Определение № 21191 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21191 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от А.Н.И., ЕГН ********** срещу определение № 36375 от 01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав, с което е оставено без уважение искането А.Н.И. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 05.05.2025 г. по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт на първоинстанционния съд е неправилен поради нарушение на материалния закон. Липсвало направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсвала възможност за редукция на хонорара. Моли да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение над присъдените 100 лв. в размер на още 4100 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството пред СРС е образувано по подадена искова молба от А.Н.И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 1238118, сключен между страните, в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗПК, в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лева, частично от 118,48 лева, представляваща сума, платена без основание. Впоследствие 1 претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е увеличена до сумата от 118.48 лв.

В хода на производството А.Н.И. е представила два отделни договора за правна защита и съдействие с доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение и два списъка по чл.

80 ГПК към всеки от договорите.

С молба с вх. № от 20.01.2025 г. е представен договор за правна защита и съдействие с ЕАД „Д. М.“ с основание правна защита и съдействие по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС с договорено възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС. Отразено е в договора, че сумата е заплатена в брой, представена е фактура № 0100001618 от 20.01.2025 г. и фискален бон за заплащането на сумата. Към молбата е представен и списък по чл. 80 ГПК.

С молба с вх. № от 07.04.2025 г. е представен договор за правна защита и съдействие с ЕАД „Д. М.“ с основание правна защита и съдействие по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС с договорено възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС. Отразено е в договора, че сумата е заплатена в брой, представена е фактура № 0100002110 от 07.04.2025 г. и фискален бон за заплащането на сумата. Към молбата е представен и списък по чл. 80 ГПК.

С отговора на исковата молба и с молбата с вх. № от 03.02.2025 г. „Фератум България“ ЕАД не са направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В единственото о. с. з. на 08.04.2025 г. не се е явил процесуален представител на ответника.

С решението от 05.05.2025 г. СРС е обявил за недействителен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1238118/09.02.2023 г., сключен между А.Н.И., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 118,48 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1238118/09.02.2023 г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както разноски за производството в размер на 500 лева. Относно разноските в решението е прието, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. За да определи такъв размер на адвокатското възнаграждение съдът съобразил фактическата и правна сложност на делото и ниският материален интерес. Изложени са мотиви и за злоупотреба с права, тъй като предвид цената на иска би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума.

Постъпила е в срок молба по чл. 248 ГПК, като с обжалваното определение молбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че няма основание за присъждането на по-високо възнаграждение.

Впоследствие с определение от 10.09.2025 г. е допълнено определението от 01.09.2025 г., като е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторени разноски в производството в размер на още 114,70 лева за депозит за експертиза.

2

Настоящият съдебен състав счита, че съдът не следи служебно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК е прието, че съдът намалява разноски само при направено искане на страната за това. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. При липсата на възражение за прекомерност, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение не подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС /виж определение № 2428 от 14.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2845/2024 г. на IV г. о. на ВКС/.

Отделно, не могат да се споделят и доводите, че единствено съотношението между цената на иска и размера на претендираното заплатено адвокатско възнаграждение, могат да обусловят наличието за злоупотреба с права. Подобен извод би довел до заобикаляне на реда за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Липсват твърдения за раздробяването на претенции във връзка с конкретното облигационно правоотношение и образуване на повече от едно производства, а и в производството е претендирана недействителност на договора и пълния размер на недължимо платената сума, поради което и не може да приеме, че е налице поведение, което не отговаря на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/.

Представени са доказателства по делото за заплащането на две възнаграждение по сключени два идентични договора за правна защита и съдействие с основание правна защита и съдействие по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС. Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК се дължи възнаграждение за един адвокат, т. е. само едно адвокатско възнаграждение. В молбата с вх.

№ от 07.04.2025 г. ищецът е посочил, че „претендираме разноски, за което сме представили списък на разноските“. Волята на ищеца предвид диспозитивното начало е водеща за съда, действително с молбата с вх. № от 07.04.2025 г. е представен нов коригиран списък по чл. 80 ГПК, но ищецът се е позовал и е поискал присъждането на разноски по предходно представения списък /използвайки глагола „представили“ в минало време/. На следващо място, не са изложени никакви обстоятелства какво е наложило сключването на втори идентичен договор за правна защита и съдействие и заплащането на второ отделно възнаграждение. В договора не е посочено като основание извършването на допълнителни действия, които не са включени в първоначалния договор. Напротив, налице е пълно препокриване между предмета на двете правоотношение „правна защита и съдействие по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС“, поради което би могло да се приеме, че вторият договор е лишен от основание, доколкото предметът му изцяло се припокрива с първия.

Оттук и следва да се присъди единствено адвокатското възнаграждение, уговорено с първия договор за правна защита и съдействие в размер на 1800 лв. /с вкл. ДДС/.

3

Представени са доказателства за заплащането му, а предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът не следва да обсъжда размера му спрямо правната и фактическа сложност на спора.

Ето защо, на жалбоподателя ще се присъдят допълнително още 1700 лв. към присъдените вече 100 лв., а за разликата частната жалба ще се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 36375 от 01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав /допълнено с определение № 37568 от 10.09.2025 г. по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав/, в частта, с която е оставено без уважение искането А.Н.И., ЕГН **********, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 05.05.2025 г. по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав, в частта, с която не е присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за разликата над 100 лв. до 1800 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 05.05.2025 г. по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „********, офис 20, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата от още 1700 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Н.И., ЕГН ********** срещу определение № 36375 от 01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 65153/2024 г. на СРС, 82 състав, в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4