Решение № 13359 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13359 гр. С., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110138740 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от К. М. Б. срещу З.

Ищецът Б. е предявил срещу ответника З.иск с правно основание чл. 432, вр. чл. 380 КЗ за заплащане на сумата от 5345,40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение на телесни увреждания, в резултат на ПТП, реализирано на 11.08.2020г. в гр. С. с лек автомобил „О.” с рег. № ., в който ищецът бил пътник, а именно: 200 лева - разходи за лекарства, 1080 лева допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/, 1430 лева - разходи за закупуване на медицинско изделие – метални импланти и Киршнерови игли, 900 лева - разходи за избор на екип, 58 лева - разходи за заплащане на потребителска такса, 7,40 лева - разходи за потребителска такса, 70 лева - разходи за заплащане на медицински транспорт, 600 лева разходи за болногледач, 600 лева - разходи за рехабилитационни процедури, 200 лева разходи за транспорт, 200 лева – разходи за закупуване на protect cat walker, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 11.08.2020 г. около 15:30 часа пострадал в резултат на ПТП, настъпило в гр.С. с лек автомобил „О.“ с рег.№ ., управляван от П. Д. Й., в който автомобил ищецът би пътник. Виновен за ПТП бил водачът П. Й., който се движел по ул. „Х. Д.” в посока от ул.’’Б.” към ул. „Л.” с несъобразена с пътните условия скорост. На 900 м. след разклона с ул. „П.” изгубил управлението над автомобила, излязъл извън пътното платно и самокатастрофирал в предпазна мантинела в дясно.

В резултат на ПТП ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на левия глезен. Бил приет в У. със силни болки, отоци, ограничени движения в 1 областта на ляв глезен. Наложило се извършване на операция за стабилизиране на фрактурата, която била осъществена на 17.08.2020г. Била извършена кръвна репозиция и му била поставена метална остеосинтеза. Фрактурата била репонирана и фиксирана с две Киршнерови игли и винтове. Бил обездвижен, което наложило непрекъснато чужда помощ в ежедневието. Приемал обезболяващи медикаменти. Наложило се извършване на втора операция за изваждане на остеосинтезния материал, поради което бил отново хоспитализиран на 06.10.2020 г. След операцията продължил да изпитва болки. Лечението му наложило да осъществи разходите, които претендира за лечение и възстановяване.

Ищецът твърди, че към момента на ПТП, гражд.та отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество. Въпреки отправената покана за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, такова не последвало. Поради това ищецът моли З.да бъде осъдено да заплати претендираните суми. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените телесни увреждания и разходи за лечение и процесното ПТП. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на водача на автомобила, с който е станало ПТП. Алтернативно твърди съпричиняване от страна на пострадалото лице, доколкото последното се возило без поставен обезопасителен колан. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражд. отговорност” по отношение на виновния водач в З.към датата на ПТП. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ.

Съдът счита, че претенцията за забава не следва да се квалифицира като отделен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото се касае за законна лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.

Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

От представените по делото писмени доказателства, а именно: претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражд. отговорност” от К. М. Б. до З./л. 20-21 от делото/ се установява, че на 26.05.2021г. ищецът е 2 депозирал пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение във връзка с имуществени разходи /щети/.

Несъмнено към датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2022г. е изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца имуществени вреди от проведено допълнително лечение.

По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с претендираната сума, касаеща лечение по процесните фактури. С оглед на това, за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред.

Ето защо предявеният от него иск е допустим.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните обстоятелства: наличие на договор за застраховка гражд. отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на лек автомобил „О.” с рег. № .; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск – причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение; отправена от ищеца писмена застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя; вид и размер на вредите.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга, както и да обори презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, в частност да докаже възраженията си.

Съдът с оглед процсесуалното поведение на страните приема за безспорно обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „О.” с рег. № . е била застрахована по застраховка „Гражд. отговорност” при ответника З.

От представения по делото констативен протокол за ПТП /л. 6 от делото/, както и от разпита на свидетеля П. Д. Й., се усановява, че на 11.08.2020г. свидетелят П. Й. управлявал лек автомобил „О.” с рег. № ., в който ищецът бил пътник . Автомобилът се движел по ул.

