Решение № 1108 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100510403 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Контрекс“ ЕООД срещу р ешение от 04.05.2022г., постановено по гр. дело № 5895/2021г. на СРС, 156 състав в частта, в която са уважени предявения от „Езиков център Алина“ ЕООД срещу дружеството – жалбоподател иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

228 ЗЗД за заплащане на сумата 650 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договор за наем на недвижим имот от 09.11.2015г., ведно със законната лихва от 01.02.2021г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 93. 22 лв., представляваща получена без правно основание сума от ответника за заплатена и възстановена сума за топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.03.2020г., ведно със законната лихва от 01.02.2021г. до окончателното плащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете като неправилно и необосновано. Поддържа, че с подписания приемо-предавателен протокол от 01.09.2020г. страните са заявили, че нямат 1 претенции една към друга и договорът се счита прекратен от 31.08.2020г., с което изявление ищецът доброволно се е отказал от връщане на депозита.

Твърди, че в предизвестието за прекратяване на договора от 27.05.2020г., отправено от наемателя, се сочи, че депозитът следва да се върне в деня на освобождаване на имота, като последният не е предявил такава претенция в този ден. Сочи, че констатираните от наемодателя повреди на имота не представляват обичайно похабяване на вещта. По отношение на иска за сумата 93. 22 лв. се твърди, че ищецът не е доказал, че е платил суми за топлоенергия, както и каква част от възстановената сума касае претендирания период м.07.2019г. – м.03.2020г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Езиков център Алина“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По делото е подадена частна жалба от ищеца „Езиков център Алина“ ЕООД срещу определение от 16.08.2022г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Моли се съда да отмени определението и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022г.

Ответната страна оспорва частната жалба в депозиран писмен отговор и моли съда да я остави без уважение.

Решението на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения от ответника „Контрекс“ ЕООД срещу „Контрекс“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 232, ал.2, пр. 2 вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 244 лв., представляваща вреди от непозволено увреждане и за сумата 29. 06 лв., представляваща дължима незаплатена ел. енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

2

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, тъй като ги споделя изцяло. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:.

По иска за заплащане на сумата 650 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД:

По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за наем от 09.11.2015г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцовото дружество ползването на недвижим имот, представляващ офис 4, находящ се в гр. София, ул. ****, като при подписване на договора наемателят е предал на наемодателя сума в размер на 650 лв. , която да служи за обезпечение, в случай на извършване на нарушения от страна на наемателя – чл. 17 от договора. Съгласно чл. 18 от договора, наемодателят има право да се удовлетвори от депозита при положение, че наемателят откаже да върне държането на имота в уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени върху него щети.

Договорът е прекратен след отправено от наемателя и получено на 27.05.2020г. тримесечно предизвестие, в съответствие с чл. 22 от договора. С приемо - предавателен протокол от 01.09.2020г. е предадено държането на имота от наемателя на наемодателя, като в същия е описан вида на имота и е посочено, че страните нямат претенции една към друга и договорът се счита прекратен, считано от 31.08.2020г. За наемателя протоколът е подписан от свидетеля Б ., упълномощена от управителя на ищцовото дружество. Съгласно показанията на свидетелката, в деня на подписване на протокола от 01.09.2020г., тя и представителят /управителят/ на наемодателя огледали имота вътре, като последният огледал всички помещения преди да подпише протокола.

С констативен протокол от 03.09.2020г., подписан от управителя на дружеството – наемодател и двама свидетели, е удостоверено, че в имота са налице щети – счупен ел. ключ, счупена дъска на тоалетна чиния, изгорял 3 вентилатор, счупена външна ролетна щора, дупки и драскотини по стените, замърсен таван и под и др.

С оглед изложеното, с предаване на имота от страна на наемателя и подписването на приемо-предавателния протокол от 01.09.2020г. от наемодателя без възражения, се счита, че последният е приел държането на имота в добро състояние, респ., че е налице изпълнение на задължението на наемателя по чл. 233 ЗЗД да върне вещта в състоянието, в което му е предадена, с нормалното изхабяване. Не се налага различен извод от впоследствие съставения констативен протокол от наемодателя, тъй като свидетелят Ф., подписал същия, дава показания, че уврежданията, които са били налице в офиса, са нормални от ежедневното ползване. Не се налага различен извод и от обстоятелството, че страните са заявили, че нямат претенции една към друга, тъй като това това изявление не може да се цени като признание на факти, които са част от фактическия състав на иска.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че депозитът следва да се върне в деня на освобождаване на имота, съгласно изявление на наемателя в отправеното от него предизвестие. Този довод е преклудиран, тъй като се прави за първи път с жалбата, отделно от това изцяло ирелевантен за възникване на правото на наемателя да иска връщане на депозита.

