Решение № 587 от 26.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000501982 по описа за 2021 година

С решение от 01.03.2021 г., постановено по гр. дело № 7127/2018 г., Софийският градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, е осъдил ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД на осн. чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. М. К. сумата 30 000 лева, предствлаваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, ведно със законната лихва, начислявана от 13.05.2017 г.

В останалата му част искът, предявен в размер на 50 000 лева, е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, който го обжалва в осъдителната му част. Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита се излагат следните съображения: 1. Че не е установено деянието на водача на застрахованото пътно превозно средство. Подробно се обсъжда механизмът на ПТП и изводите на приетите по делото експертизи като се поддържа, че изчисленията им не отразяват коректно този механизъм; 2. Че определеното от градския съд обезщетение в размер на 30 000 лева не съответства на изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД, тъй като доброволно заплатеното обезщетение от 20 000 лева е достатъчно за обезщетяване на доказаните 1 неимуществени вреди – включително и при съобразяване на съпричиняването на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан и навлизане в лентата за насрещно движение. Излагат се доводи, че съпричиняването е най-малко в размер на 50 % поради нарушаване на чл.20, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението се обжалва и в частта относно приетата от градския съд начална дата, от която върху обезщетението се дължат лихви за забава.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло.

От своя страна ищецът Д. М. К. е подал насрещна въззивна жалба. В нея и в писмената защита, изготвена от процесуалния му представител, се поддържа, че с оглед на установените по делото телесни увреждания, продължителността на възстановителния период и трайното увреждане на седалищния нерв, определеното от СГС обезщетение е несправедливо занижено. Оспорват се твърденията за съпричиняване, наведени от ответното застрахователно дружество и се излагат съображения, че с оглед противоречивите изводи на вещите лица, не може да се приеме за безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Решението се обжалва и в частта, с която градският съд е начислил лихва върху обезщетението, считано от 13.05.2017 г., а не от датата на сезиране на застрахователя за изплащането му – 13.02.2017 г.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Установено е, че на 13.09.2016 г., около 8.25 ч. на второкласен път с посока от с.

Мирово към с. Плодовитово – община Братя Даскалови, област Стара Загора, е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Ауди“, управляван от ищеца Д.К. и колесен трактор марка „Ферари“ с рег. № *******, управляван от водача И. А.. Между двете превозни средства е настъпил удар, в резултат от който водачът на лекия автомобил М. е получил телесни увреждания.

Наказателното производство, образувано срещу водача на трактора И. А. за престъпление по чл.343, ал.1 от НК, е било прекратено на 01.11.2017 г. с постановление на прокурор при районна прокуратура – гр. Чирпан. Досъдебното производство е прекратено поради изрично заявеното от пострадалия, че не желае деецът да бъде наказан и на осн. чл.343, ал.2 от НК.

2

По делото е безспорно, че колесният трактор към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД.

Безспорно е също така, че на 13.02.2017 г. ищецът е предявил искане пред „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, както и че извънсъдебно застрахователят е заплатил на ищеца 20 000 лева.

За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал единична автотехническа експертиза и комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

В единичното заключение на вещото лице доц. д-р инж. А. А. е посочено, че автомобилът „Ауди“, управляван от ищеца К. със скорост около 78 км/ч., се е движил от с. Мирово за с. Плодовитово в дясната пътна лента. Когато наближил намиращ се в дясно черен път, от него излязъл колесният трактор, управляван от И. А., който завивал наляво със скорост 13-15 км/ч. Водачът на лекия автомобил, виждайки трактора, е предприел спиране и инстинктивно е завил наляво, но не успял да спре преди коридора на завиване на трактора и между двете превозни средства настъпил удар със скорост около 46 км/ч. Реакцията на ищеца според инж. А. е била инстинктивна реакция на самосъхранение.

Според експерта, причината за ПТП е навлизането на трактора в главния път при ограничена видимост от крайпътни дървета. Опасната зона на спиране на лекия автомобил при скорост 78 км/ч. /при разрешена 90 км/ч./ е била 70 м., а отстоянието към момента на навлизане на трактора на пътното платно е било 42 м. – следователно по-малко от опасната зона и ударът е бил непредотвратим за ищеца. Тракторът не е следвало да се движи по пътя, защото е бил с високо-повдигач и е имал възможност да да навлезе много бавно на пътното платно, за да имат възможност другите водачи да го видят отдалече.

Поради оспорване на експертизата от представителя на ответника, съдът е назначил тройна техническа експертиза, към която е добавено и четвърто вещо лице – лекар.

Комплексната експертиза е изготвена от вещите лица доц. д-р инж. А. А., инж.

Ж. Е., В. Д. и д-р К. С. – ортопед-травматолог. В заключението изводите на вещите лица относно скоростта на движение на автомобилите, механизма на ПТП и предотвратимостта на удара от страна на водача на лекия автомобил не се различават от тези в едноличната експертиза на доц. А.. На допълнително поставени въпроси е отговорено, че ищецът не е могъл и да заобиколи трактора, а трактористът е имал възможност да не допусне ПТП, която възможност се свежда до изчакване и пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили.

