Решение № 9886 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9886 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110120062 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на т. 7 във вр. с т. 6 от Договор за потребителски кредит от 31.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 592,02 лева при непредоставяне на обезпечение поради противоречието й с добрите нрави и като противоречаща на нормите на чл. 143, ал. 1 и 146 ЗЗП.

Предявени са насрещни осъдителни искове от „София Комерс Кредит Груп“ АД срещу Н. Л. Р. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по погасителния план), ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на насрещната искова молба – 02.06.2023г., до пълното погасяване на претендираното вземане.; 123,44 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по погасителния план), както и 33,77 лева, представляващо обезщетение за забава върху просрочените вноски по кредита за периода от 01.12.2022г. до 02.06.2023г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 31.10.2022г. е бил сключен Договор за потребителски кредит между „София Комерс Кредит Груп“ АД – като заемодател и Н. Л. Р. като заемополучател, за сумата в размер на 1000 лева, при ГПР - 49,89 % и ГЛП - 41,16 %.

Твърди, че съгласно т. 6 и т. 7 от сключения договор заемополучателят следва да предостави на заемодателя едно от изброените в т. 6 обезпечения, като при непредставянето му в тридневен срок от подписване на договора за кредит дължи заплащането на неустойка в 1 размер на сумата от 592,02 лева, разсрочена на 6 месечни вноски, всяка в размер на 98,67 лева. Счита, че клаузата на т. 7 е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител. Изложени са подробни доводи, че клаузата на т. 7 от Договор за потребителски микрокредит от 31.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 592,02 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП. Предвид изложеното иска да бъде установено, че клаузата на т. 7 във вр. с т. 6 от Договор за потребителски кредит от 31.10.2022г. е нищожна, поради което не дължи неустойка в размер 592,02 лева поради нищожността на клаузата, с която е уговорена.

Счита, че доколкото клаузата, уреждаща заплащане на неустойка за непредставено обезпечение по заема се явява нищожна то дължи погасяване на отпуснатия й кредит в размер на 1123,44 лева, от които 1000 лева- главница по задължението и 123,44 лева, лихва по кредита за периода от 30.11.2022г. - 30.04.2023г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който признава предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит от 31.10.2022г., както и съдържанието на т. 7 от същия и твърденията, че посочената клауза е нищожна. Искането към съда е да уважи предявения иск като основателен и да възложи на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските в тежест на ищеца. Моли съда да уважи предявения иск като постанови решение по реда на чл. 237 ГПК и да му присъди направените в производството разноски.

В срока за отговор „София Комерс Кредит Груп“ АД предявява насрещни осъдителни искове срещу Н. Л. Р. за заплащане на сумата в размер на 1000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по погасителния план), ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане.; 123,44 лева, представляваща изискуема договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по погасителния план), както и 33,77 лева, представляващо обезщетение за забава върху просрочените вноски по кредита. Поддържа, че на 31.10.2022г. ищецът „София Комерс Кредит Груп“ АД и ответникът по настоящия насрещен иск Н. Л. Р. са сключили Договор за потребителски микрокредит от разстояние на стойност 1000 лева, като съгласно т. 1 от договора Н. Л. Р. се задължила да върне получената в заем главница от 1000 лева на 6 равни вноски, заедно с фиксирана годишна договорена лихва от 41,16 % или общо сумата от 1123,44 лева. Видно от т. 3 от договора сумата от 1123,44 лева следвало да бъде заплатена от Н. Р. на 6 равни вноски от по 187,24 лева всяка, представляващи сбор от договорна лихва и главница. Предвид извършеното с писмения отговор по чл. 131 ГПК признаване на иска на Н. Л. Р. за нищожност на клаузата на т. 7 от процесния Договор за 2 кредит, уреждаща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, такава не се дължала. Посочва, че въпреки че с първоначалната искова молба, ответникът по настоящия насрещен иск е признал, че дължи заплащане на главницата и договорната лихва в общ размер на 1123,44 лв., към настоящия момент не били постъпили никакви плащания за погасяване на задълженията по кредита. Навежда твърдения, че съгласно т. 5 от Договора „При просрочие в заплащането на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законна лихва за забава върху просрочената сума.

Размерът на дължимата законна лихва за забава бил променлив и се определял с постановление на Министерски съвет за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, с оглед на което ответникът по насрещния иск следвало да заплати на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, определена чрез електронен калкулатор - www.calculator.bg, съобразно датата следваща падежа на всяка отделна неплатена вноска и датата на депозиране на насрещния иск - 02.06.2023г. и съобразно размера дължим по всяка неплатена вноска, дължимото обезщетение за забава било в общ размер на 33,77 лв. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Н. Р. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни.

Посочва, че липсата на постъпили плащания съгласно предоставения й погасителен план към договора е вследствие неизправното поведение на кредитора спрямо нея и неизвестния за Н. Р. до 02.06.2023г. реален размер на сумата за пълното погасяване на задължението й . С оглед на което поддържа, че не дължи неустойка за забава, а само сумата в размер на 1000 лв., представляваща главница по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави.

По предявените насрещни осъдителни искове в тежест на ищеца е да докаже: сключване на договор за заем, предоставяне на заетата сума, размер на възнаградителната и мораторна лихва.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че че между страните е сключен Договор за потребителски кредит на 31.10.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 41,16 % 3 и ГПР - 49,89 %, както и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от представения препис от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г. Съгласно договора отпуснатият заем е в размер на 1000 лева със срок от 6 месеца при 41,16 % фиксирана годишна лихва, 0,1128 % лихва на ден и годишен процент на разходите от 49,89 %. В пар. 1 от договора е посочено, че общата сума за погасяване е в размер на 1123,44 лева.

Съгласно пар. 3 от договора потребителят се задължава да върне на кредитора предоставения потребителски кредит от разстояние в размер на 1000 лева, на 6 равни месечни вноски всяка в размер на 187,24 лева, дължими на всяко 31-во число на съответния месец.

От представената разписка за извършено плащане № 2000000324667824 от 31.10.2022г. се установява, че сумата е преведена в полза на Н. Р..

Съгласно пар. 6 от договора в тридневен срок от сключване на настоящия договор за потребителски микрокредит от разстояние, потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения на Договора за потребителски микрокредит от разстояние: поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати, или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални заплати.

Съгласно пар. 7 от договора в случай че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по пар. 6 и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на мерки за регулиране на финансовия риск и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 592,02 лева, платима на 6 равни части в размер на 98,67 лева, на падежите по пар. 3, заедно със съответната погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 285,91 лева, платими на посочените падежни дати.

В настоящия случай ответникът е признал предявеният установителен иск за признаване за установено, че гореописаната неустоечна клауза е нищожна поради което същият следва да бъде уважен на основание чл. 237 ГПК.

По предявените насрещни осъдителни искове съдът намира следното:

Спорът се концентрира върху действителността на процесния договор за заем, по който въпрос съдът намира следното:

4

Сключеният между Н. Л. Р. и „София Комерс Кредит Груп“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.