Решение № 254 от 21.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300600537 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на повереника на частния тъжител адв.С.Ш. срещу Присъда №31/10.12.2024г. постановена по НЧХД №655/2023г. по описа на Районен съд – Карлово, І–ви наказателен състав., с която е признал подсъдимата П. И. С. за невиновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2, пр.2-ро, вр. с чл.147 ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НК я е оправдал по така повдигнатото обвинение.

На осн. чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител е осъден да заплати: на подс.С. направените по делото разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на КРС разноски за съдебно техническа експертиза в размер на 363лева.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител, чрез повереника му адв. Ш., в която съдебния акт се атакува като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което обстойно се развиват съображения за незаконосъобразността на 1 постановения съдебен акт и неправилен и необоснован анализ на събрания доказателствен материал.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Ш. и частния тъжител поддържат жалбата си и допълнението към нея. Сочат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото в частната тъжба обвинение е несъставомерно по чл. 147 от НК с аргумент, че изразеното от подсъдимата представлявало лично мнение и оценка. Излагат съображения, че подсъдимият е патриот, чиято цел е била да дарява на различни учреждения портрети на видни българи, които не е искал впоследствие да му бъдат връщани. Навеждат се аргументи, че отправените спрямо него в социалните мрежи позорящи недостоверни слова са станали достояние на неограничен кръг от хора, като автора им е установен безспорно от заключението на съдебно-техническата експертиза и самопризнанията на подсъдима. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършеното деяние.

Частният тъжител редовно призован се явява в съдебно заседание и заявява, че подсъдимата е писала няколко пъти срещу него във „Фейсбук“, поради което и той не може да подмине публикациите й, макар да отчита младостта и неопитността й, доколкото те са целенасочени. Твърди, че свидетелката В. е изложила неверни факти твърдейки, че не е виждала портрета.

Подсъдимата П. С. и защитника й - адв. Ц. молят присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, съобразена със събраните по делото доказателства, които са прецизно анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност от РП-Карлово. Пледира, че с действията си подсъдимата не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението „клевета“, което се изразява в умишлено разпространение на неистинско позорно обстоятелство или приписване на престъпление на другиго, като това следва да е станало известно на ограничен кръг хора в публичните и в социалните мрежи, доколкото изложените от нея обстоятелства са безспорен факт, установен от събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че е установено, че частният тъжител е ходил в библиотеката към читалище Иван Вазов в гр. Сопот, че е търсил картината си, че е питал защо не е изложена публично и в последствие си я е прибрал, защото имала в единия край някакво 2 нараняване. Излага съображения, че подзащитната й е изразила своята лична оценка, неодобрителното си мнение за събитията произтекли от посещението на тъжителя в библиотеката, което е нейно право. Иска се първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата П. И. С. редовно призована в съдебно заседание моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Районен съд Карлово е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата П. И. С. с ЕГН ********** е родена на ******, неомъжена, неосъждана, живуща на семейни начала, с постоянен адрес: ****.

Частният тъжител е художник, като част от творбите си, портрети на видни български личности, предоставял за благотворителни каузи или дарявал. Сред тези творби бил портрет на Иван Вазов, дарен на болница „Иван Раев“ в гр. Сопот с управител свид. А., с условие картината да се постави на видно място, като тя била закачена във фоайето на болницата.

Няколко картини, сред които и картина на Съба Вазова тъжителят дарил на къща- музей „Иван Вазов“ в гр. Сопот и на СУЖПТ „Христо Смирненски“ гр. Карлово, чиито директор бил свид. Ф..

Тъжителят Й. дарил портрет на Иван Вазов и на Народно читалище „Иван Вазов“ в гр. Сопот, за което дарение не били запазени документи.

Картината се съхранявала в хранилището на библиотеката, находяща се в читалището, където било мястото за съхранение на книгите и на други картини. Секретар на читалището била свид. Д. К., която познавала тъжителя, който по -рано й се бил представил, че е художник, предлагайки читалището 3 да закупи картина от него. Свид.К. му обяснила, че финансовото състояние на читалището не позволявало това, след което от служителите в библиотеката разбрала, че тъжителят идвал неколкократно в читалището, за да търси своя дарена картина, която не била поставена на видно място. Свид.К. помолила колегите си да му предадат, че в читалището се прави ремонт и докато не приключи нямало да поставят картини по стените.

На 04.12.2023 г. тъжителят Й. отишъл при свид. К. и я помолил да го съпроводи до библиотеката без да й обясни защо. След като отишли там, Й. я запитал защо картината му не е изложена. Свид. К. му обяснила, че се извършват ремонти дейности, поради което не били изнесени картини, като такива нямало и закачени по стените. По това време в библиотеката се намирали служителите й- подс. С. и колежката й - свид. В., както и посетители. Тъжителя Й. след като получил отговор от свид. К., че картината му се съхранява в хранилището на библиотеката, повишил тон и поискал да я види и да му я предадат. Той бил помолен да говори спокойно, тъй като имало посетители в библиотеката, но не се съобразил и продължил да си иска картината, заявявайки на служителите, че не стават за нищо и не им е мястото там, и ще ги опише в социалните мрежи. Тогава свид. В. отишла до хранилището и донесла картината на тъжителя, който заявил, че си я взема, тъй като не се съхранявала подобаващо, предвид констатираната от него вдлъбнатина по нея. Тъжителят взел картината и я занесъл в дома си.

