За да бъде получена от клиента качествена адвокатска защита, хонорарът следвало да бъде два до три пъти над размера на минималния. Моли определението да бъде отменено и адвокатския хонорарприсъден изцяло в рамките на определените на ответника разноски.

Ищецът е подал отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли определението на СРС по реда на чл.248 ГПК да бъде потвърдено. Твърди, че първостепенният съд правилно е определил размера на адекватното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, приема следното:

По въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

По отношение на процесните вземания е приложима кратката тригодишна погасителна давност, доколкото същите по дефиниция са периодични плащания. Давността започва да тече за всяко отделно вземане от падежа му. В случая за процесния период приложими са Общите условия, одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016г., съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно за настъпването на падежа на всяко едно от претендираните вземания не е необходима изрична покана, а същото става изискуемо 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася плащането.

Принципно вземанията с падеж преди 20.07.2019г. /три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК/ да са погасени по давност. Жалбоподателят обаче не отчита правилно възприетото и интерпретирано в обжалваното решение обстоятелство, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр.28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./, от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.34/9.04.2020г./ чл.3, т.2 е изменен- отпадат думите "и други срокове", а в параграф 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./ е предвидено, че сроковете по чл.3, т.1 и т.2 /спрени от обявяването на извънредното положение/ продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. По силата на горепосочените законови разпоредби от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давността за процесиите вземания не е текла и към давностния срок от три години следва да се добавят общо 69 дни. Следователно към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 20.07.2022г., са погасени по давност само вземанията с настъпил падеж преди 12.05.2019г. Вземането за главница за топлинна енергия за м.03.2019г. е падежирало на 15.05.2019г. и не е погасено по давност, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд.

Не може да бъде възприето и виждането на жалбоподателите относно годността на общия топломер да измерва доставената в сградата топлинна енергия. Сам по себе си фактът на неизвършване в срок на периодичния технически преглед не води автоматично до негодност на уреда, а последваща проверка с положителен резултат относно годността 3 санира този пропуск.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.

По частната жалба срещу определението по реда на чл.248 ГПК:

Настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното определение относно размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Възнаграждение в размер на 900 лева предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, както и размера на исковете, е очевидно неадекватно. Определеният от СРС размер от 400 лева съответства на горепосочените критерии и се явява справедливо. Поради това обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски за въззивната инстанция. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №208/04.01.2024г., постановено по гр.дело №62396/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в в обжалваната му част.

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №13927/29.03.2024г.,

№62396/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в. постановено по гр.дело

ОСЪЖДА Б. Б. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/– разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5