„Х. Д.” в посока от ул.’’Б.” към ул. „Л.” , като поради несъобразена с пътните условия скорост – мокро пътно платно със скален нанос, които били разположени перпендикулярно на посоката, в която се движел автомобила, автомобилът занесъл настрани, водачът загубил контрол над него и се ударил в дясната предпазна мантинела. ПТП било релизирано на около 900 м. след разклона с ул. „П.”.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Й., който като водач на автомобила, бил и очевидец на инцидента. Съдът приема за житейски оправдано, свидетелят да се опитва да омаловажи и оправдае поведението си, доколкото именно негова е вината за настъпване 3 на ПТП. Като цяло, обаче, свидетелят добросъвестно предава обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, като твърденията му в тази насока намират подкрепа и в приетата по делото комплексна АТЕ и СМЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението на експертизата, като съобрази, че вещите лица са отговорили в пълнота и обективно на поставените въпроси.

Така, вещите лица дават следния механизъм на настъпване на ПТП:

На 11.08.2020г. около 15:30 часа лек автомобил „О.“, с peг. № . се движи по ул. „Х.

Д.“, с посока от ул. „Б.“ към ул. „Л.“ и скорост около 50 км/ч. Пътното платно било мокро, като се стичала вода и кален нанос, перпендикулярно на посоката на ориентация на лекия автомобил. В района на 900 метра след разклона с ул. „П.“, превозното средство занася, отклонява се надясно и самокатастрофира в предпазна мантинела, ограничаваща пътното платно вдясно.

От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача, който при наличие на течаща вода с кални примеси е управлявал превозното средство със скорост, при която е изгубил управление и се е ударил в дясната предпазна мантинела. Преди и по време на настъпване на произшествието, скоростта на движение на лек автомобил „О.“, с per. № . е била около 50 км./ч.

Процесният лек автомобил е оборудван със следните предпазни колани: два триточкови инерционни колани на предните две седалки и три колана на задните седалки.

До тук разгледаните писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на комплексната експертиза в частта относно АТЕ, водят до безспорен извод относно противоправното поведение на свидетеля П. Й., което е в нарушение на ЗДвП, и което е станало причина за настъпване на процесното ПТП.

Действително, констативният протокол не се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП и вината на водача. Отразените в него обстоятелства, обаче, кореспондират на заявеното от свидетеля – очевидец, както и на механизма, даден от вещото лице по АТЕ, поради което съдът го кредитира.

Противоправното и виновно поведение на водача на „О.” с рег. № . се установява и от приобщените по делото материали по ДП № ЗМ 11226/2020г., видно от които досъдебното производство е било прекратено поради направено изявление на пострадалия К. Б. по чл.

343, ал. 2 НПК. Видно от НП № 20-4332-021200 от 07.12.2020г. /л. 136 от делото/, с него е била ангажирана административно-наказателната отговорност на виновния водач за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП именно във връзка с процесното ПТП. Действително, по делото липсват данни дали НП е влязло в сила. Вината на водача, обаче, се установява както беше посочено и по-горе, както от самите негови показания, така и от заключението на комплексната АТЕ и СМЕ.

Съдът кредитира изцяло и заключението в неговата съдебно-медицинска част, от която се извежда вида на телесните уреждания, причинени на ищеца като пътник в 4 процесното МПС, наличието на причинно – следствена връзка между тях и виновното деяние на водача на автомобила.

Така, според вещото лице:

От представените в делото епикризи е видно, че ищецът е получил директна травма в областта на лявата глезенна става, довела до фрактури на две места: на вътрешния глезен и на на скочната кост (талус).

Всяка една от фрактурите поотделно, както и в съвкупност, реализират медикобиологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК ЗА СРОК ПО-ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ.

Двете описани фрактури в конкретния случай се получават по директния механизъм на компресията, причинена от удар по стъпалната част на ходилото (каквато е и височинната травма), която компресия поражда натиск по надлъжната ос на подбедрицата, при което се притиска силно тибията (големия пищял) срещу талуса (скочната кост).

Този механизъм е възможен при ПТП с настъпил удар по долната част на лявото стъпало, когато биха се създали условията за получаване на конкретните за ищеца фрактури.

Поставеният предпазен колан все пак дава едно изместване на тялото напред с около 2 см. при челен удар и доколкото стъпалата на пътника седящ до шофьора плътно опират до твърдите части от интериора на купето отдолу пред него, то конкретните две фрактури на ищеца могат да се получат и при поставен предпазен колан.