Определение № 1280 от 07.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1280 гр. Велико Търново, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500793 по описа за 2024 година

Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на К. М. М., чрез пълномощника й адвокат М. И., срещу Определение № 1076 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1627/2024 г. на Районен съд- Г.Оряховица, с което е била върната исковата молба, подадена от К. М. М. срещу М. Н. М. да се приеме за установено, че не му дължи заплащането на 300 лв. – издръжка за месец март 2024г. за детето им М. М. М. и прекратява производството по делото. Излага подробни съображения за неговата неправилност, като счита, че за нея бил наличен правния интерес от установяване недължимост на сумата за издръжка, поради извършено плащане преди образуваното изпълнително дело. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Производството е образувано по предявен иск от К. М. М. срещу М. Н. М. да се приеме за установено, че не му дължи заплащане на издръжка на детето им М. М. М. за месец март 2024 г. поради извършено плащане. В исковата молба са наведени твърдения, че е извършено погасяване на дължимата за този месец издръжка чрез плащане по банков път на 05.03.2024 г., 01.04.2024 г. и 09.04.2024 г., но е образувано изпълнително дело за събирането й въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2024 г.

В исковата молба се излагат неясни твърдения за одобрена на 20.03.2024г. съдебна спогодба по гр.д. № 2517/2023г. на ГОРС, по силата на която К. М. се задължила да заплаща на детето си М. М. действащ със съгласието на баща си М. М. ежемесечна издръжка от 300 лв., от които 235 лв. ще превежда по сметката на бащата и 65 лв. по сметката на детето.

Твърди, че с извършените плащания на 5.3.2024г., 1.4.2024г. и 9.4.2024г. било погасено 1 задължението й за издръжка на детето за месец март 2024г.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за първоинстанционен съдебен акт, допустима е и подлежи на разглеждане. обжалване на

Същата се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място, кредитор по вземането за издръжка е детето М. М., а не бащата М.

М., който е посочен като ответник по предявения установителен иск. Поради това и съдът приема, че с оглед на страните по одобрената на 20.03.2024г. съдебна спогодба по гр.д. № 2517/2023г. на ГОРС, за майката липсва изобщо правен интерес от установяване спрямо бащата на недължимост на издръжката, която тя се е задължила да заплаща на детето. В случая без значение е уговорения начин на плащане на самата издръжка – безспорно същата е в полза на детето, независимо каква част от нея се заплаща по сметка на бащата и друга по сметка на детето, още повече че самият кредитор М. М. М. не оспорва извършените плащания на 5.3.2024г., 1.4.2024г. и 9.4.2024г. от К. М., за издръжката му за месец март 2024г.

На следващо място, съдебните изпълнителни основания – каквото е утвърдената съдебна спогодба между страните по гр.д. № 2517/2023г. на ГОРС, се ползват със сила на пресъдено нещо, която изключва възможността да се оспорва изпълняемото право въз основа на факти, преклудирани от нея. Така по правилото на чл.439, ал.2 от ГПК при съдебно изпълнително основание длъжникът може да оспори изпълняемото право само чрез отрицателен установителен иск, който може да бъде основан само на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо /настъпили по правило след нейното възникване/ - според чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Плащането от ищцата в хода а образуваното изпълнително дело на задължението й за издръжка към детето й за м.март 2024г., извършено от нея на 5.3.2024г., 1.4.2024г. и 9.4.2024г. не представлява такъв факт, от който ищцата да черпи правен интерес за предявения установителен иск. Образуавното срещу нея изпълнително дело също само по себе си не представлява такъв факт, който да обосновава на правния й интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като именно плащането на задължението в хода на изпълнителното производство е основание за прекратяването му за това вземане по чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Предвид изложените мотиви атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1076 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1627/2024 г. на Районен съд- Г.Оряховица, с което е била върната исковата молба, подадена от К. М. М. срещу М. Н. М. да се приеме за установено, че не му дължи заплащането на 300 2 лв. – издръжка за месец март 2024г. за детето им М. М. М. и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок в от връчването му при наличие предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3