3

За автомобила ударът е настъпил в предната му част – преобладаващо в ляво, а за трактора – в страничната лява част. Деформациите на лекия автомобил са описани като: счупена облицовка на предна броня, счупени фарове, счупена декоративна радиаторна решетка, огънати радиатори, силно деформиран преден ляв край на лекия автомобил и силно деформиран назад – достига до предното ляво колело, преден ляв калник и преден капак силно деформирани, преден десен калник – деформиран и откъснат.

Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е навлизането на трактора на главния път в момент, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението.

На базата на анализа на механизма на удара, движението на тялото на ищеца в купето и описаните деформации на автомобила, вещите лица са стигнали до извода, че към момента на удара ищецът е бил без поставен предпазен колан. На въпроса, дали при поставен предпазен колан ищецът би получил установените увреждания, експертите са отговорили първо теоретично: „При правилно поставен и сработил предпазен колан, тялото на возещия се на предната седалка не би следвало да осъществи контакт с арматурното табло на автомобила. Ако се получи контакт на тялото на возещия се на предната седалка вседствие на деформацията на купето, то силата на удара ще бъде по-малка, тъй като част от силата на удара ще бъде поета от колана“. А второ: „В конкретния случай увреждането може да се получи както от свободното придвижване на тялото на ищеца напред и наляво в следствие на удара, така и от деформации и навлизане навътре на части от интериора на автомобила вследствие на удара в предна лява част – навлизане на част от борд-таблото навътре към купето и контакт с лявото коляно на ищеца“.

В съдебно заседание на 28.01.2012 г. вещите лица са дали допълнителни обяснения и са отговорили на въпроси на страните. Вещото лице Е. е посочило, че телесните увреди са получени от изместване на арматурното табло назад, но доц. А. е обяснил, че поради липса на снимки не може да се каже, дали таблото се е изместило назад.

Д-р А. е заявил, че няма данни за гръдна травма. Ако е бил с колан, няма да има огъване на волана и отбелязаното счупване над волана. Според него, за да се удари коляното в борд-таблото вариантите са два: или тялото да отиде към таблото, или таблото да навлезе навътре към коляното. В случая вещите лица са приели, че тялото се е придвижило към таблото, тъй като няма обективни данни, части от купето на автомобила да са навлезли навътре и оттам са направили извода, че пострадалият е бил без предпазен колан.

В същото съдебно заседание вещото лице инж. Е. е отговорил, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение на автомобила. Ако водачът на автомобила, 4 забелязвайки трактора, само е намалил скоростта без да навлиза в насрещната лента, би преминал безпрепятствено по своето платно, без да се удари в трактора.

За установяване на телесните увреждания, получени от ищеца М. в резултат от удара между лекия автомобил и трактора, пред градския съд е приета съдебномедицинска експертиза. В заключението на вещото лице д-р Б. Б. е посочено, че ищецът е получил: изкълчване на лявата тазобедрена става; счупване на горно-задния ръб на на тазобедрената ямка на таза; контузия на левия седалищен нерв; аксонална увреда на левия фибуларен нерв.

Спешна медицинска помощ е оказана в болница „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – гр. Стара Загора, където под обща анестезия е извършено закрито наместване на изкълчената тазобедрена става, след което левият крак е поставен на директна екстензия с тежест 7 кг. Болничното лечение е продължило 6 дни, след което е продължило амбулаторно. На ищеца е било забранено да стъпва на увредения крак в продължение на пет месеца, поради което се е придвижвал с патерици.

През 2017 г. – от 07.03. до 12.03.2017 г., ищецът отново е постъпил в болница поради получена аксонална увреда на левия фибуларен нерв – неврологично последствие от получената при ПТП травма. В заключението е посочено, че такава увреда е често срещана при изкълчване на тазобедрената става, тъй като, излизайки от ямката, главата на бедрената кост причинява контузия на нерва. Ищецът е изписан с незначително подобрение и накуцваща походка. Било му е предписано амбулаторно физиолечение и медикаментозна терапия

Общо лечебният и възстановителен период е продължил 7 месеца. От тях през първите два месеца след ПТП и още два месеца по време на провежданата рехабилитация ищецът е търпял интензивни болки и страдания. По време на възстановителния период ищецът е търпял и болки, разпространяващи се по хода на левия седалищен нерв, като е имал и блокаж на лявата глезенна става – без възможност за екстензия ня лявото ходило. Освен това, при влажно и студено време са се появявали периодични болки, налагащи седативни и обезболяващи медикаменти.

При извършения от д-р Б. личен преглед на ищеца е установено, че счупеният откъс от ацебуларната ямка е зараснал на мястото си, но с малка остатъчна деформация. Движенията на лявата тазобедрена става са почти в норма, но при палпация има болки във външната част на ставата. Лявото бедро все още е в състояние на лека хипотрофия. Нарушена е сетивността на лявата подбедрица – в долната част.

Движението на лявото ходило – сгъване-разгъване отчасти е възстановен и е само с 10% намален обем спрямо дясното ходило. Ищецът се придвижва самостоятелно, но с леко накуцваща походка наляво.

Според д-р Б., с оглед механизма на ПТП и локализацията на уврежданията, 5 ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Изкълчването на тазобедрената става и останалите травми са получени при удар на лявото коляно в арматурното табло. Този удар е настъпил поради дълбокото хлътване на автомобилното купе в посока на водача и поради това експертът приема, че при този механизъм и при правилно поставен колан ищецът пак щеше да получи тази травма на лявата тазобедрена става.