Определение № 190 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500063 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.

53 Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Галина Кръстева против разпореждане № 11813 от 21.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № № 5885/2023г. по описа на Районен съдБургас, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против длъжника Г. Н. К., с ЕГН:

**********, с адрес:**** за сумата от 27.31 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за потребителски кредит № 40009811745 от 30.05.2022г.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосоченото вземане. Счита, че съдът неправилно е приел, че договорът за кредит е недействителен по съображения, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Намира, че не са налице сочените в обжалвания съдебен акт основания за недействителност на процесния договор за кредит, за което излага подробни съображения. Заявява, че ГПР не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 от ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. По подробно изложените в жалбата доводи моли обжалваното разпореждане да бъде отменено в атакуваната му част, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за вземането за договорна лихва. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство за платена държавна такса от 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв..

1

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Н. К. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на основание договор за потребителски кредит № 40009811745 от 30.05.2022г. и споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В заявлението си кредиторът е посочил, че към сключения между страните договор за потребителски кредит /видно от съдържанието му - за предоставяне в заем на сумата от 200 лв./, длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ по които се е задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение от по 80 лв. или общо в размер на общо 160 лв. По силата на пакет „Фаст“ длъжникът е получил приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, а по силата на пакет „Флекс“се твърди, че длъжникът има право на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава, като падежът на последната вноска е настъпил на 01.01.2023г.,като се претендира издаване на заповед по чл. 410 от ГПК както за дължимата главница, договорна лихва и лихва за забава, така и за уговореното възнаграждение за закупения пакет за допълнителни услуги и за разходи за извънредно събиране на вземането.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от 21.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на искането за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща главница, сумата от 34.11 лв.- лихва за забава от 01.01.2023г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата общо от 26.57лв., представляваща направените в заповедното производство разноски.

С разпореждане от 21.11.2023г. заповедният съд е отхвърлил заявлението з а сумата 27.31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2023 г., сумата 80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата 80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 30 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2022 г. и сумата 30,06 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.07.2022 г. до 01.01.2023 г. както и за присъждане на разноски, направени в заповедното производство в размер разликата между присъдената на това основание сума от 36.47 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 205 лв.

Предмет на въззивно обжалване, съгласно изричното посочване на жалбоподателя е разпореждането, в частта, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК по отношение на вземането за сумата 27.31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2023 г.

2

Заповедният е мотивирал отказа си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК по отношение на договорната лихва, по съображения, че претенцията противоречи на добрите нрави. Аргументирал се е,че тъй като в договора е уговорена годишна лихва в размер 40,70 %, същата е в противоречие с добрите нрави, поради прекомерния размер на това задължение с оглед размера на главницата и периода, за който е предоставена сумата. С тези мотиви районният съд е приел, че като противоречаща на добрите нрави тази уговорка за размера на възнаградителна лихва от договора е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция досежно отказа за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за вземането за договорна възнаградителна лихва, като ги намира за неправилни, по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В настоящия случай процесният договор за кредит, от който произтича вземането е сключен при действието на ЗПК, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. В сега действащия ЗПК, приложим към процесния договор за кредит няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на възнарадителната лихва. Същата безспорно представлява очаквана печалба на кредитора и като такава съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максимумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40.70 %, при ГПР 47.04 %, който не надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, Ето защо доводите за наличие на недействителност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.

По горните съображения, разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането за договорна възнаградителна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на 3 заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за това отхвърлено вземание.

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред въззивната инстанция - за платена държавна такса в размер на 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 11813 от 21.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № № 5885/2023г. по описа на Районен съд-Бургас , В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против длъжника Г. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес:**** за сумата от 27.31 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за потребителски кредит № 40009811745 от 30.05.2022г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, против длъжника Г.

Н. К., с ЕГН: **********, с адрес:**** за сумата от 27.31 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за потребителски кредит № 40009811745 от 30.05.2022г., както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4