Посетителите на библиотеката, които разбрали за станалото, впоследствие проявили интерес към публикации и в социалната мрежа отразили тези обстоятелства.

На същия ден, потребител с името S. Y. в Мрежа за обществена и гражданска активност- Сопот на социалната мрежа „Фейсбук“ публикувал статия със следното съдържание: „За дарителството и има ли почва в гр.

Сопот? Искам да ви запозная с един случай, който е показателен за отношението на отговорните служители, призвани за опазват културното наследство на града. Преди 5 год. Дарих портрет на Ив. Вазов на Читалището в град Сопот. Волята ми беше да бъде изложен на видно място, за да може да бъде видян от повече хора. Преди 4 месеца посетих библиотеката и бях учуден, че портрета не е изложен. Попитах, защо портрета не е изложен и ми беше отговорено, че са в ремонт и това е причината. Днес, 04.12.2023 год. посетих отново библиотеката и портрета пак не беше изложен. Поисках среща 4 със секретаря на Читалището и тя повтори същото алиби, че са в ремонт и това е причината да не бъде изложен. В мен се появи съмнение, дали е в наличност и поисках да го видя. Категорично ми беше отказано, без аргумент.

Продължих да настоявам и една от служителките го донесе видимо раздразнена. Гледката ме потресе! Окаяния вид в който изглеждаше ми подсказа, че за тях той е просто една непотребна вещ. Попитах служителката така ли опазват и се отнасят към личността на Вазов, тя най арогантно ми отговори като искам да бъде съхраняван да си го занеса в къщи. Така и направих! В мен изниква въпроса, това ли са будителите, които са призвани да бъдат стожери на българското в нас? Отговора оставям на Вас. В подобно състояние са и три други портрета, които дарих на къща музей Ив. Вазов /неизложени и прашасали незнайно къде/.“

Последвали множество коментари по повод публикацията от различни профили. Сред коментарите в тази публикация били и тези от подс. П. С. със следното съдържание: „За първи път в живота си се сблъсквам с подобен казус. Както пише Т. Б. „дарителството е доброволен акт“. Пази Боже всеки дарител в тази държава да тръгне да си търси дареното от дарения. Свят голям, хора разни!“, публикувана на 05.12.2023г. в 10,24 часа; и на същата дата в 15,33 часа: „Суфльори аз нямам. Ако забелязахте имаше читатели в библиотеката, които аз обслужвах, докато държахте, меко казано груб тон на колежката ми и секретарката. Читателките се възмутиха и уплашиха. Не всеки ден ядосан мъж крещи на жени на работното им място. Питаха ме дали има нужда от нещо, от помощ. Засрамете се и спрете вече. Ние тук и в музея нямаме охрана. Всеки може да влиза и да се държи с нас както си иска.

Възмутително!!!!!“.

На 07.12.2023г. в 17,21 часа последвал друг коментар от подс. П. С.

„Така наречени художници раздават принтове. Печели се бърза популярност сред народ от лаици /зн. недостатъчно вещ в дадена област, непрофесионалист, дилетант/, които със същата наивна преценка хвърлят пари през балконите си. Хубаво е да имате високи претенции, но да са съчетани с покритие и поне малко разбиране в областта. Някой видя ли оригинали на тези портрети, за направата на принт не са необходими? Би било хубаво да се направи изложба с оригинални творби. Бих я посетила с интерес.

Сега тичам до книжарницата за принт на Иван Вазов, защото разбрах, че само това отличава културния човек от метача /не, че културата зависи от 5 професията/. Адмирации за последните изкарват си хляба честно.“ На 11.12.2023 г. в 10,30 часа последвал нов коментар от подс. П. С.: „Никой не се е държал нагло. Служителките бяха много търпеливи и добронамерени към деликатното емоционално състояние на господина. Ако не бяха тези неистинни твърдения изобщо нямаше да се намесвам по темата.“ На 04.12.2023 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, в група „К.“ потребител „Л. Й.“ публикувала цитат от публикацията от същата дата на потребителя S.

Y. „За дарителството и има ли почва в гр. Сопот? …“ На 05.12.2023 г. в 15,01 часа, подс.П. С. направила коментар на посочената публикация със следното съдържание: „Господина ходи по институции където е дарявал картини и оказва редовен и методичен натиск над персонала. За първи път виждам някой да ходи и да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в социалните мрежи да се жалба. Бях в библиотеката с читатели, които са свидетели и възмутено питаха кой е този човек и защо прави скандали на секретарката, която е много мила и кротка жена.“

Последвал коментар от потребител Л. И. към подс.П. С. „Един извод от поговорката „Няма ненаказано добро!“… На 05.12.2023 г., в 16,21 ч. последвал коментар от S. Y. към подс.П. С. „Явно с вас ще трябва да се срещнем в съда за лъжите които разпространявате публично. Завеждам дело!“.