По изложените съображения, при прилагане на принципа на доказателствената тежест в процеса, следва, че ищецът - наемател е изправна страна по договора, а наемодателят, чието е доказателствената тежест, не е доказал хипотезата на чл. 18, б.“а“ от договора и следва да върне депозита на наемателя.

По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 93. 22 лв.:

Единственият довод в жалбата в тази връзка е, че ищецът не е доказал, че е платил суми за топлоенергия, както и каква част от възстановената сума касае претендирания период м.07.2019г. – м.03.2020г. Този факт е изрично признат от ответника в срока по чл. 131 ГПК, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че не се налага отделното му доказване.

Други оспорвания не са направени в жалбата.

По изложените съображения, изводите на двете инстанции съвпадат и решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

4

По частната жалба:

С постановеното решение СРС е приел, че по делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което се претендира от ищеца в размер на сумата 750 лв. и не е присъдил такова. С молбата по чл. 248 ГПК от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022г., с твърдения, че същият е бил представен към отговора на насрещната искова молба.

С обжалваното определение по чл. 248 ГПК СРС е приел, че договорът за правна защита и съдействие не е бил представен по делото до приключване на устните състезания и е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение.

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Противно на твърденията в частната жалба, в представения по делото отговор на насрещна искова молба от 15.02.2022г. е описан договор за правна защита и съдействие без дата, като в кориците на делото такъв липсва до представянето му с молбата по чл. 248 ГПК.

Доводите в частната жалба, че документът е бил приложен по делото, но вероятно изгубен не по вина на страната, е ирелевантен в настоящото производство и не може да бъде извършена подобна проверка в производство по чл. 248 ГПК. Не се налага различен извод от обстоятелството, че с молба от 30.08.2022г. пълномощникът на страната е заявил, че по делото е налице препис от същия договор за правна защита и съдействие без дата и входящ номер в съда, тъй като не са налице данни кога същият препис е приложен по делото, респ. преди или след подаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Неоснователен е довода в частната жалба, че се установява наличието на процесния договор в кориците на делото от определението на съда в първото по делото заседание в първоинстанционното производство, с което са приети представени към отговора на насрещната искова молба доказателства, тъй като не са описани конкретни доказателства, а отделно от това, в отговора на насрещната искова молба не е описан договор за правна защита защита и съдействие от 09.02.2022г., а договор без дата. Липсата на представен договор за правна защита и съдействие по делото не може да бъде преодолян и чрез изявления на страните в последното о.с.з. в първоинстанционното производство.

Правилни са мотивите на СРС, че делото е номерирано и след отговора на 5 насрещната искова молба, не фигурират представени описаните в същия доказателства. Обстоятелството, че две от описаните доказателства в отговора – служебна бележка от 10.09.2020г. и предизвестие от 27.05.2020г., са представени в о.с.з. на 04.04.2022г. /след отговора на насрещната искова молба/, също подкрепя извода, че към отговора на насрещната искова молба не са били приложени доказателства.

По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата инстанция има въззиваемото дружество. Същото претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв., като в хода на устните прения се твърди, че претендираното възнаграждение е общо за отговора на въззивната жалба и за частната жалба. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че в производството по чл. 248 ГПК не се дължи отделно адвокатско възнаграждение, възнаграждението следва да бъде намалено до размера на сумата 300 лв. само досежно производството по въззивната жалба и тази сума следва да бъде присъдена на въззиваемия – ищец.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.05.2022г., постановено по гр. дело № 5895/2021г. на СРС, 156 състав, в обжалваната част за уважаване на исковете.

ОСЪЖДА „Контрекс“ ЕООД, ЕИК 831050646 да заплати на „Езиков център Алина“ ЕООД, ЕИК 200779639, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство