Решение № 40 от 17.03.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Силистра, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20253400600041 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 313 във вр. с чл. 306, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на ос. Л. К., чрез адв.П. Й. срещу Определение № 9/10.01.25 г , постановено по НОХД № 3/25 г. по описа на РС Силистра по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК с искане Определението да бъде отменено, алтернативно производството да бъде спряно.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован – не се явява. За него – явява се редовно упълномощен защитник.

Жалбата се поддържа изцяло. Набляга се на три основни момента:

- Процесният автомобил е в режим на СИО и отнемането му ограничава правата на другия добросъвестен съсобственик;

- Предвиденото „отнемане“ на частна собственост в разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК е в колизия с Конституцията на Р. България и с европейското законодателство.

- Спиране на производството до произнасяне на СЕС по Дело С-655/2024г., образувано по преюдициално запитване на РС Велики Преслав.

1

Представителят на ОП Силистра излага кратки доводи за неоснователност на жалбата като счита да са налице основания за потвърждаване на ревизирания съдебен акт.

Жалбата е допустима, подадена от лице с правна легитимация, разгледана по същество – неоснователна.

След анализ на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Съдебното производство пред СРС се е развило по реда на чл. 381 и сл. от НПК. Постигнатото между страните Споразумение за приключване на наказателното производство срещу обв. Л. К. е било одобрено от съда във вида, в който е било прието за разглеждане.

Следвайки разпоредбата на чл. 383, ал.2 от НПК, СРС се е произнесъл по чл.

343б, ал.5 от НК във вр. с чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК.

С оглед обстоятелството, че НОХД № 3/25г. по описа на СРС е приключило със Споразумение № 7/10.01.2025г. и обв. Л. К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца изтърпяване на което да бъде отложено за срок от три години, правилно ПИС е преценил, че са налице основания за последващо произнасяне, а именно отнемане на МПС, послужило за извършване на престъплението.

Тук следва да се посочи, че решаващият съд не е подходил механично към прилагането на тази разпоредба, а е обсъдил наличните доказателства в цялост като е отговорил и на всяко едно от възраженията на защитата.

Видно, защита е изложила същите съображения и във въззивната си жалба с единствената разлика, че са малко по-подробно развити и с цитиране на точни разпоредби от Хартата на основните права на ЕС , от Рамково решение 2005/2012/ПВР, както и от Конституцията на Р.България като прави собствена интерпретация за несъразмерност и несправедливост по отношение на отнемане на МПС и нарушаване правата на трети добросъвестни лица.

Всяко едно от възраженията на защитата е било обсъдено от СРС и е получило отговор в мотивите към проверявания съдебен акт.

За да изгради правните си изводи ПИС е направил съвкупна преценка на наличните по делото доказателства, в това число и съществуващия режим на СИО по отношение на лекия автомобил. Това от своя страна е довело до обоснованото отнемане само на ½ идеална част, а не на целия автомобил, като за останалата ½ обв. К. е бил осъден да заплати нейната равностойност. В този смисъл правата на другия съсобственик са били защитени максимално и не може да бъде прието, че постановеното определение противоречи на основни принципи, заложени в ХОПЕС или в Конституцията.

Не може да се говори и за несъразмерност, предвид степента на обществена опасност на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, нараснала до изключителни размери в последните години. В този смисъл твърдението на защитата за липса на пропорционалност и 2 ограничаването на правото на собственост на обв. К. е неоснователно.

Изложени са съображения и относно императивния характер на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК и невъзможността на съда да постанови спиране на производството до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, направено от друг съд, както и до произнасяне на КС.

Поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с изводите на СРС, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря мотивите на ПИС. Трайна е и практиката на ВКС в тази насока, че след като въззивната инстанция не е достигнала до различни фактически и правни изводи, то не е налице необходимост от тяхното преповтаряне. /Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, III НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г I НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, III НО по КД №650/22.

Предвид горното и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9/10.01.2025г. , постановено по НОХД № 3/25 г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3