Определение № 2442 от 13.07.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2442 гр. Перник, 13.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720107340 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, образувано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД срещу С. Т. П..

С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 ГПК - влизане в сила на заповедта за изпълнение и снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на субективното си материално право, което е и правният интерес от предприетата защита.

Удовлетворяването на този интерес с влизане в сила на заповедта за изпълнение прави безпредметно воденето на исково производство. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството по предявения установителен иск /чл. 124, ал. 1 ГПК/. Съдът следи служебно за наличието й по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. Поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е наличието на правен интерес, образуваното исково производство за установяване на задълженията е недопустимо.

При служебна проверка на исковата молба съдът констатира, че същата е недопустима. Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.

415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото производство не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл и Определение № 163/04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г. на ВКС, II т.о.

Видно от електронното заповедно производство, длъжникът е бил търсен на адреса му в гр. Перник, трикратно в рамките на над един месец, но не е бил намерен на адреса, нито е било намерено лице живеещо на адреса и съгласно да получи В тази връзка е било залепено уведомление, като длъжникът не се е явил да получи съдебните книжа. Не е установена негова месторабота, за връчване чрез работодател.

На осн. чл. 415, ал. 1 ГПК съдът дава указания за предявяване на иск в лимитативно изброените в съответната разпоредба случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника 1 при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. Необходимо е да са налице двете кумулативни предпоставки в цитираната разпоредба – връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, както и наличие на надлежно удостоверени данни, че длъжникът не живее на адреса.

Законът предвижда „сигурното“ удостоверяване /да е удостоверен след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението/ само на факта, че лицето не живее на адреса, а не на факта че живее там.

По делото не са събрани конкретни данни длъжникът да не живее на посочения адрес.

Изложеното мотивира извод на настоящия състав, че в процесния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила и са били налице предпоставките за уважаване на искането за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, инкорпорирано в заявлението по чл. 410 ГПК по образец. С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение настоящият установителен иск се явява недопустим поради липса на правен интерес, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява годно изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК, поради което производството следва да бъде прекратено, а на ищеца – указана възможността да поиска пред заповедния съд издаване на изпълнителен лист за вземането срещу длъжника.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК като недопустимо производството по гр. д. № 7340/2026 г. на РС Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2