Определение № 3080 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3080 гр. София, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502863 по описа за 2024 година

Производството е по чл.618б ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба 112588 от 18.10.2024 година на Софийски градски съд, подадена от „Орбит Металс“ ЕООД, ЕИК:203625347, чрез адв. Б. П. П., вписан в САК, срещу определение № 15862 от 11.10.2024г., постановено по частно гражданско дело № 20241100111560 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-10 състав, с което е отхвърлена молбата на ОРБИТ МЕТАЛС ЕООД за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки срещу „ИТА ШИПИНГ & ТРЕЙДИНГ“ СРЛ (ITA SHIPPING & TRADING SRL), със седалище в Италия, гр.Аугуста, Провинция Сиракуза, за сумата от 680 645 евро, представляваща авансово платена сума по договор за покупко - продажба на стоманен скрап, подлежаща на връщане поради неизпълнение на договора и законна лихва.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, в частност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по конкретно изложени аргументи, като иска да бъде отменено.

Оспорва изводите на Софийски градски съд относно липсата на международна компетентност на българския съд по възникналия между молителя „ОРБИТ МЕТАЛС“ ЕООД и „ИТА ШИПИНГ & ТРЕЙДИНГ" СРЛ (ITA SHIPING & TRADING SRL), дружество учредено и съществуващо на територията на Република Италия, правен спор, тъй като претенцията представлявала извъндоговорно вземане.

Излага подробни аргументи, че установената фактическа обстановка очертава валидно възникнала между страните договорна връзка, по която едната от тях е в пълно неизпълнение на поетите задължения. При определяне на международната компетентност 1 следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Разпоредбата на чл.7, т.1, б. „а“ от Регламента предоставя специална компетентност на съда по мястото на изпълнение на въпросното задължение по отношение на дела, свързани с договор.

Претенцията на „ОРБИТ МЕТАЛС“ ЕООД, касаеща връщане на дадено въз основа на неизпълнен договор, се намира във връзка с договор по смисъла на горния нормативен източник. При предявен иск относно последиците от договорно неизпълнение международната компетентност на съда следва да се преценя съгласно разпоредбата на чл.7, т.1, б. „а“ от цитирания общностен акт. Процесното задължение е парично и се изпълнява в местожителството на кредитора съгласно чл. 68, б. „а“ от ЗЗД. С оглед на горното на основание чл. 7, т. 1, 6. „в“ във връзка с б. „а“ на горния регламент компетентен да разгледа настоящия казус се явява съдът по седалището на молителя.

В допълнение, по делото няма данни договорът все още да е развален.

Оспорва, като неправилни и в противоречие с чл.20 ЗЗД, мотивите на съда относно тълкуването на действителната воля на страните при избора на компетентен съд или арбитраж.

В чл.9, параграф 2 от договора от 14.07.2024г. страните са се уговорили, че при спор между страните се прилага българското законодателство, като спорът се решава от компетентния български съд. Действително по-нататък в същия член от договора страните говорят за арбитраж. Липсват обаче каквито и да е белези, по които арбитражният съд да бъде индивидуализиран. В клаузата не е уточнено кой арбитражен съд с оглед наименование, седалище и други индивидуализиращи белези е избран от страните, а в гр.София има редица арбитражни съдилища. Смята, че клаузите от договора, отнасящи се за арбитража, се явяват недействителни, не пораждат правен ефект между страните.

С жалбата не са представени други доказателства.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, установи следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба вх. № 107786 от 08.10.2024г. по описа на съда, подадена от „Орбит Металс“ ЕООД, ЕИК:203625347, по чл.618а ГПК за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки въз основа на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 655/2014“, преди предявяване на иска, с искане да бъдат запорирани банкови сметки на „ИТА ШИПИНГ & ТРЕЙДИНГ“ СРЛ (ITA SHIPPING & TRADING SRL), със седалище в Италия, гр.Аугуста, Провинция Сиракуза, за сумата от 680 645 евро, представляваща авансово платена сума по договор за покупко - продажба на стоманен скрап – 2

Договор №ORB - ITA 13 2024 от 04.07.2024г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на договора и законна лихва.

Молителят е основал искането си, направено с молба по чл.8 от Регламент (ЕС) №655/2014, на твърдения за : сключен между страните договор, посочен по - горе, по който той е купувач, а длъжника продавач - „ИТА ШИПИНГ & ТРЕЙДИНГ“ СРЛ (ITA SHIPPING & TRADING SRL), със седалище в Италия, за сумата от 1 361 290 евро, за която е издадена проформа фактура, описана в молбата; извършено от него авансово плащане на 50 % от сумата или на сумата от 680 645 евро, съобразно уговореното в договора, за което е издадено платежно нареждане от 24.07.2024г.; неизпълнение на задължението от страна на продавача да да достави договорените количества стоманен скрап на купувача в уговорените срокове; покана за връщане на авансово платената сума в срок до 29.08.2024г., което не е извършено към датата на подаване на молбата.

Посочена е банковата сметка на длъжника, като не се сочи съществувуващи съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт.

Като причини за подаване на молбата, освен твърденията изложени по - горе, молителят сочи следното: към датата на подаване на молбата, длъжникът не е възстановил сумите; липсва отговор от страна на продавача на покана от август; длъжникът няма намерение да изпълни, като неоснователно задържа и отказва да възстанови авансово платените суми; пасивното поведение свидетелства за липса на воля за увеждане на отношенията и подчертава опасността дружеството да се разпореди или да прикрие със свои активи; задълженията на дружеството са в значително по - висок размер от активите му, за което са представени доказателства, което налага обезпечаване на интереса на кредитора; с писмо от 07.10.2024г. кредиторът е уведомен от Харлил Шипинг КО ЛТД, че има вземания от длъжника за наем на кораб по фактури в размер на 170 796,67 евро.

За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че молбата е изготвена съгласно формуляра в Приложение I от Регламент (ЕС) №655/2014 и изпълнява изискванията, посочени в член 8; делото е по паричен иск по трансграничен търговски спор, доколкото банковите сметки за запориране са в държава членка, различна от държавата членка на съда и на тази по местоживеене на кредитора, но не не са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки.

За да бъде разгледана молбата, тя трябва да е подадена пред съд на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на спора според правила за компетентност, установени в Регламент (ЕО) 1215/2012г.

Процесната претенция представлява извъндоговорно вземане - произтича от изявление за връщане на дадено по неизпълнен договор и съответно инкорпорира в себе си изявление за разваляне на договора; кредиторът не претендира изпълнение на задължение по договора, а напротив - позовава се на неизпълнение на договора от длъжника и претендира връщане на даденото, което вземане възниква при прекратяване на договорната 3 връзка чрез изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение.

Съдът е приел, че претенцията за връщане на дадено по неизпълнен договор по необходимост съдържа в себе си изявление за разваляне на договора.

Международната компетентност по гражданско дело следва да бъде установена по правилото на чл.4 от Регламент (ЕО) 1215/2012, уреждащ общата компетентност.

Няма спор в съдебната практика, че относно неоснователното обогатяване е неприложима специалната компетентност на чл. 7 от Регламент (ЕО) 1215/2012, доколкото вземането не попада в приложението на чл.7, пар.1 - не представлява задължение по договор, а е възникнало поради разваляне на договора, т.е. има извъндоговорен характер. Не попада и в приложното поле на пар. 2 на чл.7, доколкото не произтича от деликт или квазиделикт, които не обхващат отговорността от неоснователно обогатяване. Така съгласно водещото съображение в §15 и 16 от уводната част на Регламент (ЕО) 1215/2012, че освен няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор, предвидимостта изисква да се следва правилото че компетентността се основава на местоживеенето на ответника. Дерогациите от принципа за компетентност по местоживеене на ответника представляват изключения и се тълкуват стриктно.

Доколкото вземането за неоснователно обогатяване не е посочено изрично като алтернативно основание за компетентност, следва да се приложи общата, установена в чл.4, а именно - компетентност на съдилищата в държавата членка по местоживеене на ответника.

Ответник е търговско дружество със седалище в Италия и българският съд не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, поради това съгласно чл.6, па.1 на Регламент (ЕС) № 655/2014 не е компетентен да издаде и заповед за запор.

За неоснователно е прието и позоваването на молителя на компетентност поради избор на съд по съгласие на страните. Клаузата на чл.9 от представения Договор за покупко продажба № ORB-ITA 13 2024/04.07.2024г., съдът е приел за неясна и вътрешно противоречива, поради това - негодна да проведе валидно правно действие. В случай, че се приеме, че клаузата на чл.9 от договора е валидна, доколкото предвижда уговорка за решаване на споровете от арбитражен съд, паричният иск е изключен от приложното поле на Регламент (ЕС) № 655/2014.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.396, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№6/2017г., ОСГТК, приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на съда, счита, че като краен резултат обжалваното 4 определение е правилно и следва да бъде потвърдено, макар и по други мотиви.

Настоящият състав на съда не споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесната претенция представлява извъндоговорно вземане, както и относно позоваването от молителя на компетентност поради избор на съд по съгласие на страните, съответно, че международната компетентност следва да бъде установена по правилото на чл.4 от Регламент (ЕО) 1215/2012, уреждащ общата компетентност, поради което възраженията в жалбата в тази насока са основателни.

Съгласно § 6 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 655/2014г. процедурата, установена с настоящия регламент, следва да служи като допълнително и факултативно средство за кредитора, който има свободата да използва всякаква друга процедура за получаването на еквивалентна мярка съгласно националното право.

Подадената молба е допустима и съдът е компетентен да се произнесе по нея, предвид чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014г., трансграничния характер на делото по смисъла на чл.1, § 1 и чл.3, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 655/2014г., както и изискването на § 8, изр.1 от Преамбюла и чл.4, § 5 от същия регламент относно предмета на уважения иск – иск за плащане на определена изискуема сума пари или иск за плащане на определима сума пари, който произтича от сделка или от вече настъпило събитие, при условие, че този иск може да бъде предявен пред съд. В случая кредиторът не твърди разваляне на договора, като обстоятелство на което е основал искането си, т.е. същото не може да се презюмира и извлича от твърденията в молбата, съответно да служи за квалифициране на вземането и определяне компентността на съда.